DESPITE / В Ъ П Р Е К И

a picture for you

2012-01-02T15:46:00.001+02:00

You have been sent 1 picture.

scan0006.jpg

These pictures were sent with Picasa, from Google.
Try it out here: http://picasa.google.com/

DESPITE / В Ъ П Р Е К И: N.B.: THE BULGARIAN PENSIONING SYSTEM - ATTENTION!

2011-10-11T10:33:00.000+03:00

DESPITE / В Ъ П Р Е К И: N.B.: THE BULGARIAN PENSIONING SYSTEM - ATTENTION!

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow

N.B.: THE BULGARIAN PENSIONING SYSTEM - ATTENTION!

2011-09-16T01:25:00.000+03:00

~~THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow~~
COMPULSORY INTERNATIONAL MONETARY CONTROL OVER THE BULGARIAN PENSIONING SYSTEM - PLEASE!
СТАВА ДУМА
ЗА НЕЩО СЪВСЕМ СЪЩЕСТВЕНО -
ЗА МОРАЛЪТ НА НАСТОЯЩАТА УПРАВЛЕНСКА КЛИКА
НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:
А - Задължителната държавна социалнална пожизнена пенсия за безусловно всеки жив възрастен гражданин на Република България;
В - Полагаемата се трудова пожизнена пенсия за всеки гражданин на Република България, упражнявал ЗАСТРАХОВАН И ПРЕЗАСТРАХОВАН ТРУД в границите на Народна и Ненародна Република България.
СБОРЪТ ОТ ТЕЗИ ДВЕ СУМИ ДАВАТ ИСТИНСКАТА ПЕНСИЯ КОЯТО СЛЕДВА ДА ПОЛУЧАВА БЕЗУСЛОВНО ВСЕКИ ЕДИН - ВСЕ ОЩЕ ЖИВ - ПЕНСИОНЕР В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!
N.B.: ЗНАЕ СЕ, ЧЕ МИНИМАЛНАТА ПЕНСИЯ - ПРИМЕРНО В РЕПУБЛИКА ПАНАМА - Е ОКОЛО 500 ЩАТСКИ ДОЛАРА МЕСЕЧНО ПЛЮС БЕНЕФИЦИИ "ПОНЕДЕЛНИК-ПЕТЪК" ЗА КОМУНАЛНИ И ОБЩЕСТВЕНИ УСЛУГИ. ПЛЮС БЕЗПЛАТЕН ЛИМИТИРАН РЕСУРС ПИТЕЙНА ВОДА И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК - БЕЗУСЛОВНО ЗА ВСИЧКИ ПЕНСИОНИРАНИ. A PROPOSE: Прощавайте - КЪДЕ БЕ ЗАСТРАХОВАН СРЕБЪРНИЯТ ПЕНСИОНЕН ФОНД КОМУЛИРАН МЕЖДУ 1888 - 1988.!?! КЪДЕ ВСЪЩНОСТ Е ТОЙ!?!

2010-06-24T12:44:00.001+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
© 2000 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ
HIGH TECHNOLOGIES
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Из сложената под печат “THE AMERICAN LOG BOOK”

В ТЕЗИ ДУШНИ ЛЕТНИ ДНИ, полувисше местно началство съвестно се бе заело, да изтръгва стари градски електрически стълбове из корен. Вечни чугунени отливки, а ла сецесион, очертаващи особения артистичен профил на всевечният наш Белоград. Някога, преди толкова много години, първият белоградски кмет, разтропан възпитаник на Роберт Колеж в Цариград – пък неизкушен православец, внесъл стълбовете заедно с малка дизелова централа. През океана – право от Америка. Подир изложение в Чикаго. Сега, безпощадно изкореняваните стълбове, трябваше да поемат път своят несвестен път за претопяване. Вирнати през далечната 1901., те отдавна не служеха за друго освен да напомнят, че прекалено отдавна Европа корени в Америка. Но, кой има интерес към спомени днес? Никой – освен шайка побелели местни откачоси, които се правят че издриват, докато всъщност перфидно погубват.

МЕСТНОТО ПОЛУНАЧАЛСТВО, лицемерно ухилено до уши, се появи и на нашата улица. Възпитано и учтиво даде обяснение всекиму. Обяснението бе от просто по-просто. Премахва се визуалното замърсяване от една отминала епоха, която е отрекла да ползва тези стълбове, зарязала ги, и видиш ли – прокарала подземно електроснабдяване – Нейната Мама Кумунистическъ! Сега времената са „инакви”. Не каза „нови”, и аз разбрах, че срещу мен стои истински професионалист. От друга страна, продължи да се хили – че и да се кланя без да има кому, изнася се цял кораб истинско старо желязо. (Ето, каква била работата!) Общинският бюджет ще се напълни, допълни, като нищо ще прелее. Тогаз Белоград - приказка ще стане. Не можех да не се затрогна.
Ето - общински менежер - искрено загрижен за род и поминък.
Ето – обслужване на гражданското общество - на пълни обороти.
Ето . . . Ето – Ба! . . . Ето . . .
Знаех, че на Сотби; така информираше “Таймс”; подобни реликви се търгуват на цени еднакви, с прочутите лондонски телефонни кабини. От които става и будка за бодигард, и душ-кабина за резиденция, че и душегубка – ако някой някъде постанови. Реших че нашият човек – знаех го от многобройните фалшименто-митинги, с тези прокълнати ръждавейки трудно би стигнал, дори на общинска сметка. Освен - в най-близката леярна. А такава тъдява нямаше – и слава Богу – все още няма.
ТАЗИ ОТКРИТА НАГЛОСТ МЕ ВБЕСИ. Реших по граждански да предприема нещо. Независимо, че жена ми тайничко ме подръпваше за крачола. Не видиш ли що е станало, шептеше тя, всеки прави що ще – а никой що требе. Това ме възпря. Вместо да пипна предприемача за гушата, че да го натикам под крадените железарии в зацапания пухтящ камион, реших да напиша писмо на Президента. Той е доктор на политическите науки – не може да не отбира от древни електрически стълбове. После се отказах. С това ли ще се занимава държавен глава на държава в преход? На него му дай да бистри глобалните дела на планетата Земя. По-добре, посъветва ме един близък от кофите за смет, напиши до Брюксел. Там имат Парламент – който мамата си трака. Виж, каза скромният бивш професор по История на КПСС, дори кофите за смет ги подмениха с пластмасови – к’во от туй че са цветни – в Белград винаги всичко е карма-карашик? Точно така щях да сторя. В Брюксел следят за всяка стъпка на всеки Раб Божий на Балканите и Тъдява. Но, преди да седна зад старата „Ремингтън“, реших да установя броят на изтръгнатите електрически стълбове в локален мащаб. Натъпках раницата с минерална вода и закуски. Заредих джиесема – всичко става. Издебнах жена ми да отсъства – случва се все по-често. Преметнах раница на гръб. И поех, през задрямалия в очакване на задокеанска царевица Белоград, да броя прясно изкопани дупки. Подир мен се втурнаха бездомните квартални псета. Винаги усещат – нося ли им хапки.

ПО НЯКОЕ ВРЕМЕ УСТАНОВИХ, как броейки - дупка подир дупка - съм попаднал в старата моя родна Гръцка Махала. Край старият наш Стойнов Хан. На брега на ухаещото на нефт и отпадни води безбрежно Черно Море. Седнах на тротоара потънал в спомени.
Някога, летният прахоляк с цвят на кехлибар, ухаеше на врани файтонджийски коне. Тук се риташе топ – платнен футбол от прежда и парцали. (Can You imagine!). Прецелвахме се в пики, съградени с плоски камъни подбрани по брега на морето. Въртеше се пумпал под камшик, наричан “тупач”. Играеше се челик-сопа с някое изплъзнало се от Двореца национално Величие. Пиеше се ледена лимонада, без тя да се нарича “Швепс” със странни добавки. Изчакваше се завръщането на Кьор Стойчо Сладоледчията. За да се нахвърлим боричкайки се, върху полупразните калайдисани баки с непродаден домашно приготвен уханен сладолед. Докато старецът развеселен, си пие кафето.
Не подозирахме, че асфалтът наричан “Кетон”, ще се спусне от Евксиноград, и разпростре в града и около града, за да потопи природата в цивилизован траур и безбройни баири смет.
Не се интересувахме, ще има ли нова и стара телевизия, кабелен и безжичен интернет.
Не гадаехме, как върви пазара с наркотици, че държавността да оцелее.
Избягвах да посещавам старата родна Гръцка Махала на баира над Морето, а ето, че невежествено прекопания град, сам си ме възвърна. Сърцето ми се сгърчи в отврат. Всичко бе безумно, безсмислено, безпощадно и – О Боже! – непрактично променено. Бях преброил 2009 празни дупки - от изтръгнатите из корен - стари белоградски електрификационни стълбове. Зеещи, без някой да ги подравни и запълни.
Хвана ме главоболие.
Пипна ме сърце. Огледах се за тоалет.
ОТСЕДНАХ В ГАРАЖ – КАПАНЧЕ. И, що да видя. Пред бара си се клатушка, насам – натам, в такт с удушлива музика и чаша спирт в ръка, моят някогашен съученик Горчо, като си се хили срещу поплютия от мухи телевизор, с най-лъчезарната усмивка, каквато би могъл да излъчи един шестдесетинагодишен бродяга. Възрадван до немай-къде, че си ме вижда отново. Не харесвам подобни срещи. В тях прозира някаква фаталичност. Друго си е, ако се договориш предварително.
Всяко лято,Горчо качва Трабанта в столицата, за да изкара месец-два любовни занятия по плажа. Отсядайки в домът на Чичо Коста Явлението. Някогашен концертмайстор, безплатен учител по цигулка на вси момчетия в махалата, лютиер на вълшебни цигулки за конкурса в Провадия. Починал с длето в ръка, на деветдесет и девет годишна възраст, (Без да каже ах – ох!), под рева на булдозери рушнали последните остатъци от древен Белоград.Не бях виждал Горчо от години. (Дали, защото не бях се мярвал тъдява?)
От античната Гръцка Махала на Белоград, градена с камънаци от старата градска крепостна стена, не бе останал камък върху камък. Даже знаменитата Къща на Слънцето на страхотния някога род Николиди, вече я нямаше никаква. На нейно място извисяваше ръст безобразен блок от стоманобетон, чиито алуминиеви черчевета трябваше да напомнят кораб.
От стогодишната липа на Дядо Вергиев не бе останала дори сламка. Някогашните кленове бяха изсечени пряко ред и закон. Не се разбрало, кому пречат всъщност тези здрави-читави дървеса.
На мястото на къщата, в която се бях родил, из чийто плочест двор някога се носеха песните на Леля Зорка-Песнопойка, бучеше квартален трафопост с разбити стоманени врати. Само да ти стиска – влезай и граби.
На мястото на домът, в който бе отраснал Горчо, и в чийто двор някога бликаше целебен извор, зееше безобразна яма запълнена с найлонови отпадъци и миризлив жабуняк.
Две съкровни съседни улици, по приумица на известен архитект, бяха превърнати в безлична асфалтирана площ. По нея се надлайваха тълпи освирепели безстопанствени кучета, а по тротоарите домуваха клошари.
В гаражите процъфтяваше икономика в сиво: “Куку-Магазин”; Погребална агенция „Бъдеще за всички”; Продавач на домашен мед Do-It-Yourself”; Храни за домашни любимци от внос; Компютри втора употреба – от внос; Агенция за задгранични запознанства; Огромен магазин за дрехи втора употреба “International Pick-Pockets”; джебното гаражно барче “Аризона” в което бях отседнал поради нужди от всеобщо естество. А над гаражите вървеше обичайният, майсторски прикрит, Потомствен Белоградски Глад. Никакъв остатък от китен двор, в който да лежи; под наниз чироз и асма, под аломатна смоковница и мъдър нар, между бодлив финап и красна райска ябълка; прясно калъфатена гемия ухаеща на мерлуза. От аромата на Стар Белоград не бе останало нищо. Освен можеби кош ментета в музея. Натъжих се до безкрай. Понякога ми се струва, че само аз го мога. Мнозина твърдят, че Великолепното Всесилно Черно Море, Всевечния Темарин, отдавна не отбива вълни с безумна сила - както някога, а прави това с притаеното гневно безразличие на потърпевш умирающ. Не съм убеден, че е именно така. Но, ако е – горко нам.
Горко нам ...
Горко на идещите подир нас ...

САМО ДО ПРЕДИ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ ВРЕМЕ, харесвах да си се завръщам всред античните плочести дворове. Да отсядам под афузали-асма. Да вдишвам от разцъфтялата липа. Да припалвам глинена лула с качак отстоял в мед, узо и карамфил. Да разприказвам последни старици и старци. В наше време избягвам да го правя. Старци и старици, все още се намират. Ала, нищо не би могло да възвърне вкусът на отминалото време, всред настоящата асфалтова пустиня. Обградена вместо с дувари, с безлични фасади, остъклени с непрогледни огледални стъкла. Все по-често си се питам – защо? Отговарям си – институционализиране до дупка. Институционализирането на чувства и желания, отдавна предхожда вземането на решения. Такава е модата. Да не се влиза в конфликти. Всъщност – да не се предприема нищо.

ГОРЧО Е ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МЛАД.
На възраст, а къде-къде по зрял в ум. Затова - далеч повече напреднал. Професор, доктор на науките, член на международни академии и клубове, по целият цивилизован свят. Директор на стратегическо направление в строго засекретен институт.
- Дошъл съм за “Мястото”, - изтърси Горчо, а аз кой знае защо си припомних неговото разплакано, някога, детско лице, - наздраве!
- Наздраве, бе, наздраве …
Портите на нашите къщи, преди години, бяха разположени геометрически точно една срещу друга. Ние обитавахме две стаи и кухня в пристройката за прислуга на Баба Дона Милионна. Огромното многочислено семейство на Горчо се разполагаше в общирна аристократска къща с баня, самостоятелен двор с тераса и асмалък, пиано в хол с маслени картини по стените, и гараж с разбита стоманена рулетка, където с момчешка помощ се разпадаше занемарен “Форд” с дървено кормило. Родът Горчо притежаваше безкрайни хектари земя по баирите над Белоград. Баща му, полковник от запаса, по време на Войната бе служебен кмет на село Среден Чифлик, околия Белоградска, област Варна, Царство България. По време на размириците предхождащи руската окупация, отървал куршум, но подир това за дълго настанен на топло.

ПОМНЯ КАТО ДНЕС ДЕНЯТ. Когато нещастният човечец, бившият военновременен служебен селски кмет, бе доведен под конвой да оправя уличния плочник. Точно пред вратата на собствения си дом. Робство нямаше – вече бе свобода, но затворниците даваха труд на бригадни начала.
Помня там, зад металната ограда, лицето на Горчо обляно в сълзи. Как се гледат един – друг, без да могат дума да си кажат. Горчо в ученическа униформа, и ярка червена вратовръзка. Баща му – в раираните дрехи на политически затворник. И милиционер с трофеен шмайзер между тях. От тогава бяха изминали петдесет години време. Но споменът, бе особено тежък. Щом на мен' тежи, рекох си - как ли не тежи на Горчо?
- Имаме едно семейно “Място”, - повтори и потрети Горчо, - специално за него си взех отпуск. Да го окося. Да го полея. Да го обгрижа …
- Времето - ще стигне ли?
- Малко са два месеца за това “Място” - тъй да знайш!
Какво ли искаше да каже?
През онези страшни, диви следвоенни години, кварталната месопродавница бе преустроена в млекоцентрала. Докато строежът вървеше, отбор махленски момчурляци всяка вечер влизахме през почупените прозорци. Потъвахме всред лепкав и загадъчен полумрак. Убеждавахме се един – друг в храброст. Разбивайки с мечти - задължителната по онова време кърмъзъ-тъмнота. Проскърцваха ръждиви вентилатори. Невидимо пърхаха прилепи. Пробягваха нападливи плъхове. Придвижвахме се по необезопасените етажи, способни да рухнем в бездънното подземие. За което се знаеше, че води до древни катакомби. Белоград е стар колкото света. Но, кого интересува всичко това освен вечни момчурляци като нас?

ПОДИР ДЕНЯТ ЗА БАЩИНА ПОПРАВКА НА ОБЩИНСКИЯ ПЛОЧНИК,
пред родния дом на Горчо, в полунощ, двамата проникнахме в неохранявания от никого строеж. Седнахме до каца с вар, върху купчина пясък. Над главите ни гукаха гълъби. Цвърчаха разбудени ластовици. Времето на Времената бродеше през нас.
Бях готов да задрема, когато Горчо тихо обяви.
- Сега … Ще си тегля … Ъх! … Куршума …
- С патлангач, ли? – умееше да се шегува.
- С парабела на Стария.
- Ха де!
- На Папà парабела конфискуваха. На Дядо не успяха …
- Бре де-де!?!
Помислих, че ако е полудял то ще да е било точно по обед. Когато Горчо надуваше безгласен плач, а баща му хапваше от алуминиева купичка постен затворнически боб. На земята на пресния тротоар, от другата страна на предвидливо заключената врата. Под погледите на съседи и съседки.
В мрака Горчо се размърда, и аз чух, как затворът на един пистолет изтрака.
- Недей!
- Ще …
Захванахме да се борим. Студеното желязо запълзя. Ударих Горчо през ръцете. Пушкалото пропадна през етажите надолу, където глухо изгърмя. Високото хале отрази многократно. Телефон зазвъня неудържимо. Хукнахме изплашени навън.

СЕТИХ СЕ ЗА ВСИЧКО ТОВА, А ГОРЧО СИ СЕ ХИЛЕШЕ НАСРЕЩА.
- Онзи пищов, - припомних, - още е в мене …
- Ха де! – отсече по хлапашки. – Да ми го върнеш – а!?!
- Той си е твой!
- На Дядо е …
Отново заговори за “Мястото”, как едва го опазил, как столичната управа се обадила на варненската, а тя на кмета на Белоград. В тази страна, заяви Горчо, законът върви, ама няма кой да го движи.
- Има ли кой да го движи – законът върви! – заяви и замлъкна.
Просветна ми - става дума за гробищно место. Бе време на авангарден проект за преместване гробищата извън града, че да се построи на тяхно мясно Бизнес Парк с хотел-ресторант. Както някога, в краят на тридесетте, това бе сторено с Гръцките Гробища в Морската Градина на Белоград.
- Това е гробница, - отсече Горчо, - знаеш, бяхме състоятелни хора. Намерих я разбита.
Изрече го дръзко и високо. Разбрах, че бе пиян.
- Инаф виски, - рекох, - и на бирата инаф, че хората ни гледат!
- Ще видят те, - изтърси Горчо. Бе същият, но понапълнял и побелял, - ще почувстват …
Замълчахме. Бяхме ли си казали всичко? Приятелството и откровенността отминават, заедно с годините. Остават общите спомени. Повечето от горчиви.

ПО ПЪТЯ КЪМ ДОМА, във виещия на завоите „Трабант”, Горчо се отвори да разказва.
Правел наука, истинска наука, която се прави на земята, но лети в космоса. Обиколил целият лъжовен свят. От партиотически подбуди отказал - да остане в Щатите – където пара се лее из ведро.
Не харесвал, че съм се изоставил.
Какви са тези оредели коси? Защо е този гол череп?
Не спортувам ли – тенисът вече е достъпен?
Ами голф – игрища колко щеш! Каква е тази рошава брада? Защо се нося така оръфан? За писател ли се имам, или за пророк? От какво ли, би могъл да преживява един непризнат писател в провинциален Белоград? Беше си отговорил сам.
- От подаяния …
- На ранина – по тъмнина, - допълних, - обикалям кофите за смет, та събирам отпадни картонени кутии.
- В други страни, това е сериозен бизнес. – отсече. – Ще ти изпратя една неръждаема количка. Токущо я завърнахме от Луната. Бракувахме я – макар да не е радиоактивна. Някакъв метеорит я цапнал право по герба, а това е обидно.
Премълчах. Тези връзки на върха – винаги изненадват. После се разядосах. С космическа карета – хартия да събирам – ха де!
- Заран, като стана от пишещата машина, - промълвих с гнусота в душата - тръгвам по кофите за смет. Мимоходом сортирам откритото. Което е за четене – у дома. Няма нужда да ходя на библиотека. Към обед занасям двадесетина килограма в приемателния пункт. Всред онази мръсота! Аз, писателят с толкоз много книги. Но за обед, о!, за обед разполагам със стотинки за едно кебапче.
- Що ще чиниш – карай! - И се захвана да звъни за лунната карета – по DHL незабавно да ми я изпратят.
Щом оправи нещата, Горчо отново заговори за принципи, за хипотези и за постижения. На някакъв много висок симпозиум - черно на бяло даказал, че пръстените на Сатурн не са нищо друго освен масирано изстрелване на изкуствени спътници преди милиони години от жителите на планетата Сатурн, които вече никакви ги няма. Защо ли? Защото са се преселили на Земята.
Според вас, какво бих могъл да добавя?
- Сбъркали са, тези сатурнианци – не на място са попаднали!
Помълчахме. Нищо друго не оставаше, освен да го изслушам.
- Третото хилядолетие, - продължи Горчо, - третото хилядолетие е хилядолетие, на масово достъпни високи технологии. За всичко, и за всички.
- Така е, - отвърнах, - и с рециклирането на кашони е така. Достъпно е за всеки. Трябва само да имаш хубава ръчна количка. Качва производителността …

СТИГНАХМЕ ДОМА. Не пожела да влезе. (Допуснах, че си се страхува, да не го откраднат!) Втурнах се в мазето. Там, в дървена бъчва с вехтории, съхранявах парабела на покойния полковник о.з. на Н.В. - Горчо Горанов Горачев. Намираше се, в изкормена книга с твърди дървени корици. Налучках книгата опипом. Излязох на улицата. Поогледах се, па бутнах книгата в жабката на колата. Едва се побра. Горчо благодари, па ме прегърна и целуна. По бузата ми остана влага. Даде мръснишка газ, и изчезна зад недалечния ъгъл, където зееше поредната дупка на трайното беззаконие, обхванало тези земи от как свят светува. Знаех, че отново отпрашва към старата Гръцка Махала, където ще отседне в същото скапано бистро, за да продължи през питиета-фалшименто. Съзерцавайки нощните очертания на онова пусто подобие на площад, където от Къщата, Липата, Гаража, Асмата, Терасата, Банята и Целебното Изворче в двора, бе му останал единствено маломерен пуст апартамент, и дълбока яма лански жабуняк.

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ЗАРЯЗАХ ИЗДИРВАНЕТО НА ХАРТИЯ.
Хванах пътя и - право на гробищата. Където успокоени веднъж завинаги - рамо до рамо кротуват; мошеници и знаменитости, велможи и глупци, невинни жертви и почтени разбойници. Иначе казано нещастни белоградци. Носех букет карамфили, заедно свещ като копраля. Старото приятелство изисква жертви, казвах си, а гладуването е достойно и полезно. Всичко зависи от това, как го правиш. И, разбира се, закъснях.

НА ГРОБИЩАТА ЦАРЕШЕ СУЕТНЯ.
С мъка си пробих път през тълпата. Една линейка изпищя и дойде, и се разтвори. От нея измъкнаха носилка, разпнаха черен найлонов чувал. Върху отрупаната със сладости панихидна маса, лежеше старият парабел всред локва кръв.
- Дошъл да прави панихида, - отвърна отчето щом ме позна, - никой не се отзовал. Бил поканил – по партийна повеля - половин Белоград. Чакал, чакал, чакал, пил една ракия, че и втора, че и трета, па се гръмнал в устата. С този ръждив парабел. От къде го е набарал? Чакаме полиция.
Ама, че поп, рекох си, изповяда се като на Дядо Владика. Страх го е да не го пипнат за мюшерия? Дядо Попе, Дядо Попе - взема ли душ, направо на ченге изглеждам. Представям си що ще да е – втурна ли се с космичната карета напреки през Белоград – картон да събирам – пари за кебапче в криза да изкарам.

ПОБЪРЗАХ ДА СЕ ОТДАЛЕЧА.
Не биваше да губя време. На идване към гробищата бях открил чистичко микросметище, с купища хубав картон за ковчези. Щях да изкарам, и за бира, и за кебабче. По целият път до дома, не преставах да си повтарям, какво, че през третото хилядолетие високите технологии ще бъдат масово достъпни.
Кой като нас …

16.8.2009 г. 11:46:46
Hemy VARNALIS

2010-03-27T15:24:00.001+02:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
АЗ - ИНЖЕНЕР БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ - ПИСАТЕЛ-ПЕНСИОНЕР, ACADEMICIAN IBLEA-1988, ПОДКРЕПЯМ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВИСОКОУВАЖАЕМИЯТ ГОСПОДИН ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ - ЗА НЕГОВОТО ПРЕКАЛЕНО БАЛАНСИРАНО МЕДИЙНО ПРИСЪСТВИЕ! НЕЗАВИСИМО, ЧЕ НИЩО НЕ Е СТОРЕНО ПО ОТКРИВАНЕ НА ИЗВЪРШИТЕЛЯТ НА АТЕНТАТ ВЪВ ВАРНА-ГРАД НА 12.05.1993. (Вестник "Народно Дело" - Варна, 12.-5.1993., Брой 108/14250.!) - НАСОЧЕН СРЕЩУ ДИРЕКТОР-КРЕДИТИ НА ИНВЕСТ-БАНК-ВАРНА, ЖИВУЩ УЛИЦА ИВАН ДРАСОВ № 24, 9002-ВАРНА; НО ПОРАЗИЛ СЪПРУГАТА МИ КЪРМЕЩА КЪРМАЧЕ - НА УЛИЦА ИВАН ДРАСОВ № 24, ПЪРВИ ЕТАЖ, КАКТО И БЕЗБРОЙ ОКОЛНИ СЕМЕЙСТВА. БЛАГОДАРЯ ВИ! НАСТОЯЩАТА ВЛАСТ ОБАЧЕ - НАСОЧЕНА КЪМ ТРИКОВО ОТНЕМАНЕ СТИПЕНДИИ НА ОТКРОВЕНО ТАЛАНТЛИВИ УЧЕНИЦИ - БИ МОГЛА ДА ОТЧАЕ ДОРИ СТАРИ БКП-АКТИВИСТИ. ДРЪЖТЕ СЕ ЗДРАВО - ТОВА Е ШАНТАЖ С НАЦИОНАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ!

И СЕРГЕЙ МИХАЛКОВ СИ ОТИДЕ от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

2009-08-30T10:37:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
(C) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

И СЕРГЕЙ МИХАЛКОВ СИ ОТИДЕ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Миналият четвъртък, на 97 годишна възраст си отиде забележителният руски поет Сергей МИХАЛКОВ. На Новодевическото гробище в Москва, редом до Галина УЛАНОВА и Людмила ЗИКИНА, ще почива за през вековете авторът на текстовете на химните на СССР и съвременна РУСИЯ. Кончината на този виден руски интелектуалец, поет и сатирик, развълнува мнозина. Церемонията премина в Храмът на ХРИСТОС СПАСИТЕЛ, в присъствие на многохиляден народ и множество държавни и обществени деятели – до един закърмени с неговата забележителна поезия и драматургия за деца. Заупокойна служба проведе Зарайският Епископ Меркурий. Прощално слово произнесе Партиархът ня МОСКВА и цяла Русия КИРИЛ. Присъстваха синовете на поета, небеизвестните Никита МИХАЛКОВ и Андрей КОНЧАЛОВСКИ.

Някога Сергий МИХАЛКОВ бе заявил, че неговите стихове се харесват на читателя по една единствена причина – инструментално те представят обикновеното необикновено. Неговият пръв стихотворен сборник излиза през опасната 1936., и веднага попада на бюрото на СТАЛИН, за да се запознае със стихотворението „СВЕТЛАНА”.

Роден на 13.03.1913. година в МОСКВА, в семейство на руски интелектуаци, на 15 годишна възраст той вече публикува по списания и вестници. Това не му пречи да работи в тъкачна фабрика и в геологоразведочните отряди на младата СССР.

По време на Втората Световна Война, като член на Съюза на Съветските Писатели, Сергей МИХАЛКОВ е военен кореспондент в Сталинград, където е ранен. От 1960. той се отдава на широка общественополезна дейност, като Секретар на ССП, член на Комисията за Сталински премии. Дори подир трагичния разпад на СССР, той остава Председател на Съюза на Руските Писатели.

Счита се, че към 2008., общият тираж на произведенията на знаменития литератор надминава 300 милиона бройки. Той бе превеждан на освен на езиците на съветската империя, и почти всички езици на света.

ЕВРОПЕИДНА БЪЛГАРИЯ – ТОТАЛИТАРОИДНИ ПЕНСИИ от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ Academician IBLEA-1988, Italia

2009-08-27T09:31:00.001+03:00

© 2009 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ЕВРОПЕИДНА БЪЛГАРИЯ – ТОТАЛИТАРОИДНИ ПЕНСИИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-1988, Italia

АКО СИ ЖИВЯЛ ПОД ПЕНСИОНЕН ПОХЛУПАК в условията на т.н. преходно съвремие по-длъжко време - пък си оцелял, не може да не установиш, че демоде финансови комунистически практики, предназначени да забаламосват обществеността; на която й е отнет не само хляба - но и думата; продължават да властват и светуват по закон. Дали, и по Конституция!?! Защото, под изплашеният взор на обществеността, значителен брой средноевропейски граждани, (мнозина от тях напълно работоспособни!), отдали себе си за изграждане на неотдавнашна промишлена България - до корен разорена, са напълно излишни. И, че в крайна сметка, (от нас да мине!), тяхното място е пред кофите за смет. Безпокоен факт позорящ, не толкова все още живите пенсионерски останки, колкото европеидно натаманената МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА. Дотолкова вътрешнозаможна, че все още централизирано разпродавана, разграбвана, едва ли не подарявана. Каква съдба, подигравка, и позор.
Но, кому пука!?!

КОГАТО ПОД ОГЛУШИТЕЛЕН МЕДИЕН ШУМ, Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито една клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се престраши да напомни, че ЕО следва да поеме специални гаранции: за екуализация месечните иждивения на последните милион-два пенсионирани въз основа на заработки положени по време на различна икономическа система. Трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях не подозираше, че изведнъж ще рухне. Бе забранено дори да помислят. Оказа се че; независимо от клаузите на безброй международни конвенции за човешки права, свободи и труд, ратифицирани не само от безбройните правителства от 1989. насам, но и от правителството на покойния Тодор ЖИВКОВ; социалната осигуровка на тези остатъчни безпомощни люде, бе и остана в ръцете на държавата. Която не се посвени да ги сегрегира по чрез закон, в две основни групи:
• Пенсионирани преди 1999. година,
• Пенсионирани подир 1999. година.
Първата група, около 2 000 000 души, устойчиво намаляваща, до неотдавна получаваше пожизнени трудови пенсии, пресмятани върху база около 90 евро. С навлизане в сферата на световната икономическа криза, явление пипнало МАТИ БОЛГАРИЯ за гуша непосредствено подир освобождение от под турско, подир дрън-дрън фокуси на дребно, тази сума бе смешно завишена. За втората група пенсиите биваха пресмятани върху база около 130 евро. Останалото е методика. Някакви особени съображения? Нищо друго – освен политически презумпции. Нищо друго, освен балкански сметкаджилък, че да останат фондове за премиални в интерес на бюрократи – на практика не вършещи нищо. Предназначен, още по-добре да напълни гушите на ръководителите на всевъзможните посткомунистически имитационно-демократични партии и партийки, общо над 300 на брой, докато кабинетът остава по комсомолски - напълно чист. Освен, че е изключително несправедливо, подобно състояние е изцяло нетърпимо. То продължава да изправя нашите бедстващи бащи и майки пред единствена дилема: или пред кофите с боклук – или далеч от материалния свят. Безочливо сегрегиране напомнящо първите стъпки на прекалено добре урежданото пенсионно дело в Нацистка Германия. Предшестващо концлагерните методи за туширане на предстоящи социални катаклизми. Да напомняме ли, че само за първото тримесечие на 2008. самоубийствата в Стара Варна надхвърлят цифра сто? Колко са понастоящем? Ето една статистика, за която социалното ведомство избягва да държи сметка. Нима не е пределно ясно, че българинът-пенсионер следва да получава най-напред и първом - задължителната социална пенсия за безусловно всеки жител на страната; и ато законно допълнение - пенсията за трудов стаж. Какво толкова има да се хитрува? Отдавна е известно, че минималната пенсия по света възлиза на около 500 долара, при 30 процента социално-обществени бенефиции, и задължителни бонуси за електрическа енергия, газ и питейна вода. Ние ли трябва да го заявим?

НАЛАГА СЕ МНЕНИЕ, че практически Република България оцелява, както се види, за сметка на орязване на неизвестно где пропадналите тоталитарни пенсионни фондове. Включили овреме всички онези преддеветосептемврийски трудово-осигурителни натрупвания, всички онези многобройни частни осигурителни фондове национализирани и укрупнени, (1947.!), от начинаещата комунистическа власт на Георги ДИМИТРОВ. Отчаяно прегладнели старци подхвърлят, че включването на покойния Огнян ДОЙНОВ в екипа на съмнително изчезналия Робърт МАКСУЕЛ, натоварен своевременно от ЦК на БКП да управлява валутния резерв на НРБ, би могло да бъде свързано именно с управление на изпарилите се тоталитарни, а всъщност всенационални пенсионни фондове. И наистина. В началото на осемдесеттях години на миналия век, на борда на своята моторна яхта „Southern Breeze“, Роберт МАКСУЕЛ доста дълго гостува на котва в морето недалеч от Евксиноград. А той бе, както е известно, съвършен експерт по пенсионно осигуряване. Означава ли това, че значителните пенсионни фондове на НРБ са превърнати във валута и вложени в т.н. ъфшорни фондове? Това не би могъл да каже никой. Но подходящо вещо разследване, би могло да ги изяви и върне в скапаният бюджет на съвременната българска държава. Дорде е време.

ПРЕЗ МАРТ 2007., един самотен петчленен инициативен комитет, базиран в град Варна и оглавен от инж. Петър Стоянов ПЕТРОВ, сезира главния омбудсман на Република България г-н Гиньо ГАНЕВ, представяйки подписка от 452. жалващи се пенсионери, между които мнажуство висшисти и изявени преподаватели от висши учебни заведения. Хора, за които новите методи на бизнес-организация и печалбарство са недостъпни, а възрастовата граница от 35 години, подир която мнозина остават на улицата - невъзвратима. Да не говорим за фокусите, които местното Бюро по труда прилага, за да докаже, че безработицата в региона със всеки изминат час успешно намалява, докато продължава да се разширява. Омбудсманът, мъдър мъж и държавник, бивш председател на Народното Събрание, си позволява да отговори уклончиво: Това не било в неговите задължения. В Народното Събрание имало специализирана комисия, която без да бърза, си се труди по проблема; Предстояла „широка обществена дискусия по проблема“, но такава и днес се невиди.

В ОТКРИТО ПИСМО до министъра на социалните грижи високоуважаемата г-жа Емилия МАСЛАРОВА, един изтъкнат варненски икономист доцент Д. Стоянова, призовава бившата социална министърка да предприеме спешни мерки, и „да слезе на земята“, като осъвремени пенсиите на останалите живи от последните два милиона наивници на България. Налице е уравниловка +- 10%, която държи пенсионерите от преди 1999. на прага на бедността (По това време около 75 евро за месец!) Писмото така и не се видя в медиите, макар да е „открито“. Странно е, че при наличие на доказано експертен апарат, Министерство на социалните грижи, съвместно с подходящите служби, не се наема да издири съдбата на зачезналите пенсионни фондове на НРБ. Че да ги има за опора.

КОНСУМИРАЙКИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ, инж. Петър ПЕТРОВ, заедно с група граждани, се престрашават, и изпращат жалба до Европейския Съд в Страсбург (№ 19208/07), за която все още няма данни за ефективен отговор. Поразена от прогресиращ ганстеризъм и намалена раждаемост; ежедневна дребна престъпност и пренаселени градове – потънали в боклуци, спекула и коруптивност; все по-тежкокризисен екологически импакт; предстояща енергийна криза и унищожителна шосейна произшественост; оптимизиране на неуправляемо национално образование; безпардонно разпродаване на подземните и надземни блага; малка България не престава да подтичва, за да влезе в крак с изискванията на Европейската Общност. Която не престава да помага. Кому? Дали това ще стане някога ясно? Може би. Но, не и за онези – които си отиват ...
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Не ищи дурака в Америке от Владимир Гандельсман

2009-08-12T13:20:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
Не ищи дурака в Америке

На тему Родины-матери только что высказался Лев Рубинштейн. Совершенно случайно я в чем-то совпал с ним, начав свою заметку так: один германский канцлер на вопрос, любит ли он отчизну, ответил, что вообще-то он любит свою жену... Не задавайте графоманских вопросов. Но если человек по природе своей графоман мысли, если ему скучно и некуда деть (слабо)умственную энергию, он непременно упрется в ненависть к чужбине или в любовь к родине.

Помнится, группа российских писателей ездила в Израиль. Один из них бухнул, что Израиль - это историческая ошибка, другой произнес нечто похабное об эмигрантах. Короче, приехали, нахамили и уехали. Даже если предположить, что наших писателей завезли в какое-либо непотребное место (а этого полно в любой стране), то они скорее всего заслужили и это место, и тех людей, с которыми общались (и наоборот - местным не следовало возмущаться - следовало знать, кого приглашали).

То же и с Америкой. Ах, Брайтон! Да не бегите на Брайтон, поезжайте сразу в Гарвард или Стэнфорд, послушайте пару лекций, прочитайте свою. Не ходите в "Макдоналдс" (почему они переполнены? - не будьте мазохистами, не напоминайте себе о своей ненависти, отрыгивая гамбургерами!), не смотрите голливудское кино...

Нет, мы любим ненавидеть. Американцы тупы, американцы бескультурны и т.д. и т.п. Все это чушь. Лучшие университеты, лучшие библиотеки, лучшие ученые мира (в том числе и российские), неслыханные тиражи книг, замечательная литература. Поэтому, изо дня в день встречаясь с тупым американцем (русским, ирландцем, чехом или французом), вы должны догадываться, что умному, возможно, до вас просто нет дела.

Послушаем протоиерея Александра Шмемана, чьи "Дневники" сегодня часто цитируют по самым разным поводам, и не зря: необыкновенно ясный, глубокий и доброжелательный ум.

Люди веками бегут в Америку для более легкой жизни, не зная, что жизнь там - на глубине - гораздо более трудная. Во-первых, потому что Америка - это страна великого одиночества. Каждый - наедине со своей судьбой, под огромным небом, среди необъятной страны. Любая "культура", "традиция", "корни" кажутся маленькими, и люди, истерически держась за них, где-то на глубине сознания, подспудно знают их иллюзорность.

Во-вторых, потому, что это одиночество требует от каждого экзистенциального ответа на вопрос to be or not to be, и это значит - усилия. Отсюда столько личных крушений. В Европе даже падающий падает на какую-то почву, там - летит в бездну... Но именно это - встреча с личной судьбой - и тянет в Америку. Вкусив этого, уже кажется невозможным быть только "финном" или даже только "французом", быть, иными словами, раз и навсегда детерминированным. Уже совершилось болезненное освобождение от этого.

Я не читаю ни Живой Журнал, ни комментарии к своим выступлениям, я не сумасшедший. Но какие-то слухи до меня доходят. Один старикан из Питера, считающий себя критиком, что ли, прилюдно убивает себя из года в год злобой... Дикое занятие. Кстати, мой мимоходный стишок "В городках или столицах/ закордонных видишь их/ сразу - о, печать на лицах/ соплеменников моих!" - относится к таким, как он. К тем, о ком Набоков сказал, что у них поруганный вид.

Я не русофоб и не русофил, а в Питере живут не только клинические идиоты, но и мои лучшие друзья, и ежегодно (с той поры, как уехал работать в Америку) я провожу там много времени. Но не об этом речь. Речь о готовности оскорбить. Речь о немедленном и категорическом мнении, которое хулиганствующий соотечественник держит как нож за пазухой.

Есть в английском такое прилагательное - judgmental: оно характеризует человека, у которого всегда наготове суждение. Вы прекрасно его знаете: не успеете договорить фразу - вот, мол, посмотрел фильм на днях... - а он уж прерывает: видел, дерьмо. Разговор окончен. Он и не начинался. Заметим только, что "видел, дерьмо" встречается много чаще, чем "видел, замечательно". Это простой случай: "не-дерьмом" является только говорящий, а если "не-дерьмо" кто-то или что-то еще, то говорящему как бы и не остается места.

Но как судить о стране, в которой вы не живете, о которой знаете понаслышке, из телепередач или по впечатлениям от туристского набега? Может быть, не надо так уж сломя голову судить? Может быть, не надо так быстро и пылко чувствовать? Люди ненавидят то, чего не понимают. Еще хуже, когда они ненавидят то, что понимают - например, силу и богатство. Но природа ненависти к Америке глубже. Обратимся за подсказкой опять же к Александру Шмеману.

Я убежден, что неправильно думать, что вызывает эту ненависть сила и богатство Америки. На глубине и именно в иррациональном своем источнике эта ненависть вызвана тем, что Америка другая - по отношению ко всему остальному в мире, и потому что другая - есть угроза. Одним своим "прикосновением" Америка меняет и, в каком-то смысле, разлагает любое восприятие, любой уклад жизни. И не в том только суть этой угрозы, что Америка несет с собою другой метод, предлагает перемену, всегда вызывающую сопротивление, а в том, что она "перемену" предлагает как метод жизни. Все все время под вопросом, все перестает быть устойчивым, самоочевидным и потому успокоительным.

Парадоксально то, что американцы совсем не говорят о "революции", тогда как европейцы, а теперь и третий мир сделали это слово основой всех своих "дискурсов". Но это так потому, что европейцы и "революцию" понимают как замену одной системы другой системой, иными словами - начинают с системы, с "идеи". Но американец прежде всего не верит ни в какую систему, и потому он, при отвращении от революции "идейной", есть революционер по самой своей природе... И вот этого-то и не могут ни понять, ни принять все другие - будь они богаты или бедны, цивилизованны или нет.

Еще в одном месте "Дневников" Александр Шмеман восхищается просторами Америки, таинственной сущностью этой страны, где все "дома" и никто не "дома", и приводит поразившее его стихотворение Эдварда Эстлина Каммингса, передающее, по его мнению, это звенящее одиночество, которое просвечивает за легкостью смеха и общения. Я его перевел.

некто жил в городке привольном
(воздух звоном плыл колокольным)
лето осень зима весна
некто пел свое нет и плясал свое да

эти люди (мал мала меньше)
жили жизнь беззаботностью тешась
нет посеешь свое нет пожнешь
солнце звезды луна и дождь

обо всем догадалась лишь детвора
(но забыла едва подросла трын-трава
лето осень зима весна)
некта ах как любила его она

за сейчас потом собирай листву
смех смеяла его тосковала его тоску
холод жар сменял ливень сушь
все что было им стало ею сплошь

те женились на тех их слезами смеясь
танцевали танцы друг другу снясь
(просыпались, снились опять) они
жили в грезах и говорили ни-ни

звезды солнце дождь и луна
(объяснить могли бы одни снега
как умеют дети помнить чтоб забывать
в колокольном звоне плывущем вспять)

некто умер кажется как-то раз
(ах она целовала его да оборвалась)
рука об руку их схоронил народ
слово за слово мало-помалу за этим тот

глубоко-глубоко тесным-тесно
они спят своим двуединым сном
некто спит и некта земля апрель
дух творит и твердит свое да капель

эти люди (динь-дон динь-дон) он она
осень лето зима весна
шел куда придешь что посеешь пожнешь
солнце звезды луна и дождь
07.08.2009 14:28

Владимир Гандельсман
Полная версия

НА МА-ТА-РА ПАЗИТЕЛЯТ ЧУТОВЕН

2009-06-21T07:37:00.003+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 133 - Коментари: 0
На Ма-Та-Ра пазителят световен
На Ма-Та-Ра пазителят световен
© 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
НА МА-ТА-РА ПАЗИТЕЛЯТ СВЕТОВЕН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

В ЗНОЙНАТА ИСТОРИЯ на ниските варненски литературни страсти, името на покойния Тодор РИЗНИКОВ (1932-1992!) отваря слабоизвестна, забележително интригуваща духовна страница. Чужд на вечните литературни ежби на дребно; кой доколко е поет – кой съвсем не е поет, кой до къде е писател – от кога журналист, къде се поставя запетайка или запетайка придружена с тире, (Съдбовен грях за задочници!); Тодор РИЗНИКОВ успя отрано да се уедини в своя собствена си вътрешна интелектуална ниша, на самопожертвувателно пътешественическо самозамонашване. За да се открои. И разграничи.

ЧЕРПЕЙКИ ОТ ПОГРЕБАНОТО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА НА БЪЛГАРИЯ, Тодор РИЗНИКОВ изненадващо се появява по научни, и не чак толкова научни, форуми. Където хвърля дискусионна ръкавица, по проблемите на Прото-България. Рядко приемана за словесен двубой. (Мнозина бързат да си вземат писмени бележки!) Времената са орисано преходни. Дискусиите - регламентирани. Всъщност нежелателни. (Не се знае - от коя трънка какъв заяк би пръкнал. Ето защо – млък!) Прескрипциите в науката идват от високо, та вихърът на компетентната безкомпетентност е шеметен. (Понастоящем дваж!) Чужд на вечните гонения по стълбата нагоре - която винаги води надолу, Тодор РИЗНИКОВ си позволява така да удря словесна к?па у з?ми, че да събере ?чи на докладчици, слушатели, и партай-наблюдатели. Неговите оригинални, неправоверни прозрения и хипотези; за произхода и вярванията на Прабългарите; са в отчайващ разрез с официализираната историческа наука. Превърната чрез догми в козметичка световна. Практиката на персонална творческа изява по Българската Земя Хубава е доказала и доказва, как подобни личности рядко успяват да получат обществен отклик и признание. Освен всред аркадаш-запалянковци. Частните сказки не са забранени, но са подменени с пропаганден лекторски апарат. Структуриран основно от съпруги на партай-босове. Устати женуря, нападнали трибуните на Великото Народно Събрание - в по-късно време.

Задънили зовът за Братство, Равенство и Свобода, навреме. (Дори в настоящите дни на духовен мързел и политическо непостоянство, сказки изнасят единствено премиери и министри в присъствие на глобално забавляващи се топ-западняци. Учените – за какво! Туй да не ти е Асен Златаровото време!) Нови идеи биват допускани единствено, като аспект на хиперцентрализирана партийна дружбаш цедилка. Така че, докато се върши нещо – нищо да не се свърши. Резултат на тежки умувания от принудително олисяли белокоси лаици. Около мащабни маси под червено сукно. Следвайки безскрупулни “революционни” рецепти. Пропаганда, която отдавна не е комунистическа, ни болшевишка, ами откровено национализползваческа. Всеки публичен доклад, всеки научен труд, безусловно започва и завършва със задължително обезсмъртяване на партийни вождове. По недоглеждане класифицирани като “световни философи”. Университетските катедри пъшкат под надведомствен контрол. (Тъй оцеляват и понастоящем!) Титли и благини биват присъждани, чрез целево политизирани дипломи. Служебно натикани в ръцете на комсомолски селяндур-аферисти. За които кафеджийски подшушнатите имена на Алберт Айнщайн, Джон Атанасов и Папа Хемингуей, (Пръв път ги чуят!), са повод да паднат от изненада от задната стъпенка на някой столичен боклуджийски камион. Където хитричко отбиват работарски стаж за получаване на столично жителство, (Ха бакалъм, апапи!), водещо към университетски катедри, че да пипнат задгранични командировки пременени в тужурки. Мнозина, попаднали в мисловна безисходица, овреме зарязват неблагодарното научно поприще. Неколцина под успешен брак, дриблират в прикрит монархизъм зад граница. (Пар?та върти фукарата!) Докато пипнат зелена карта. Онези, гдето са преуспели (Не от наука - от спекула с антики!), се завръщат, готови да рушнат БАН и ВАК из корен.

САМОТНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ остават изолирани. И, още по-лошо – на самоиздръжка. Предполага се, че така е всъде по този лъжовен свят. (Ама не е!) Преживяйки с просяшки заплатки. (Никъде го няма!) Рядко успяват да се радват на високи научни титли, без добро от съответните окръжни комитети. Където критериалността е - собствено казано – на махленско равнище. (Такава е и понастоящем!) Съществени са родствени връзки от днес обезлюдените завинаги села. Някога, по каприз на Тато прераснали в градове-държави, от където всеки гледа да избяга в столицата. Престрашат ли се да драснат зад граница, попаданали в свой си изследователски ареал, понякога успяват да се докажат. За да свършат изхвърлени през прозорците на някоя провинциална библиотека. (Сам си го направи!) Останат ли на място, устискват пенсия за старост. А ако това – Не дай Бог! – стане, в ранна утрин възпитано навестяват кофите за смет. Все още в ролята на вечни младши научни сътрудници. (Да се трудим неуморно другари!) Отначало с погнуса и нежелание. После свикват. Казионната наука предоставя поле за личностна изява единствено, на бюрократично институционализирани оръженосци. Предъвкващи мухлясали марксиско-ленински постулати, подир връщане от творчески командировки на Запад. (Валутна книжка – за марксисти!) Чиято научна стратегия, тактика и практика се изразява, в издирване възможности за отнемане на запрялите в недоумение ветрени мелници, от някой хубаво забаламосан Дон Кихот. И предоставянето им, в разположение на Политбюро от свое име. (Димитровски Награди!) Че, да бъдат изнесени квалитетно на запад. (Подарени от наивитет - продадени на евтиния!) Останалото е каканижене на неясни лекции, пред още по-неясни слушатели. Докато стане възможно разкриване на частни университети. Където всичко е до болка ясно – имаш ли пари учиш – подир това безработен. Световнопризнати учени с доказан научно-приложен принос, са превърнати в одържавени чиновници, наплашени от безмилостни заводски организатори на производство. Управлението на науката е умишлено е многостъпално, следователно побъркващо. Редовият научен изследовател е въдворен на най-ниско управленско стъпало, с мижава държавна

заплатка, че евтината наука при СоциализЪма е благодат за обилно оножданата наука на КЪпитализЪма. Обезпечен с бакалски тефтер и молив, (За своя сметка!), и някоя жалка надлежно регистрирана “Continental”, от шрифтът която службите част по час вземат отпечатъци – да не стане нещо с държавността. Жалък придатък за квалифицирано решаване на ежедневни заводски проблеми, които рядко биват реална наука. Креативни личности подобни на Тодор РИЗНИКОВ, подир десетилетия лишения, преодолявайки какви ли не хитроумни пречки, все пак успяват да оставят диря в лоното на науката и изкуствата. Светъл лъч новопробудно, пронизал дълбоко клеясал политически сумрак, кооптиран от професионализирани лаици (Дворцово надменни!). Следващи измишльотски революционни идеологеми. Съгласно които би следвало световното човечество да прокопса, докато не престава да затъва. Падаща звезда, пресякла нечии научно-финансови интереси и поради това - под възбрана. Скитащ интелектуален парий имитиращ провинциален глупак, че на столичната публична трапеза туй върви най-густо. Успял да кръстоса пеш кратката Земя Българска. Преровил и записал полузабравени сказания. (Кой ги усвои!?!) Превъплътил се, в краят на своят не така дълъг живот, в театрализиран първобитен жрец в пещерите под Мадара. Дано някакси опази онова, което никой не го еня дали ще се опази, (MA-THA-RA!), Тодор РИЗНИКОВ успява да преоткрие възпретени за изследване остатъци от древни духовни средища. Към които световната историческа мисъл едва сега получава свободен достъп. (Електронната екипировка – Баста!)

*

“Триъгълникът Варна-Мадара - Град Орфей в местността “Орфенското”

тепърва ще бъде проучван, оценяван и коментиран.”

ТОДОР РИЗНИКОВ остава завладян завинаги от загадъчната Веда Словена. Прибързано обявена от казионната наука, (И Царска - и Отечественофронтовска!), за мистификация. Нейното вторично откривателство е съмнително, а нейното изследване не е санкционирано. Значително по-късно, Веда Словена ще стане обект на дългогодишна дейност на академичен екип оглавен от мастит учен. Този остатъчен сборник национална кодирана история чрез народни песнопения; разшифровани, тълкувани и преосмислени и от Тодор РИЗНИКОВ; крие Истинската Истина за мигрирането на прабългарската нация из дебрите на Афганистан и Бангладеш, през Балканите по Европа и света. (През шестдесеттях години на миналия век, при разкопки във Великобритания, изненадващо е открита стела с Мадарски Конник!) Разбран, защитен и възнаграден от високопоставена дама с монокъл и кок, Тодор РИЗНИКОВ е един от малцината частни изследователи, каквито тоталитарното общество недолюбва и наказва, но търпи и допуска до къшей горчив хляб от денонощен магазин. Един от множеството труженици, чиито частни постижения държавата предпочиташе и предпочита да игнорира. Вместо да стимулира, разгъва и приобщава. Нехабилитиран писач по проблеми, които изпреварващо жилят върховете на пирамидата на наведената в поклони насам-натам национална историоведческа мисъл. За да напомнят, че по Земята Българска креят огнища безсмъртни и магични, огнища духовни, сакрални и транцедентални, под вековна възбрана. Приживе майсторски потулван. Постмортем задължително забравен. Никой от трите варненски писателски съюза, (Такива ли са те!?!), не се е сетил да се заинтересува къде именно е гробът на този насмешлив първооткривател на възпретената за изследване подвижна история на племена и народи, населявали някога – и всякога - нашенските злачни земи балкански. Литературстващ дисидент, временно устроен на мижава уредническа длъжност в днес останалия без покрив и покров “Музей на Българската Литература” в столицата. Рядко допускан до международни трибуни, откъдето управляющите и преди и сега, харесват единствено елей в ушите и тежък хонорар в джоб, Тодор РИЗНИКОВ не престава да кръстосва страната до самата своя бедна кончина там, под дълбокото небе на Ведическа Мадара. (МАДЪР-РА; МАТ–ДАР–РА; МАТА-РА – Майка дарила на света Слънцето!” Тълкуване: Мат – Майка; Дар-Дарила; Ра-Радост-Слънце!).

Където дири неуловими за останалия свят релации между Минало, Настояще и Бъдеще. За да пророкува. Дали единствено за себе си? Какво именно? Като грамотен изследовател, е изключено Тодор РИЗНИКОВ да не е записвал своите мадарски прорицания. Къде са те? Ако не знаем от къде идваме, как ще установим накъде ни водят безбройните полуграмотни сръдливи духовни водачи, за които всяко древно светилище е нищо повече освен стока за политическо послужване и поевропейчен селски туризъм? Историческата безграмотност и забрава целево ползва чуждестранни политически апетити за безгранична власт. О, да! Тодор Ризников имаше видения, при това – не какви да е:

*

“Мадара е на път да се окаже един от най-древните центрове на средиземноморска цивилизация по тези земи.”
*

... под необятния скален навес непредубеденото око може да види непокътнат каменният трон на Орфей, а образът на самия божествен певец да потърси в лицето на вековечният конник. (“Каспичан днес”- Ocean Press-Varna, 1993!)
*

“ … дойде време всеки разумен човек … да влезе в собствената си пещера. … и там да потърси силата, увереността си …”
*

“ ... истината е вътре в нас, тя е генетично заложена там.”

*

“Колкото фантастично да звучи, Конникът не е единственото и съкровено скално творение.”

За поколението наричано “Пропаднали надежди”, името Тодор РИЗНИКОВ означава бегъл спомен. За поколението което идва, този бездомен търсач на антични светилища, би придобил значение и стойност на регионален (О, не! Национален!) артистичен феномен, след като бъде основно проучен и подходящо представен. Без да успее да натрупа десетки книги, (Предимство на автори по ЦК-списък!), но с бая публикации в централната и местна преса, Тодор РИЗНИКОВ бележи своеобразна диря в областта на свободния социал-историографски частен експеримент.

В КРАЯТ НА АПРИЛ 1993. из страната се разчува, че полугол чудак обитава пещерите под Мадара. Това е преоткривателя на полузабравената, по партийному игнорирана “Веда Словена”. Писателят-експериментатор Тодор РИЗНИКОВ. Възседнал каменен трон. Полуоблечен в нещавени овчи кожи. На глава с огромна корона с рога от коч. В ръката жезъл. На кръст препасал нож. Гордо раздрусал под кожена пола остаряло тяло, в халтави избелели плажни плувки. Разочарован от политическите сметки в столицата. Омъдрял окончателно. На ляво рамо преметнал кожена торба със сирене, пиперница и самун хляб. Отпиващ отцедена в кафена чаша пещерна вода, Тодор царства под усойната сянка на високите скали на Мадара. На недостъпна висота е отворил таен бивак ограден с плет. В него не допуска никой. Там крие последното съкровище което притежава, същата шумна пишеща машина, която влачи със себе си надлъж и шир през страната. Недалеч гайдата на Бай Иван от Кюлевча зове и оплаква. Тодор пророкува ли, пророкува. Наивни доброжелатели предполагат, че очаква извънземни. (Мястото бива за това!) Други, че с Тодор се е случило най-лошото. (Пръщи от здраве!) Трети, че се е превърнал в комедиант. (С каква цел!?!) Един самотен изследовател за пръв път свободно, без програма и началство, на своя сметка и отговорност, провежда частни антроположки изследвания. Прииждат туристи. В недалечното кметство Каспичан, отговорните за “културата” в радиус едва десет километра, се цупят. Не са свикнали на подобен ихтибар извън стените на пльоснатото от железобетон подобно на крепост учреждение. Ако се е поселил тук за да търси имане - няма да я бъде. Околността кипи от професионални иманяри. Всичко отдавна е преровено, и все пак - от време на време - се открива по нещо. Тази земя е давала и дава. За да бъде препратено зад граница. Откривател на родопродопското “Орфенско” край село ?сина, (Разчуло се е!). Тодор е подозрително компетентен конкурент, зад който стои управата на Историческия музей в Шумен.

Позволява си да държи патриотични проповеди. Науката, като доказан път към Истинската Истина е докрай опасна. Тодор РИЗНИКОВ си позволява да тръгне от последните полузабравени древноселски вярвания, тълкувайки реалистично и достоверно, можеби окончателно и завинаги, (Но къде неговият е ръкопис?), опазените писмена на “Веда Словена”. (Неговият принос за обнародване на изключително рядкото фототипно издание е безспорен!) В чиито текстове, Тодор не престава да търси и открива корените на античната миграция на прабългарското племе. (Проблем, по който родната наука – в зависимост от политичесия вятър – не престава да се тутка!) За да установи хипотетично не само произхода, но и посоката на неговото древно придвижване от Тибет и Памир към западните брегове на Темарин.

*

„Ако да имаме една кола, Бого, и ако тръгнем от тук по следите на Прабългарите,

Бого, пълно е със псакрални знаци, ще стигнем право в Тибет!“

КОГА И КАК ПОЧИНА ТОДОР РИЗНИКОВ, не стана ясно овреме. Казват, било по Тодоров ден. (Така си отиват светците!) Намерили го под скалите на Ма-Та-Ра. Изстинал. Година преди това, пак по Тодоров Ден, той бе прекосил централния площад на Стара Варна върху гърба на магаре. Може би за да напомни, че магарешкото начало е характерно за „управление“ на науката, изкуството и културата в този древен, обичан и мразен, незабравим пристанищен град. Под скалите на Мадара, или МА – ТА – РА, “Майката” (THE MOTHER!) както твърдеше Тодор, е пусто. В Община Каспичан е спокойно. Няма кой да тревожи обществеността с философии, че скалите са магьосани от Господ-Бог. Иманярите са мирясали. Няма с кого да се задяват - няма кой да ги презира. Книжките за град Каспичан с брилянтното есе на Тодор върху Мадара на два езика, мухлясват в шкафовете на общината. Възхищението на НВ Цар Симеон Втори от тази малка спретната книга е пренебрегнато от общинските власти. (Бог на небето – Царят в Мадрид - какви са тези възхищения!) Поръчалият книжката общински секретар бива отстранен. Село Мадара бива амалгамирано от община Шумен, а това означава нова съдба за Мадарския Конник. Дали по-свястна? Конникът остава сам, заедно с още една тайна. Тайната за загадъчната смърт на неговият таен самодеен изследовател. Остава малко време, преди ветровете, бурите и халите на националният историографски нихилиизъм, да го изядат докрай. С механическата прилежност на нашето модерно, ала толкоз обезумяло настояще. (Днешните дъждове, ветрове и бури са киселинни, радиоактивни, метални, и трансконтинентални!) Както нескопосното нашенско време изяде изследователят-мечтател Тодор РИЗНИКОВ. И няма никой като Тодор, да се възправи срещу всички нас, тълкувайки “Веда Словена” по човешки. Сочейки път през душите на живите - към Вечността на Мъртвите. Пътят на глобализма, по който принудително сме тръгнали, рядко води точно там, където сме най-необходими. Особено, ако се опитваме да изпреварим Времето. Нещо, над което Тодор РИЗНИКОВ не преставаше да се надсмива. Дали не му бе все едно?

КОТА 850

2009-06-21T07:35:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow

България над всичко
Прегледи: 271 - Коментари: 0
Кота 850
Кота 850
© 2008 – Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
КОТА 850
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ

В НЕПОСРЕДСТВЕНОТО НАЧАЛО на Първата фаза на т.н. “Българска” Отечествена Война, (1944-1945!), един идеалист венчан от дете с теоретичния марксизъм, (Днес бихме казали “дисидент”!), пада на бойното поле с тайнствената смърт на пореден Дебелянов. Майка България загубва още един свиден син. До средата на шестдесеттях години на миналия век, никой не се сеща за осмъртения интелектуалец. Убитият мърцина, е дипломираният философ, самоукият социограф и лицензиран правист, социален литератор и шегобиец-памфлетист Иван Минков ХАДЖИЙСКИ. (Между 1937/1944., четири книги, 24 студии, безброй публикации!) Самороден мислител, спорен учен и непризнат писател, упорито отстоявал жизнен опит и научно познание, във време на най-строга полицейска цензура, надзор над печата и неприкрит социален терор. Разкъсван; между фаталните противоречия на просветения обезпарламентарен монархизъм, (Суспендиране на конституцията – 19.05.1934.!), и задъхващият се безпардонен болшевизъм; самодейният учен ще успее да утвърди основите на съвременната непривнесена практическа българска социография. Дълбоко марксисткия научен подход дотолкова ще разтревожи вечният политически мърморко, бъдещ народен академик (Незабавно-1945.!) професор Тодор Павлов (1890-Щип/1977-София!), че тъй както е в заточение в Гонда Вода, ще започне да издирва кусури в публикациите на социолога. Разтревожил всички апетити, за ленинско академично бъдеще и народна демокрация по грузински, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, ще попълни полка на безбройните български таланти, положили кости по безбрежните бойни полета на винаги небългарските; силно завоевателни, безславно проиграни от продажни дипломати и прекалено търпелив народец; безкрайни балкански войни. Властническите апетити за пипване пътя към Европа през Босфора и Дарданелите, едва ли някога ще имат край. ХАДЖИЙСКИ е доморасъл учен с опасно широки научно-практически познания, връзки, и нарастваща популярност всред столичните военновременни интелектуални кръгове, (Гестапо наставлява – ДБ управлява!), че бива спешно мобилизиран в противовъздушна рота по Беломорието. Че да престане да философства из кафенетата по Царя?. Завинаги ще остане мистерия, откъде е дошъл куршумът пронизал този поразителен троянски ум. От бойната линия, или от зад бойната линия!?! Отношенията между България и Югославия винаги са били деликатни. Наличието на български експедиционен корпус (1942-1944.!), разставен в Югославия, (Байганювски хаир, в окупирани от Германия земи!), усложнява настъплението на Българската Армия (На Негово Величество Симеон Втори!), в състава на Трети Украински Фронт. Сръбският народ е закърмен с неизтриваем хъс за мъст. Немците, в очакване на тяхното си тайно оръжие-чудо, което така и няма да се изяви, (Неутронна бомба с български уран!), оказват невероятна съпротива. Югославските комити пуцат на месо. Предположенията биха могли да бъдат безчет. Истината безмилостна. Паднал е поредният доброволец-чудак, непожелал да отърве мобилизация и фронт. (Би могъл да остане пишурка, в кой да е клон на Снабдителното Комисарство!) Какво от това? Майка България е бременна с десетки други. С тях ще се постъпи иначе. Ако не допуснат да бъдат партийно корумпирани, няма как да не се пропият, че да свършат със себе си (Александър Жендов, Пеню Пенев, Светослав Обретенов, Асен Марков-Глогин, и още!). Ако и това не се случи, ще опъват до смърт каиша на талантливата тоталитарна безперспективност (Аврам Аврамов, Димитриус Николаидис, Хеми Варналис, и още!). И, за да продължи тази касапница без ятаган, ще бъдат подготвени тълпи рабфак-посредственици. Продължаващи да тровят живота на творците, дор’ понастоящем. Фалш, лъжа и безнадеждна завистия предстоят за десетилетия на Мати Болгария. Успоредно с безумно бурно икономическо развитие, предназначено за национален крах. Аналогията с Димчо Дебелянов, (28.03.1887.–02.10.1916.!), плъзнала по онова преходно време всред кротналата ужасена българска интелигенция, (Далечна Провадия пуска възпоменателен лист!), не е случайна. По време на Първата Световна Война Димчо Дебелянов си позволява, на пияна глава, да подругава Елин Пелин. Призован в армията с изненада установява, че Пелинко най-напред е шеф на пресслужбата при Министерство на Войната, и едва подир това писател. (Що пцуваш - а!) За Иван Минков ХАДЖИЙСКИ не е известно, кой изиграва фатална роля за спешното му засилване на първа бойна линия, (На 26.09.1944. бъркотията в столицата е върховна!), като пръв “работнически” военен кореспондент. (Предоверил ся!) Значително по-късно към фронта ще се втурнат; на бригадни начала в добре охраняем пакет; тайфа столични тарикати. Т.н. “Пропагандна рота” (Чичо Ламар, Павел Вежинов, Радой Ралин, Дако Даковски, Иван Мартинов, Младен Исаев!)
БРОЕНИ ДНИ подир пресичане на границата заедно с войските, легализираният “Работническо Дяло” (30.09.1944.!), отпечатва “интервю на живо”, снето от “случаен” югославски партизански командир сподвижник на Славчо Трънски. (“Полковник Бърко”!?!) Позволил си да напомни, че “между нашите народи няма вражда”. Дни подир това интервю, което не може да не е разлаяло псета под московска месечина, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ безследно изчезва. България воюва срещу фашистка Германия от името на Цар Симеон Втори в пелени. Днес, десетки години подир смъртта на този възхитителен словесен метежник, остава и тежи въпросът на поколенията. Поради що, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, е окървавено шитнат от политическата сцена? Какво дава прекалено лесно ход на неговата докладна записка до министъра на войната, генерал Добри Терпешев? Времената са сляпо ентусиазни. Жертвите – кой брои! Започва трескав бузгунлък за преразпределение на идеи и … на имоти. Всеки гледа да кемер и джеб. Най-напред с така необходимите купони. Подир това, с какво попадне! Популярният талант е зафучен на фронта. Заедно с цяла влакова композиция едва слезли от горите, опиянени от първичен ентусиазъм и политическо зомбиране, параполитически примитиви. Споделили крайна съдба при Крива Паланка. Онези, които не са изтървали маршалския жезъл от кожените чанти; дори интернирани в “Гонда вода”, “Кръсто Поле” и “Свети Кирик” (1941-1943.!); не престават да гледат на оцелялата блестяща от култура народностна интелигенция, от висотата на марксистко-ленинския политически маркетинг. (Те и само те са “с народа” – и никой от народа!) Скорострелно уплътнени с власт. (Власт, пари, водка и частушки! Царският “Линколн” в добавък!) Демонично всемогъщи. Една война би могла да героизира всекиго. Често – не когото трябва. И, както винаги се случва по тези злачни за световната политика места, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ бива забравен задълго.

ПАМЕТТА ЗА ПРИНОСА на Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, в лоното на модерната българска философска и социологическа научна, политическа, литературна и културологична народоведска мисъл, (Пръв интердисциплинарист!), бива възстановена сравнително късно. Поверил пуристкия надзор, (В никакъв случай - цензура!), в ръцете на всеобхватния Президент на БАН Академик Професор Тодор Павлов; ЦК на БКП намира случай и реабилитира странния изследовател. Неуморният почти безсмъртен старец, (Хай – тесен Мавзолей!), продължава да твори под дълбокия шелтър на Партията-Попечителка (“Теория за отражението и теория на йероглифите”-1961.!). Хитричко изчакал самоизчерпване на инакомислещи. Погребал безброй конкуренти, (Perpetuum Mobile Balcanicus!), Върховният Жрец, (Никак Зороастър!), има все по-малко да каже на световната научна общност. Освен, отново да упрекне Плеханов и Хелмхолц, че някога са се родили, докато величае “Безсмъртния Ленин”, че не устискал до стотак. (Самият Той – ще се опита!) Трудовете му сами си се пишат, (Dissertantius Mundi!), и безпроблемно публикуват. (Желю Желев – ще почака!) Подпрян на два великолепни вносни бастуна, пълни с академичен картеч, Другарят Академик Професор Тодор Павлов, посреща-изпраща правителствени и партийни делегации на софийското летище, в компания на дузина себеподобни. (Бай Тошо бе висотинен дипломат!) Дотам компетентно закършили социално-икономическите проблеми на Бедна Майка България, че от време навреме си се чудят кой самолет - към коя братска джунгла да хванат, па да стрелят върху екзотични животни, за политическо разнообразие и персонализиран кеф. Докато съпровождат пореден параход с братска терористична помощ. (Някой трябва да подпише – вземане-даване е туй!) Партията се е научила да властва и да инвестира, но и, да се забавлява. Без да има кой откровено да я изсоциологизира – на длан и на табан. (Партийна Тайна – Туй То!)

В НАЧАЛОТО на тридесеттях години на миналия век, (1936-1939.!), Иван Минков ХАДЖИЙСКИ е само един самотен велосипедист, запрашил през прабългарските чаршии, черни пътища, тучни поля и морни ливади, с червена песен на уста. Да притежаваш спортен велосипед и туристическа раница, е невероятен разкош. (Нивите, Бай Минко, нивите!) Във времена без радио, кино и телевизия, той е добре дошъл в непознати места и околии. Местни свещеници пресрещат сладкодумния изследовател. (Господ слязъл между хората!) Начумерени кметове го приемат аркадашлийски. Селца; които подир петдесетина години насилствено ще придобият градски облик и подобие, че да бъдат обезлюдени до корен; се сбират на мегданя да го срещнат и послушат. Никой не подозира, как само подир няколко десетилетия мераклиите да живеят в тях, ще са най-вече цигани и закъсали за наркотик чужденци. Партията и Правителството ще успеят да постигнат, щото суровата селска работна сила да бъде прехвърлена в разрастващите се индустриални центрове, без да влага нищо друго освен ентусиазъм и насилие. Системата за масово - през куп за грош – образование, (ПУЦ-СПТУ-ВУЗ!), и принудителното обезземляване, (ТКЗС-АПК-ДЗС!), изобретена зад океана, изпитана на изток, наложена над половин Европа, работи ефективно единствено, в тази незначителна България. Какво от това, че народът се балтави в оплетените икономически пешове на една посредствена комплексна икономика, (СИВ!), въртяща празни обороти за сметка на западни инвеститори. Докато партията пее дитирамби за “висок комунистически морал”, обезземлените селски семейства, постигнали гражданство за сметка селски лишения и градски разврат, масово се разпадат по претъпкани тавани и мази. (Жилищните съдилища за болшевишко преразпределение на жилищните площи в градовете са премахнати - намирисва на капитализация-1970!) Разводът става мерило и предпоставка за напредък. Земеделец и занаятчия биват категоризирани за “капиталисти”, без да са виждали повече от две каймета в пояс. (Свестни бармани се извъдиха от тях!) Спешно се изпълнява пролетарско-парвенюшка-шуробаджанашка програма, щото Царство България със своите мизерни десетина памучни фабрики, един конезавод, две самолетни работилници на дребно и стотина тенекеджийници и сарачници, след като бъде орепубликанено, да бъде представено за значителна стопанска сила. (Предстои СИВ, а там се играе Ва-Банк!) Срещу обезценен квалифициран труд, устоялите на петстотингодишен агарянски икономически натиск селяци, биват калесани за консуматори на градски блага по московски. (Маза под наем, водка вместо ракия, наркотик вместо тутун!) Срещу веселото задължение, да преминат няколко пъти през годината за кеф и удоволствие на личния състав на ОК на БКП, (Почти въодушевени!), пред трибуни с тежки политически нахалници. Фалшиво ухилени. Размахващи партийни знамена вместо трикольор, червени пластмасови каски вместо рунтави калпаци, на черно купени дънки вместо потури. Празнувайки измишльотски празници, исторически чужди на духовните и социални традиции на българина, за които се счита, че са изпята религиозна песен. За да видят и разберат, световните информационни агенции и дипломати, (Подхилващи се учтиво - а злорадо!), от трибуните за гости, що е “зряла народна демокрациийка”. Поредна игра на Глобалния Капитал, за сега развъртян регионално. Когато червените каски отпаднат, а калпаците станат храна на молци, новоголемците, (Бели яки, вратовръзки, маникюр!), осигурили задгранично образование на внуци и правнуци на държавна сметка, (Какъв конкурс! Всеки потомък с привилегии, предварително знае къде ще попадне да учи. Състезатели на общо основание – да почакат!), ще духнат по малти, майорки и костаделсоли, (Търговията с вторични суровини върви!). В името на пролетарски интернационализъм, пребоядисан в съвременен глобализъм. Захвърляйки материално и духовно опустошени, (От политико-икономически превземки!), народ и държавност на онзи, гдето клати върховете на дърветата. Пък да става, що ще. Да се започва отначало, отначало, и отново отначало, е вековна орисия захлюпила сбора от минибалкански нации, наричан България.
ТОВА ВРЕМЕ Е НАДАЛЕЧ, но ученият с велосипед го предусеща. Самотният изследовател на свободна адвокатска практика се опитва и прозира бъдещето на своя си народ. Бъдеще трудно предвидимо, без знания за миналото, без диагностика на настоящето. Иван Минков ХАДЖИЙСКИ изследва народностния бит и духовност, хал и мизерия, овреме. Задават се дългопреходни времена. Алъш-вериша на дребно ще бъде строго забранен, (Да не разбогатее някой от търговия с боза, скариди и семки!), че държавните външнотърговски спекули да процъфтят. В индустриално отношение ще бъде изградено толкова много, че комшиите на нацията потръпват. (В Космоса - българска реч!) Когато вярността към идеала окончателно ерозира, подменена с тесен личен интерес, а култът към поп-цивилизация бъде дистанционно активиран ще се окаже, че приносите към Партията-Попечителка, Съветска Русия и Света, които този народ е отдавал в продължение на петдесетина години историческо време, с изключителната жертвоготовност на древните бугри, са обезсмислени. По централно разпореждане, (Свиване на рамене!), материалните ценности биват преразпределени (Чети разграбени!). Времето и усилията на тружениците по институти и заводи - прахосани и пропиляни. Задължително изповядваната комунистическа доктрина, (Каква религиозна ревност!), сторена за подигравки и присмех. Разпадът става неизбежен и фатален, до болка продължителен. Векът на цифровизацията е по-безпощаден от болшевишка химера. Генетичните експерименти на мистика Хитлер изглеждат смешни, в сравнение с постигнатото. Централизираните идеолози на комунизма са пропуснали, (Възпретено!), да опазят и развият деловия параметър “лична заинтересованост и духовна свобода”. За които ще се разсипят да дрънкат, паднат ли по заповед от власт, че дано докопат още нещо.
НАУКАТА, изследвайки фактите на материалния свят в дълбочина и перспектива, представяйки Нещата на Живота формализирано в синтез, бива ефективна едва, ако се прилага системно. Науката, нейното правене и сглобяване, е мистерия докрай интутивна, дори да е апаратно обезпечена. На Балканите наука за самата наука, дори във Векът на Тоталния Глобализъм, е лукс - вместо ежедневна употреба. В средата на шестдесетте години на миналия век, на ЦК на БКП става ясно, че българската тайна наука за управление на обществото, (Частично изучавана в АОНСУ!), пренесена точ’ в точ’ от Братския Съветски Съюз, е крайно неефективна. Налице е отсъствие на развита приложна социология, съобразена с местните исторически условия. В резултат на текущата технологическа революция непредсказуемо променливи. Партийните методи са изчерпани, неефективни и досадни. От прекалено много лицемерни лицеприятни брътвежи, Партията-Попечителка се е откъснала от Времевото Движение на Нацията в Пространството. (Не и, от КОРЕКОМ!) А тази нация, й е жизнено необходима. (Да има, какво да се авантосва!) Болезнено корумпирани, партийните механизми предизвикват ненаказуеми засечки. Самоунищожаване чрез перманентно доносничество. Безкрайни реорганизационни кампании. Безскрупулно раздаване на имуществени бенефиции срещу Червена Книжка, на всеки умело представил се за “активен” участник в съпротивата, е шлагер на деня. Крортният туризъм прави женската ласка от “без пари”, да стане “чорапогащник и пакетче “Уригли””. Партията осъзнава, как всичко създадено от съвременната българска наука подир 1947., тежко вони на пропартийно сребролюбие, долен политически фалш, очевадно лицемерие, държавна измяна, и наложителни политически подмени. Чрез безброй пленуми, съвещания и конференции се търси подкрепа, обнова и опора във всичко полезно, създадено от българския гений, далеч преди сакралната дата (09.09.1944.!).
ПОД НАТИСК НА КАНДИДАТИ ЗА ДОКТОРАНТУРИ, съпругата на великолепния учен, Петрана Иванова Хаджийска, си позволява да предостави за печат писанията на своят неясно как умъртвен съпруг. (Не го знаех за творец. – “Ламар”, М.Тошков, 1977.!) Много от тези съществени за развитието на националната философско-социографска мисъл писания, по време на бомбардировките над столицата, (05.03.1941.!), са погубени завинаги. Начева драматично издирване на трета част на “Бит и душевност на нашия народ”. Депозиран при Цвети Иванов в издателство “Хемус”, ръкописът изчезва безследно. Под арест и военен затвор в Крумовград, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ е изпратил своят труд по куриер. Поради навлизане на окупационните войски в страната, ХАДЖИЙСКИ насочва с писмо Ефрем Каранфилов, (08.09.1944.!), да вземе обратно ръкописа. Дали това се случва? Години по-късно, Стоян Бахчеванов, библиотекар-хранител в Рилския Манастир, ще сподели с Йордан Василев (22.04.1982.!), как като представител на Министерство на войната, (1945.!), инспектира книгоиздателство “Хемус”, подготвяйки неговата национализация. Докладвано му е, че “Том трети на Иван М. Хаджийски се намира при рецензента.” Кой е рецензент - не му съобщават. Напълно възможно ръкописът да е погинал, при някоя от жестоките бомбардировки над столицата. (10.12.1943.!) Нищо чудно, да е превърнал някой духовен въшлю в проспериращ академик. Когато промените притропват на вратата, специализираният партиен глашатай, вестник “Народна Култура”, обнародва новоткрития, (Подходящо отредактиран!), ръкопис на “Личности и характери” (Бр. 26, 27, 28/1986.!). Обществеността зашумява. Делото на Иван Минков ХАДЖИЙСКИ се оказва живо, необходимо, актуално! Дадена е думата на най-безстрастният съдник – Времето. (1934-1986.!) И, То казва своята дума. Интересът на обществеността, е огромен. Появяват се частни изследвания, (“Иван Хаджийски. Време, творчество, съдба”, Цветозар Томов – 1990!), и допълнени издания (“Гражданска смърт или безсмъртие” – 1986.!). Потръгват анкети. Предшестват ги възпоменания. Изявяват се близки, познати, и пишман-познати. Пишат се спомени. Започват конференции и чествания. Открива се къща-музей (Троян-26.10.1982.!) Завърта се пар? и дявол. (Полезно нещо е управляемата свобода!) Въпреки големия шум и неимоверните усилия, третият том на “Бит и душевност на нашия народ”, не се открива. Дали ще бъде открит някога? Науката винаги е била, и ще бъде, хипотетично-прогностична сила, различна от ежедневната житейска практика. Би могло да се каже, че витае в етернала. За да излъчи в неизвестна точка-време поредна Апостолическа Личност.
АПОСТОЛИЧЕСКАТА ЛИЧНОСТ слабо се интересува от това, как самата тя и семейството й оцеляват. (Горко им!) Но не престава да разглежда, анализира, диагностицира и предписва, като как да стори, щото другите да преуспеят. (Блазя им!) В Обединено Царство България, една от най-преходните държави в Европа; потъпквана, поругана и владяна от кого ли не, един от най-апостоличните мъже на двадесети век се оказва, евтин столичен адвокат без кантора, с незначителна клиентела, но с нарастващ брой публикации. Този апостоличен мъж, всепознатия шегобиец-велосипедист, правист и философ Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, като как успява? Едва тридесетина годишен (Роден Троян -13.10.1907.!), ХАДЖИЙСКИ е успял да измине тежък път на самообразование, и кариера. Възпиран професионално. Преследван политически. (На 16.12.1934. е между 450 арестувани за заговор против Царя!) Далеч преди да вземе приравнителни изпити за “класическата” гимназия в Свищов, (Латински и Църковнославянски!), че да запише философия в Софийския университет, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ свободно ползва руски, немски, френски и английски. Освен традиционните турски и гръцки. Принуден да прекъсне учение, синът на Бай Минко, (Ламар: “Баща му бе дюкенджия, а ядяха качамак, като мене!”), се завръща да чиновничества в Троян, (1931-1932.!). Където ще бъде малтретиран заради сказки срещу войната. И прогонен. Бъдещият фундаментален български социограф се установява в столицата, където завършва право. Адвокатската практика му допада, но как да взема безумни пари от хора, за които е убеден, че не биха могли да ги припечелят. Това прави да се насочи към науката и публицистиката. Неговите изследвания са така авангардно-марксистки, а той така световно неизвестен, че няма как да не бъдат публикувани върху страниците на партийния (БРП(к)!) печат. Мъчително финансирани вестници-еднодневки, съществуващи от цензура до цензура, (“Контрол върху печата!”). Лесно променящи име, никога насока. Избягващи да плащат хонорари, (“Ведрина”, “Вик”, “Жар”, “Кормило”, “РЛФ”, “Slavishe Rundshau”-Praha, “Философски Преглед” и др.). Тайно финансиращи нелегални. Неговото сподвижничество с Никола Йонков Вапцаров е естествен процес, докато с Орлин Василев са комшии. (Наоколо се върти и Светослав Обретенов!) Времената стават все повече хаотични. Изхранването все по-тежко, Бунтарите все повече. Проклетата Втора Световна Война избухва. Въвежда се данък върху луксозните стоки, държавен контрол над продуктите от първа необходимост. Купонната система е наред. Изявяват се отдавна забравени проблеми, които аналитикът не би могъл да не отрази. Иван Минков ХАДЖИЙСКИ предлага за печат “Култура, нация и патриотизъм”. Книгоиздателствата не проявяват интерес.Покупателната способност на интелигенцията драстично намалява. По столичните булевардни ъгли се явяват просещи художници, изпаднали музиканти и мумифицирани артисти. Национал-социалистическият пропаганден тъпан заплашва, да постави всеки на своето генетично предопределено място. (Стане ли работата докрай с Русия!) Царят, като потомствен аристократ, не е убеден в тези прегракнали великонемски фантасмагории, но дипломатично отклонява договаряне с посетилия го, полковник Донован, (Пратеник на Рузвелт!). И, подписва фатални силови споразумения (01.03.1941.!), довели до опустошаване на бароково-сецесионна София. В началото на 1932., “РЛФ” под редакцията на Христо Радевски е представила брошурата-приложение “Авторитет, достойнство и маска”, пряко повлияно от Фройд, Ницше, Кречмер, и Маркс. Д-р Кирил Чолаков саркастично отбелязва във “Философски преглед”, че публикацията не е нищо повече от “духовито … гледище на марксизма”, ознаменува го, като “пролетарски кариеризъм … ” и го дефинира, като “… най-чиста политическа пропаганда”. БРП(к) шумно е напуснала Народното Събрание. Конституцията е суспендирана. Предстоят дълги години авторитарна власт, които подир преждевременната фатална за Нацията смърт на Цар Борис Трети Обединител, ще прерастнат в кървави разпри с ятаци, партизани и население, че руснакът да не ги окупира първом. Както много талантливи книги, и този труд е изпреварил своето време. Днес, в години на пореден вносен социално-икономически преход, който се види скоро няма да свърши, тази творба се оказва изключително стойностна, и актуална. За Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, Големанов на Ст. Л. Костов е:
“Политическо парвеню. Бивш даскал … Сега депутат … Големанов намира за свое достойно сравнение само царете, и него може да го съди само Бог и историята.”
Социографът е наясно, що за социо анализира. Социото все още не е достатъчно наясно със себе си, пък и от анализ - рядко се интересува – по добре такъв да няма. А, шом някой си позволява да анализира, по-добре аналитикът да го няма. (Марш в армията!)
“Отивам в едно село. Питам за кмета. Посочват ми го.
- Как, ами ти не ме познаваш? Вестници не четеш ли? Държавен вестник не си ли чел? В брой 137 от 1902. г. има писано за мене вътре … че съм си загубил тескерето на магарето.”
Колко е тя Българията – какво заслужава. Нищо повече от – селски кмет начело. Не защото са убедени, че “… маската е прикритие на липса на качества.” Не и поради това, че “… маската е … допълнително достойнство на личността.” А защото, са пропуснали да осъзнаят, че “…всяка илюзия е смърт.” Далечен на Двореца, Иван Минков Хаджийски не пропуска да цитира Цар Фердинанд Кобургготски, подхвърлил на гостуващ дипломат: “ПАЗЕТЕ СИ ЧАСОВНИКА. ТУК ИМА МИНИСТЪР!” Колко опитни министри. Какъв търпелив Цар. Какви балкански времена - досущ настоящи. Битът на народа може отдавна да е различен. Духът би могъл да бъде нивелиран. И, пак да остане същ. Времена, когато Пенчо Рачов Славейков самонадеяно се надява да му бъде присъдена Нобелова Премия единствено, защото е доказан национален поет. Докато Петко Ю. Тодоров не престава да го умолява “да му я отстъпи, че е семеен човек и храни деца.” Блестящо щудирен на границата между есеистика (Вербално представяне на проблема!) и фундаменталистика. (Дефинитивно-формализирано представяне!). Тезисна работа, даваща възможност на мнозина учени да започнат и проведат блестящи собствени изследвания, поради невъзвратимото отсъствие на автора. Сякаш писана вчера. Актуална понастоящем. Предназначена за веко-вете. Поради слаба Българщина, дребна завист и липса на технологическо нахалство, книгата остава достъпна единствено на българската четящо-пишеща медия. Фактът, че от това книжле има запазени случайни екземпляри, говори, че е иззета от цензурата своевременно. Професор Димитър Михалчев, (Царски пълномощен министър в СССР!), ще каже: “Този човек беше като някакъв сеизмограф, който долавя и най-слабите трептения на човешката природа … ” Други злокобно ще предупредят: “… в този човек витае духът на Левски и на Ботев”. Което прави ХАДЖИЙСКИ, марксистът който не е с никой, да се усмихва тъжно, и обяснява неговата нелепа смърт наподобяваща разстрел.
НАРОДОВЕДЪТ заминава за Пирот, където се представя в щаба на Втора Българска Армия под командването на Генерал Кирил Станчев. (26.09.1944.!) На 03.10.1944. година, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, се придвижва в посока бойната линия. Идва време, Щабът да бъде преместен, следвайки отстъпващите дивизии на противника. Оказва се, че военният кореспондент от няколко дни отсъства. (Кашаварът не го е виждал цяла седмица!) Проверката по телефоните не дава резултат. Войната иска своето. (Втора Българска Армия воюва срещу прочутата СС дивизия “Принц Ойген”!) Отново го забравят. Когато от столицата позвъняват за поредна кореспонденция, генералът се разтичва. Трупът на Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, полуразложен, с куршум в челото, паднал по очи, бива открит, (26.10.1944.!), около сръбското Село Власотинци - КОТА 850., под връх Висока Чука. Опознат е по пъстрите вълнени троянски чорапи и журналистическата му карта, от случаен минувач негов съгражданин. (Иван Пеновски!) Тленните останки биват върнати в България. Устроено е патриотично погребение-митинг, (Пропаганден керван от 30 столични леки коли, плюс седмичната кинохроника!), в родния Троян.
Толкоз.
РАЗРАБОТКИТЕ НА ХАДЖИЙСКИ са структурирани тезисно. Върху тях е изграден, и потокът поръчкови статии възпоменаващи неговото научно и епистолярно наследство. Между изследователите се нареждат знаменити столични имена: Ефрем Каранфилов, Иван Щипски, Йордан Василев, Минчо Драганов, Нешо Давидов, Цветозар Томов, безброй други – подходящо оцеляли. Дали подозират, че само подир четвърт век ще се завърнат времената, когато "в салоните на БИАД с панталони райе не се допуска”, под гръмко думкане на тъпан за свобода на избор, безгранична демократизация, модерно благоденствие, фиктивни задгранични помощи, и влизане на Нацията в Европа преоблечена в дрехи втора употреба, при откровено заробващи военно-икономически договорености. (Отново, и отново, и отново!) Докарали Майка Жална България до настоящия плачевен и срамен, просешки деинструализиран хал. Да води чужди завоевателни войни на хиляди километри от дома, докато децата й припадат в училище от глад, а родителите им получават писмени уверения от съответната регионална дирекция “Социални грижи”, че не може да им се помогне, т.к. законът за социални помощи следва да се спазва по царски стриктно.
“Петко уж не харчи, а всичко опитал … Пил боза …”
О, Времена!
О, Нрави!
О, Безнравие Балканско! (Пардон – европейско!)

ДУХЪТ НА БЪЛГАРИНА - ЛЯТА СТОМАНА

2009-06-21T07:33:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 151 - Коментари: 0
Духът на българина - лята стомана
Духът на българина - лята стомана
ДУХЪТ НА БЪЛГАРИНА - ЛЯТА СТОМАНА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Има едно сакрално място на този лъжовен свят, и това е Българската Желязна Църква "Свети Стефан" в Истанбул. Колкото да е странно, свободата на вероизповеданията не е в агония в тази откровено мюсюлманска страна.
На 8-ми септември т.г. тази Уникална Национална Светиня, която времето безмилостно руши, подобающе тържествено отбеляза 110 години от своето освещаване. Храмът се поддържа с помощта на Фондация „Български православен храм Св. Стефан в Цариград”, и Светият Синод, но как се види - парата не достига.

Първият храм на източноправославните българи в Истанбул е основан малко преди средата на деветнадесети век, в една стара чорбаджийска къща. По онова далечно време Цариград е най-големият български град на Балканите - там живеят най-много българи - целият Балкапан е техен. Много от съветниците на Султана са нашенци.

Петдесетина години по-късно, издига снага най-оригиналният православен храм в източното полукълбо, „Свети Стефан”, изцяло от лято виенско желязо. (Чугун - да не ръждясва!) От тогава - та до днес Храмът не е престанал да служи на Българщината. Неговият авторитет е така голям, а съдбата му толкова неопределена, че на 8 септември от 11:00 часа бе отслужен паралелен тържествен молебен в храм паметник „Александър Невски” в столицата София. "Свети Стефан" е храмът, за който някога нашите деди са заделяли по някой-друг лев от своя горчив просешки европейски залък. Разбира се, този храм принадлежи най-напред Богу, но подир това и завинаги - е напълно наш.

Фондация “Български православен храм Св. Стефан в Цариград”, която подпомага и поддържа българския православен храм в Турция, провежда перманентна кампания за набиране на средства за реновиране на храма.
Който има възможност - нека да помогне!
Желязото е евтино.
Духът е безценен!

За контакти:
Анна Кастрева
Тел: 846 73 82, 0878 85 58 55
E-mail: a.kastreva@activegroup.bg

ЧЕРВЕНИЯТ ВЪТЪК

2009-06-21T07:31:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 143 - Коментари: 0
Червеният вътък
Червеният вътък
(C)2007-Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ЧЕРВЕНИЯТ ВЪТЪК
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ЕДВА ЛИ ИМА
по-червен невъзвращенец от големия космополит, артист и художник
Христо Владимиров ЯВАШЕВ. (Роден в Габрово, 13.06.1935) За неговото
странно творчество, асоцииращо глобалните проблеми на съвременността,
някога си позволи да напомни Ренато ГУТУЗО (1977), пред камерите на
БНТ. Kоято така и не посмя да излъчи неговите пророчества. Христо
ЯВАШЕВ – ПАКЕТА, все още остава Тера Прохибита за нашите медии.
Независимо от неговите спорадични изяви у нас, управлявани дистанционно. Обвиняван от щатските медии, че не е нищо повече от балкански субект и чиста проба
кърмъзъ-революционер, Христо ЯВАШЕВ бе широко подкрепен от международната
артистична гилдия, и издигнат в ранг - иконоборец. Такъв го представи
Галерия ВЮРТ, от Кюнцелсау – Германия, в залите на Тюрнхоут – Белгия,
(07.05.2007 до 16.09.2007), с експозето “ПЛАТНО – ЧЕРВЕНИЯТ ВЪТЪК”.
Независимо от намусените физиономии на всевъзможните традиционалисти,
сами установили, че на границата ДВАДЕСЕТ – ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК,
природата не само е на изчерпване, но отдавна е напълно беззащитна.
ИЗЛОЖБАТА
включва безброй авторови експонати, фотоси, колажи, филми и
предварителни скици оприличанвани от мнозина, на архитектурно-технически
разработки. Подчинени на финеса на големия рисувач, възпитаник на
Художествената Академия – София. (Една от неговите реалистични творби,
е все още притежаваният портрет на народната актриса от Добрич Грациела БЪЧВАРОВА.)
Фотосите са работа на Гари ШТУНК и Волфганг ВОЛЦ. Твърди се, че това е втората
крупна колекция от работи на КРИСТО в Европа. Резонно би било първата
най-крупна колекция да е на нашенска художествена галерия, но това едва
ли някога ще бъде.
През шестдесеттях години, Христо Владимиров ЯВАШЕВ, е политически беглец в Париж, където опакова ежедневни предмети на бита, за да ги превърне в изкуство. Тук той среща Жан-Клод Де ГЮЛЕБОН, с която са връстници (Родени в един и същ ден и час –
13.06.1935) Творческата експанзия на КРИСТО, така го знаят на запад, избухва с преграждането на една поетична уличка в Париж с разноцветни варели, за да напомни за
наличието на Берлинска Стена, с опаковането на една древна стена в Сполето, и
паметника на Виктор ЕМАНУИЛ Втори в Рим, направило неговите височайиши роднини да се пукнат от яд. За да се стигне до “ОПАКОВАНИЯТ ПОН-НЬОФ” в Париж;
“ОПАКОВАНИЯТ БРЯГ” в Австралия, “БЯГАЩА ЗАВЕСА” в Калифорния, “ОБГРАДЕНИТЕ ОСТРОВИ” във Флорида, “ОПАКОВАНИЯТ РАЙХСТАГ В БЕРЛИН”, “ВРАТИТЕ” в Ню-Йорк и “ВЪТРЕШНАТА
ОПАКОВКА” на новата сграда на Галерия ВЮРТ. Дотолкова концептуални
работи, че извикват налице скандални спорове. Екологически и
политически, и едва тогава артистически. Тези работи се осъществяват
спонтанно, но тяхната подготовка държи от пет до десет години. Преминава през компютърни ателиета и аеродинамически тунели, а осъществяването им става с помощта на доброволни екипи в разстояние на точно отброени дни и часове. Кристо и Жан-Клод ЯВАШЕВИ, попрехвърлили седемдесеттака, все така прехласнато работят по два важни проекта –
“МАСТАБАТА НА АБУ ДАБИ” и ”ВЪРХУ РЕКАТА” – опаковане на Аркансо Ривър в
Арканзас. Остават завинаги известни с това, че не търсят спонсориране,
не изпълняват платени поръчки, и винаги сами финансират своите проекти,
преодолявайки грандиозни бюрократически прегради. А това означава загубено творческо време.
“ОПАКОВАНИЯТ РАЙХСТАГ” в Берлин заема годините между
1971-1995, изпълнени с политически и културални дискусии, с набиране на
средства от разпродажби на рисунки и скици на онова, което предстои да
се случи. Новата сграда на галерията на Н.Пр. Проф. Д-р Райнхолд ВЮРТ е
не само изложбена зала, но и креативен център за контакти и развой. От
1960 насам, в нейните колекции се съхраняват над 10 000 работи на
творци от цял свят, работили на границата на 20-21 век. По ранг и
значимост, тя се нарежда между най-големите колекции от модерно
изкуство в Европа. Галерията има клонове в Швейцария, Австрия, Италия,
Дания, Норвегия и Холандия. Слуховете, че същата би могла да открие
клон в град Балчик, се оказаха преднамерени и неверни.

СОЛЖЕНИЦИН СИ ЗАМИНА – НОАМ ЧОМСКИ САЛ ОСТАНА

2009-06-21T07:29:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 150 - Коментари: 0
Солженицин си замина - Ноам Чомски сал остана
Солженицин си замина - Ноам Чомски сал остана
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
СОЛЖЕНИЦИН СИ ЗАМИНА – НОАМ ЧОМСКИ САЛ ОСТАНА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ОЦЕНЯВАН ОТ ЗАПАДНИТЕ МЕДИИ, като първи и единствен смъкнал докрай завесата спусната от сталинизма над далечните сибирски полета, където хиляди интелектуалци с името на Сталин на уста и днес продължават горчиво да предъвкват една принудителна съдба, Александър СОЛЖЕНИЦИН напусна този свят с ореола на светец. Неговите посредствени писания, са олитературена документалистика, в стила на сталиновата епоха. Чиято самоцензура ни пече и понастоящем. Не зная, доколко тези писания някога някому ще притрябват. Втората Световна Война бе и остава пример и опит. Йосиф ВИСАРИОНОВИЧ бе несправедлив и жесток, но фашизмът бе победен именно чрез него. Една безспорна истина. Все още не е напълно ясно, доколко Александър СОЛЖЕНИЦИН бе дисидент, доколко неговите лауреатства бяха кей-джи-би разработка. Неговите работи, доколкото сме ги разлиствали, казват основното - но не всичко и съвсем недостатъчно. Защото този куражлия литератор става куражлия и пуска брада, едва подир освобождаването му от каторга. За да имитира стремеж към истина. Която, въпреки неговите сухоляви писания, все още остава неизяснена.

ДЖОРДЖ КЕНЪН, виден американски старейшина на дипломатическото тяло, не пропуска да запита подир неговата смърт, (03.08.2008.!) - ами сега – кой ще доизкаже Истинската Истина? Дори плахи смелчаци не останаха. (Преди него избърза САХАРОВ!) Очевидно, текущата Путинизация на Русия проектира да неутрализира демократичните постижения - доколкото ги има - по подобие на Матушка САЩ, чрез широкоскоростна деинтелектуализираша магистрална тип "Пъпет-Шоу". Окончателно разкрепостена РУСИЯ, встъпва в Двадесет и Първи Век, бая-бая заякчена порнографично. През съветско време Истината, се изричаше шепнешком, изявяваше се пестеливо по партийни събрания, и то по такъв лицемерно-благонамерен начин, че четящите официозите на СССР, погиваха от скука. В по-ново време – в Наше Ядрено Настояще - завесите отпадат, но който се опита да ги спусне по-ниско от предначертаното, погива под тяхната тежест. Така се случи с Анна ПОЛИТКОВСКАЯ (2006.!). Устремена да разкрие Истинската Истина за Чечня, навлязла в дебрите на недозволеното, професионална журналистка.

ОЩЕ ПО-СМУЩАВАЩО е странното мълчание на китайските интелектуалци, зашеметени от икономическите подвизи на КИТАЙ, на които една наистина велика сила съвсем скоро ще стори капалъ. Тези изключително майсторски контролирани хора, рядко се изрепчват на власт и господар. Независимо, че ККП не престава да поощрява описанието на зверствата по време на Културната Революция, докато възпретява литературния анализ на мизерното съществувание на китайския народ. Непосредствено, щом Великият Кърмчия Мао Дзе ДУНГ, в краят на четиридесетте години на двадесети век, взема пълна власт над Китай. Прогонвайки своя най-верен сътрудник Генерал Чайн Кай ШЕК, на отсрещния остров ФОРМОЗА (Тайван!). Да не говорим за събитията на площад ТЯНАНМЪН в началото на осемдесетте, когато свободната мисъл започва да се преследва строго и остро, чак до наши дни. Наличието на ИНТЕРНЕТ и развитието на издателското дяло слабо променят филтрирането на креативната мисъл в КИТАЙ. Малцина интелектуалци си позволяват да критикуват що да е от китайската действителност - а значи Партията - онлайн. Дори коментарът, на пандемичното разрастване на СПИН в някои области на безбрежен Китай, бе своевременно поставено под възбрана. Един централен вестник обаче, успя да публикува списък на 50 видни интелектуалци начело с Го Яо Джие, (С информация за СПИН-епидемията в Хенан!), заедно с Вен Тей-Джун – описал страданията на селяните, и Хи Вей Фанг – професор по право защитник на правата на маргиналите и емигрантите. Технологичният напредък на КИТАЙ е очеваден и безспорен. Майсторски съчетано с преследване на дисидентите начиная от 1980... Всяка идея, която провокира властите към конвенционални действия – КИТАЙ е член на ООН - бива подлагана на официално отрицание, а нейните сторонници на преследване и унижения. Достъпът до всякаква политическа информация продължава да бъде филтриран. Животът на интелектуалците с преклонена глава, очевидно е забележително добър. Но това, че КИТАЙ не успя да излъчи подобие на СОЛЖЕНИЦИН, е сериозен социално-политически показател. (Не зная, дали у нас има подобен стойностен еквивалент!) Който, от равнището на една потенциална Нобелова Премия, да работи за Свободата На Света по Евразийски, поне в лоното на щатските университети.

В ПРЕХВАЛЕНИЯ ЗАПАД, все по-редки са случаите, когато западни интелектуалци тръгват по пътя на СОЛЖЕНИЦИН. Не, защото концлагери на запад няма. А, защото са майсторски воалирани. И защото политическите активисти - марксисти или не - умело биват инкриминирани. Наистина, На Запад нобелисти не липсват. Но, каква полза от това. Нито един нобелист, подир получаване на пищната награда, не се е развихрил да критикува власт и държава. Сякаш наистина функционират без грешка. Все още се помнят нападките срещу Жан-Пол САРТЪР, в края на шестдесетте, във връзка със студентските метежи. Когато, Генерал Дьо-Гол, без да бъде нобелист, защити великолепният новатор: “ВИЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА АРЕСТУВАТЕ ВОЛТЕР”. Забравяйки, че Папа СТАЛИН си го позволяваше. Академиците при него, държавно заплатени, трябваше да бачкат - и да траят. Странно наистина. Академиците у нас също са все още държавно заплатени – и като си траят - правят националната наука да бедства. И, ето защо, МАТИ БОЛГАРИЯ БАЛКАНИКУС все още си няма нобелов лауреат. И по-добре - никога не би тръгнал насрещу пари и власт, с безумното оръжие на свободното слово. А, който е тръгнал нататък – знаем си – не се е върнал.

НЕСЪМНЕНО всяка демокрация е само една пъстра какофония на лични интереси в разрез с интересите на обществото. Какофония в която, както ни казват хора учени и преучени, надделява позитивното. Няма сe пред вид Република БЪЛГАРИЯ. Тук демократски-позитивното никога няма да сполучи. Ще си самокакофоним – както си самокакофонихме при социализЪма на Бат' Тошо.

НАИСТИНА, плахият многословен щатски новомарксист Ноам ЧОМСКИ /на снимката горе - бел.ред./, чиито писания изискват повече търпение отколкото време, дотолкова подробно-нечетивни са, все по-често е канен да чете лекции. Не само пред студентите в свободните университети, но и пред форума в ДАВОС. А струва ми се, и пред неговото подобие в ПЕТРОГРАД. За да бъде за лишен път доказано, къде са именно източниците на съвременната либерал-демокрация. И, за какво именно служат. За да бъде напомнено отново и отново, доколко прозорлив е “КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ МАНИФЕСТ” (1848.!) на Карл МАРКС и Фридрих ЕНГЕЛС. Този път - в интерес на Свръхбързата Глобализация на Света. В наше време този литературен труд, вече не звучи така заплашително. Всички знаем, за какво става дума - завинаги сме наясно. Става дума за Пари, Пари, и отново за Пари. Става дума - на чии сметки - в доколко сигурни банки. Доколко на тези банки не им предстои глобализаторско амалгамиране. Добре е, че Ноам ЧОМСКИ се старае - срещу подходящ хонорар. Самозабравилите се в ДАВОС са значително по-малко от тези в Нашата Мила Посттоталитарна Либерално-Демократска Балканджийска Татковина.

IN MEMORIAM - MORRIS BEJAR

2009-06-21T07:27:00.001+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 161 - Коментари: 6
In Memoriam - Morris Bejar
In Memoriam - Morris Bejar
(c) Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
IN MEMORIAM - MORRIS BEJAR
от
Хеми ВАРНАЛИС

В ШВЕЙЦАРИЯ, на 81 годишна възраст почина от сърдечна недостатъчност знаменитият хореограф Морис БЕЖАР. Негови постановки, студии и етюди са добре известни на варненци от професионалният МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС-ВАРНА, който как се види върви на световен залез. В страната на световните гении има световно малко пари за високо изкуство.

ПРЕЗ 1950. Морис БЕЖАР изпъква в трупата "БАЛЕТ ЕТУАЛ" - знаменит парижки театър за опера и балет. През 1960. оглавява т.н. "БАЛЕТ НА ВЕКА",представящ модерни интерпретации на стари и нови симфонически творби. През 1987. вече е съвсем самостоятелен със свой собствен "БАЛЕТ НА БЕЖАР" в Лозана,където ще се задържи до краят на своят живот. Този експериментален състав даващ пример на пластично съчетани синтетически спектакли, при които ТАНЦ, ПАНТОМИМА, ПЕЕНЕ И ДЕКОР СА РАВНОПОСТАВЕНИ, навярно ще остане и пребъде. Заради своето име - заради своят състав. При него тръгват да се учат безусловно всички съвременни майстори на сцената - между тях доста българи. През своят творчески път Морис БЕЖАР осъществява над 200 различни хореографски постановки - от лирически миниатюри до изключително мащабни постановки - "МЪЧЕНИЯТА НА СВЕТИ СЕБАСТИЯН" и "КРЪГ В КРЪГ" по музика на ВАГНЕР. Неговите шедьоври остават обаче "БОЛЕРО", "ЖАР-ПТИЦА", "ЧУДЕСНИЯТ МАНДАРИН", "МЕТАМОРФОЗИ", "КРАЛ ЛИР", "ОПУС НОМЕР ПЕТ" по Веберн, "СВЕТЛИНА", и безброй други, за да се помнят и понастоящем. С неговата загуба световното балетно изкуство губи един от своите най-креативни съзидатели, теоритици, методици и практици.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Съмняващ се Дата: 2009-01-23 22:52:22
Бежар не идва ли от еврейското Бехар? Значи е поредната юдейска постановка - ако е така.
2. Потребител: До "Человек нормалый Дата: 2009-01-24 16:57:34
Възможно е - както и расовата ненавист - която е всъщност протест към Собствените Свои Корени. Аз - често си се по-поглеждам в огледото на древността.
3. Потребител: ПОПАРА С БОБ И ЧУШКИ Дата: 2009-01-25 08:17:17
Наистина у вас има подобна фамилия - някога правеше пируети около Тодор ЖИВКОВ - доста млади учени помачка ...
4. Потребител: До "Попара с боб и ч Дата: 2009-01-26 08:31:24
Да не си един от тях?
5. Потребител: ПОПАРА С БОБ И ЧУШКИ Дата: 2009-01-28 10:34:07
Един от тях съм - не е смешно - че при "дермокрацията" - става е още по-лошо ...
6. Потребител: fen Дата: 2009-02-25 16:25:13
Абе,този грамотен ,но не ИНТЕЛИГЕНТЕН Хеми и тук ли прописа?! Само да не си изгуби речника за чуждици в българския език,че тогава почва да ги плямпи на развален български.
7. Потребител: Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ Дата: 2009-06-21 07:27:34
Престани да затъваш в самокоментари, че е срамота.

ГРИЗЛИ СЦЕНАРИО - ДЖОН ЪПДАЙК СЪЩО СИ ОТИДЕ

2009-06-21T07:22:00.001+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 160 - Коментари: 4
Гризли сценарио - Джон Ъпдайк също си отиде
Гризли сценарио - Джон Ъпдайк също си отиде
ГРИЗЛИ СЦЕНАРИО - ДЖОН ЪПДАЙК СЪЩО СИ ОТИДЕ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ОЩЕ ЕДНО ГОЛЯМО АМЕРИКАНСКО СЪРЦЕ ПРЕСТАНА ДА ТУПТИ - ДЖОН ЪПДАЙК, лауреат на наградата ПУЛИТЦЕР - често предхождаща НОБЕЛОВАТА. Неговите стряскащи с отчайващата си алиенация романи в началото на седемдесетте години, у нас най-напред пристигнаха в руски превод. Руският мисловен авангард успяваше да приповдигне желязната завеса в името на мира и взаимното разбирателство чрез наука, изкуство и култура. Наистина РУСИЯ не корени в АМЕРИКА, но обратното е валидно. Един от последните мохикани на писаната реч, пропуснал да преподава в престижни университети, каквато е досадната практика на литературен изолационизъм от проблематиката на масите понастоящем. Сиреч един истински писател. Стартирайки в началото на петдесетте, ЪПДАЙК успя да бъде автор на шестдесет книги, и да спечели едва ли не всяка литературна награда - при това две ПУЛИТЦЕР, ("ЗАЯКО БЯГАЙ!" и "ЗАЯКЪТ РАЗПУСКА"), КАКТО И ДВЕ национални литературни награди. Под неговото перо излязоха романи ,къси разкази, есеистика, поеми и критицизъм, както и мемоарната "САМООСЪЗНАВАНИЯ".

Неговите герои се въртят в затвореният кръг на предградията на големите мегаполиси, всред секс, терзания и тревоги.

РОДЕН ПРЕЗ 1932 г., ЪПДАЙК с точно перо описва годините на ВЕЛИКАТА ДЕПРЕСИЯ на ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, на СЛЕДВОЕННИЯ ДУХОВЕН ВАКУУМ изпълнен с ИДЕАЛИСТИЧНИ ПОМИСЛИ И РАННИ НЕСПОЛУЧЛИВИ БРАКОВЕ. Той е пряка опозиция на ВИЕТНАМСКАТА ВОЙНА, яростен защитник на ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВА, насмешлив коментатор на мачове по АМЕРИКАНСКИ ФУТБОЛ, с което литературно се родее с ПАПА ХЕМИНГУЕЙ. Злостно упрекван от НОРМАН МЕЙЛЕР, като автор за тълпи без специални литературни познания - и нещо по-лошо - без възпитание. Сякаш именно поради това, миналата година на ЪПДАЙК бе присъдена една съвсем специална британска награда - BAD SEX IN FICTION PRIZE.

РОДЕН В РИЙДИНГ, ПЕНСИЛВАНИЯ, израстнал в протестантската общност на ШИЛИНГТЪН, ПЕНСИЛВАНИЯ, където молитвите отправяни към ГОСПОД-БОГ са основен елемент от всички учебни програми, той остава вярващ до краят на своя живот, без да бъде имунизиран за съмнения. Един от онези странни верующи на двадесети век, които не престават да поставят дори ГОСПОД-БОГ под съмнение. Ние не преставаме да си припомняме първата изненада от "ЗАЯКО БЯГАЙ!", и от нейната стряскаща - за онези сковани времена - по декадентски натуралистична откровеност, зад която все пак прозираше вярата в ГОСПОД-БОГ УНИВЕРСАЛНИЙ.

ПРЕЗ 1954 г. ДЖОН ЪПДАЙК се дипломира в Харвард. Предложена му е едногодишна стипендия за изучаване на живопис в РЪСКИН СКУУЛ в ОКСФОРД. Престоят му в СТАРА АНГЛИЯ е плодотворен. Тук той среща и, е обсебен от своя си литературен идол Е. Б. УАЙТ, предложил му сътрудничество в известното THE NEW YORKER, където се подвизава рецензирайки чужди книги. Тук ЪПДАЙК успява да публикува ред къси разкази под редакцията на РОДЖЪР ЕЙНДЖЕЛ.

КЪМ КРАЯТ НА 1950 г., ВРЕМЕ НА ДЪЛБОК ДУХОВЕН МРАЗ, ЪПДАЙК вече има зад гърба си сборник с разкази, книга с поезия и своя пръв роман "ПАНАИР В БЕДНЯШКАТА КЪЩА", последван от първия роман за ПОБЕГНАЛИТЕ ОТ ЖИВОТА ЗАЯЦИ. Неговата последна книга "СЪЛЗИТЕ НА МОЯ БАЩА И ДРУГИ ИСТОРИИ", се очаква да излезе едва към края на тази година.

НАХЛУВАНЕТО НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ го опечалява. ДЖОН ЪПДАЙК определя настоящата инвазия, като подчинена на "ГРИЗЛИ СЦЕНАРИО". Без да престане да твърди, че "ХАРТИЕНАТА КНИГА Е НЕПОВТОРИМА СРЕЩА В ТИШИНА МЕЖДУ ДВЕ ДУХОВНОСТИ".

Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Помня неговите разкази за Дата: 2009-01-30 00:34:16
американското училище. Сега и у нас е точно така. Значи сме около 20-30 години след Америка.
2. Потребител: Антимий Вторий Дата: 2009-01-30 10:17:33
Всъщност бяхме я изпреварили!
3. Потребител: фен Дата: 2009-02-25 16:27:55
Господа от редакцията,не ви ли е срам да ни занимавате с незнаещя какво иска да каже луд плагиат Хеми?Аман от неговите несвързани брътвежи!
4. Потребител: male Дата: 2009-02-25 17:25:57
Мале,този луд и тук довтасал.Пише изплагиатствани изречения по всички уебсайтове като перколясал.

ДЕНЯТ НА ИЗЧЕЗВАЩИТЕ ЕЗИЦИ

2009-06-21T07:20:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow

България над всичко
Прегледи: 149 - Коментари: 3
Денят на изчезващите езици
Денят на изчезващите езици
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ДЕНЯТ НА ИЗЧЕЗВАЩИТЕ ЕЗИЦИ(
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

МИНЕ-НЕ МИНЕ ДЕСЕТИЛЕТИЕ и ЮНЕСКО, надзираваща по линия на ООН развитието на световната култура организация, публикува обновена версия на уникалния АТЛАС НА ИЗМИРАЩИТЕ ЕЗИЦИ. Неговото издание от края на миналата година твърди, че 2500 от общо 6900 говорими световни езици, са в процес на пълно погиване. Положението през 2001 г. бе доста различно - погиваха едва 900 национални езика. Би могло да се желае, да не са погинали съвсем. Но, какво значение ...

СТАТИСТИКАТА Е НЕЩО БЕЗПОЩАДНО. В наше време, на 199 човешки езици се пада да говорят едва по десетина-дванадесет човека, при това от време-навреме. Сред тях е и изключително старинният КАРАИМСКИ език, на който говорят едва шест човека в УКРАЙНА; езикът ЛЕНГИЛУ с който си служат четирима загадъчни индонезийци, и езикът ВИЧИТА с който си служат десетина индианци в ОКЛАХОМА. Миналата година на АЛЯСКА почина Мери Смит ДЖОНС - последната личност владееща мелодичния език на ескимосите ЕЙЯКС.

ДЕВЕТ КРИТЕРИЯ въведени от ЮНЕСКО, служат за оценяване жизнеспособността на все още живите земни езици: броят на неговите носители, предаването на езика от поколение в поколение, достъп до учебни материали - твърде рядко явление, релациите на езика вътре в общността, и още. Бъдат ли установени тези девет критерия, живите езици се класифицират съгласно шест категории:

* Езикът е в безопасност;
* Езикът е застрашен;
* Езикът е тежко застрашен;
* Езикът е на изчезване;
* Езикът е в критично състояние;
* Езикът е изчезнал окончателно.

САМО В СЪВРЕМЕННА РУСИЯ под риск от окончателно изчезване се намират 136 езика, докато 20 езика неотдавна са изчезнали, 22 езика са в критично състояние, 29 са в сериозна опасност, а застрашени от окончателно изчезване се намират 49 говорими езика. Три все още широко разпространени езици са под най-тежка угроза - БЕЛОРУСКИ, ЯКУТСКИ, ТУВИНСКИ. Тези процеси на изчезване биха могли да се свържат с навлизането на унифицираните дигитализирани езици на големите нации, на принудителната ускорена мобилност на населението, на модерно насажданото презрение към благините на оседналия традиционен провинциален семеен живот. Естествено, от съществено значение остава ДЪРЖАВАТА-МЕНТОР и нейните специализирани "стратегически" управленски звена. Поддържащи, въвеждащи или игнориращи езици, поколения и генерации. Поощряващи изучаване на езици, стимулиращи асимилацията на малките нации от НАЦИЯТА-МАЙКА.

НАЧИНАЯ ОТ 2001 г., по предложение на ЮНЕСКО, 21 февруари се чества в целия съвременен свят, като ДЕН НА РОДНИЯ ЕЗИК. Празник, който в МАТИ БОЛГАРИЯ - дори не се усети. Положението е отчайващо в глобален план, и поради това експертите на ЮНЕСКО са тежко обезпокоени. Дори най-екзотическите езици, дори онези где не разполагат с писменост, носят огромно количество специфична информация за някогашна колективна памет и култура. Защото Бъдеще без Минало е невъзможно. Неколцина учени, чрез сравнителни лингвистични методи търсят път към някогашен единен ... Хм! ... КОСМИЧЕСКИ ЕЗИК. Нищо чудно, да се окажат прави.

Но, какво значение ...

Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Стилиян Христов Дата: 2009-02-25 20:40:06
Той българският изчезва, че сме седнали да плачем за другите.
А опростачването на езика ни, какво да кажем за това. Турцизми, вулгаризми, простотии, мръсотии и говорене на празен ход. Как пишат и говорят депутатите да не говорим.
Министър на културата е дебеланът и цървуланът от Всеки километър
2. Потребител: "Попара с боб и чушк Дата: 2009-02-26 08:29:27
Да бе - той е готов така да "оптимизира" БАН - че да я закрие - ХВАЛА МУ!
3. Потребител: Тартарен Тарасконски Дата: 2009-02-26 08:32:48
Някъде към 1990., закриването на БАН бе подготвено на специална конференция на САМООБЯВИЛИ СЕ УЧЕНИ в малкият салон на НДК.Финансирана - предполагаемо от кого, на конференцията се изляха тонове мръсотии върху БАН. При това от хора - относително компетентни. Които съветваха посетителите - НАЙ-ВАЖНОТО ОРЪЖИЕ В НАУКАТА Е НАХАЛСТВОТО. Един варненец си позволи да отбележи: "БАБА МЕЦА ИСКА ДА ЯДЕ МЕД - АМА ОТ ГДЕ ДА ГО НАМЕРИ?"

КАЛЕВАЛА - БАЛЧИК - КАЛЕВАЛА

2009-06-21T07:16:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 149 - Коментари: 2
Калевала - Балчик - Калевала
Калевала - Балчик - Калевала Калевала - Балчик - Калевала
(C) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
КАЛЕВАЛА - БАЛЧИК - КАЛЕВАЛА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ИМА ЕДИН СЪКРОВЕН ПРИЧЕРНОМОРСКИ БЯЛ БРЯГ, а над него един още по-съкровен град, който предпочита да не набъбва с пришелци, но да приема и изпраща привърженици и - простете - духовни любовници. Някога убежище на прокудени от столицата инакомислящи, предложил непоклатими бели хълмове за живописване и възхита - вече безумно презастроени; заедно с един загадъчен Дворец, днес представя в салоните на Градската Художествена Галерия - Варна, един непознат за варненската медия творец.

НИКОЛАЙ САВОВ, (роден 1967 г.!), би могъл да се открие в авторския магазин "ЮЗИНАТА" на Двореца в Балчик, където креят майсторски сувенири свързани с културата и историята на страната - все по-трудно наричана БЪЛГАРИЯ. Този четирийсетинагодишен витален мъж, твори и живее в БАЛЧИК - вече цял един живот. Завършил дърворезба в СЛИВЕН; член на СДРУЖЕНИЕТО НА МАЙСТОРИТЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАНАЯТИ, на НАЦИОНАЛНАТА ЗАНАЯТЧИЙСКА КАМАРА, основател на АРТ-ФОРМАЦИЯ "СВОБОДЕН КОННИК"; Маестро Николай как се види, владее до съвършенство техниката на дърворезбата. След като приключва работа по три иконостаса в БАЛЧИК, ГОЛЯМО ДРЯНОВО и АСЕН; подир многократни участия в пленери и изложби, Николай САВОВ успява през 2008г., да посети ФИНЛАНДИЯ, страната на хилядите езера и странната народностна приказка КАЛЕВАЛА. Сборник от 23 000 стиха чист финландски фолклор, обединен в 50 руни с общи теми и герои, резултат от къртовска изследователска дейност на Елиас ЛЬОНРОТ (1802-1884.!), публикуван събитийно едва на 28.02.1935 г. Този именно епос е темата, находката и съкровището на семейство Николай САВОВИ, сторили така, че живописно да звучи в залите на ГХГ-Варна, чрез 14 дърворезбени пана със значителни размери. Оригиналната техника на съчетаване на изчистената белота на северно дърво с обгорено до сиена, свободно позиционирано върху белите изложбени стени дава илюзия за графика, но графика триизмерна, респектираща, внушителна. Види се, работено е ПРИМА-ВИСТА, под вдъхновение от текст и музика, при наличие на един осъществен насъщен артистизъм - онова, което творците на художествени истини имат наместо вино, и наместо хлеб.

О, НЕ МОЖЕ ЧОВЕК ДА НЕ ПОМРЪКНЕ. За нашата родна "ВЕДА СЛОВЕНА" на българина Веркович, игнорирана и возпретена поради политически алюзии, се знае така унищожително малко, че никой творец до днес не се е пипнал да я претвори в дърво, метал, огън и вода, с обаянието на майсторлък на БАЛЧИКЛИЯ. Но, да се надяваме на Времето на Времената. Може би нейната съдба върви паралелно с тази на КАЛЕВАЛА ...

Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Марчо Марчев Дата: 2009-02-27 21:05:44
Това е една прекрасна изложба, вдъхновена, чиста, дълбока, чувствена.
А авторът на статията е написал един бисер, така рядък в днешната "/без/културна" варненска "журналистика".
Едно двойно изключение в настъпващата американизирана бездуховност.
Браво, Браво!
2. Потребител: Д-р Херцел Дата: 2009-02-28 09:31:29
Този автор от години се ебава в нашите си еврейски културтрегерски пространства - зарад туй хаир не види - и няма да види. Докато не стане на евреин!

ПО НИКОЛАЙ РАЙНОВ – РАВНИС!

2009-06-21T07:14:00.001+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow

България над всичко
Прегледи: 149 - Коментари: 3
По Николай Райнов - Равнис!
По Николай Райнов - Равнис!
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ПО НИКОЛАЙ РАЙНОВ – РАВНИС!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ГРЕХЪТ КЪМ МЪРТВИТЕ ПОЕТИ НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОПРОЩЕНИЕ!
Е.И. Доктороу

ВРЕМЕТО КОГАТО НИКОЛАЙ РАЙНОВ (1889-1954 г.!) вижда бял свят и твори, е време на промени в обществената обстановка на Балканите. Веянията на голямата европейска култура нахлуват най-вече по франкофонски канали. Възгледите на обществото се променят. От ОСВОБОЖДЕНИЕТО насам, една безпощадна млада класа понатрупала пари е успяла да изпрати децата си в чужбина. Аристократическите постройки в столицата и големите градове вървят една подир друга. Дворецът се позамисля – на добро ли е това. Но, щом народа веки е кротнал, щом данъчните хубаво го брулят – няма как – на добро е. Индивидуализмът нахлува, и превзема и литературата. Създаден е кръгът "МИСЪЛ", а списанието на д-р Кръстев следва. През цялото време на своето духовно съзидание, Николай РАЙНОВ ще се уповава на литературно-критичното "МИСЪЛ". Символизмът е все повече привлекателен. Към 1904.-1906. под псевдоним, (Аноним, К. Поборников, NIC, Н.Р. и други неизвестни!), в списанията "ЛЕТОПИСИ" и "ХУДОЖНИК", се появяват първите поетически опити на Николай РАЙНОВ. Никой не предполага, че е невръстно дете. В белетристиката Той ще се впусне едва на деветнайсет годишна възраст. На дневен ред е Фридрих НИЦШЕ – философ предрекъл-отрекъл фашизма и болшевизма. Николай няма да остане незахранен с неговите философски мистификации. Години по-късно, ние ще срещнем неговите прекрасни поетически преводи на "ТЪЙ РЕЧЕ ЗАРАТУСТРА", инкриминирани от КОМУНИСТИЧЕСКАТА ЛИПСА НА ЦЕНЗУРА, само защото осветяват ПЪТЯ НА ИСТИНАТА, за да ги четем на светлина на джебно фенерче под покрова на нощта. Заедно с НИЦШЕ, е игнориран и своевременно отлъчения от църквата Николай РАЙНОВ.

НИКОЛАЙ РАЙНОВ – ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ МИСТИК НА НОВА БЪЛГАРИЯ, е роден на 14.01.1889 г. малко подир полунощ, под тракане на кречетало в стара воденица край село КЕСАРЕВО, Великотърновско. Тук са отседнали неговите родители, завръщайки се от МОЛДОВА в своята си родна страна. Подир време семейството се преселва в София. Там Николай РАЙНОВ прекарва цял един живот, изключая странстванията зад граница и работата в Пловдивската Библиотека. Когато през 1939 година бива чествана негова творческа годишнина, той вече е име от национален мащаб, от което потрепват и Двор, и Патриаршия. Пред интервюиращият го Жан НУРИЖАН, РАЙНОВ споделя частица от истината за изворите на онова което е сътворил – Великолепната Българска Природа. И разбира се – Семинарията: " … дето ме научиха да мисля, да мълча, да почитам, да съзерцавам и търся нещо по-горно в живота." Там библиотеката е на руски, а това му дава "вкус към безконечността". Такова е и цялото негово творчество.

ДОКАТО Е ПИСАР в архиерейското наместничество в Провадия, някога съвсем почтена длъжност, Николай РАЙНОВ мечтае за "голямата" София, за артистично творческо бъдеще и съдба. През 1910 г. се завръща в столицата, където постъпва в класа по декоративно изкуство на тогавашното Държавно Художествено Индустриално Училище. Държавата не отделя изкуство от индустрия. За разлика от значително по-късни времена. Никола РАЙНОВ се оказва странно зрял за своето време. От 1905. г. активно общува с група столични международни теософи, клон от основаното през 1875 г. в САЩ Теософско Общество. Членство и теософски практики, които му костват отлъчване от православието. Българската църковна схизма, е прекалено ортодоксална. В прекалено символичните "БОГОМИЛСКИ ЛЕГЕНДИ", (1912.!) Николай РАЙНОВ дава пълна воля на своите теософски познания в системата на символи – много от тях – неразгадани. На 26.09.1912 г., Балканската Война тръгва, и Николай РАЙНОВ е санитар в ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ. Пацифистка организация, за утеха на наедро изтъргувани души. Войната приключва, но Първата Световна е на прага. Отчаянието и безизходицата са всеобщи. Николай РАЙНОВ припва към чашката. До Николай ЛИЛИЕВ, той пише и споделя: "Само в тъмни, в крайните квартали кръчми: глухо, няма полиция, силно вино, непознати хора …" Около него се обособява творчески кръг от трагични съдби - Николай ЛИЛИЕВ, Димчо ДЕБЕЛЯНОВ, Гео МИЛЕВ. Първата Световна Война избухва и за ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (14.10.1915 г.!). Николай РАЙНОВ е военен кореспондент на списание "ОТЕЧЕСТВО", и вестник "ВОЕННИ ИЗВЕСТИЯ". Все още не е така краен мистик, че да бъде политически подозрителен. Военната цензура обаче е непреклонна: "убит", "сирак", "вдовица" и други подобни – биват зачертавани с химически молив в неговите прекалено откровени кореспонденции. Войната приключва. Николай РАЙНОВ се завръща от фронта. Докато цензурата е зачерквала, той тайничко е словоблудствал. В края на 1918, излизат от печат сборниците "ВИДЕНИЯ ИЗ ДРЕВНА БЪЛГАРИЯ", "КНИГА НА ЦАРЕТЕ", "ОЧИТЕ НА АРАБИЯ", "СЛЪНЧЕВИ ПРИКАЗКИ", "МЕЖДУ ПУСТИНЯТА И ЖИВОТА", отново "БОГОМИЛСКИ ЛЕГЕНДИ", отново "КНИГА НА ЗАГАДКИТЕ", и ненадминатият превод на "ТЪЙ РЕЧЕ ЗАРАТУСТРА" от Фридрих НИЦШЕ, несравним и понастоящем. Името Никола РАЙНОВ става все повече популярно. През 1919 г. , Професор Асен ЗЛАТАРОВ /от хазарски произход - бел.ред./ ще определи неговите творби, като "нов етап в развоя на нашата художествена книжнина". В години на размисъл комунистът ПОЛЯНОВ ще определи периодът в Българската Литература 1918-1919 г., като "НИКОЛАЙРАЙНОВСКИ". Подир Сакралната Дата 09.09.1944 г., това ще го спаси от преследвания, замразяване на обнародването на неговите произведения за дълъг период, и преждевременно пенсиониране. През всичкото това време той не само пише, книгоиздава и лекторства, но и, интензивно рисува. През 1921 г., Николай РАЙНОВ е напуснал столицата, и се е преселил в Пловдив. Където открива самостоятелна декоративна изложба, посетена от министъра на просветата Стоян ОМАРЧЕВСКИ. По ходатайство на Борис ДЯКОВИЧ, Стоян ОМАРЧЕВСКИ го назначава за главен библиотекар в Пловдивската Библиотека. Николай РАЙНОВ се отдава на широка изследователска дейност, проучвайки и обнародвайки изворите на Българското Народностно Декоративно Изкуство, появявайки се в "ХИПЕРИОН" и "ЗЛАТОРОГ"; ненадминати и днес литературни издания; наред с такива знаменитости, като Боян ПЕНЕВ, Сирак СКИТНИК, и Мара БЕЛЧЕВА.

НЕГОВИЯТ ПАРИЖКИ ПЕРИОД (1925 - 1927 г.!), е изпълнен с творчески находки, но и с перипетии, где е невъзможно да бъдат изследвани и изброени. В писмата на неговата съпруга ДИАНА, се откриват следи за всевечните вълнения на българина-емигрант. В ПАРИЖ – столицата на света, се намират значителен брой пресни-пресни български интелектуалци: Асен ЗЛАТАРОВ, Александър БАЛАБАНОВ, Спиридон КАЗАНДЖИЕВ, Георги НАДЖАКОВ, Благой МАВРОВ и още известни и неизвестни жертви на подхода към интелектуализация на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. Tя пише: "… отидохме с НИКОЛАЙ до легацията, при "благородния" МИТКОВ, а той ни наруга по най-вулгарен начин." (22.12.1926 г.!), Не унивайте мои мили съвременници – затръшнат ли ви вратите на посолство под нос. Такива сме си – пипнем ли пост – не признаваме никого. У нас кадърно се обслужват единствено хора с дебели портфейли и ръце под масата. Останалите – трева да пасат. Не от вчера - не от днес. От времената на ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО нанасам. В писмо до Христо МИНЧЕВ, (10.01.1927.!), непосредствено преди завръшане в БЪЛГАРИЯ, Николай РАЙНОВ споделя: "Дано в БЪЛГАРИЯ вие сте по-добре. Много унижения изтърпяхме, много мъки изстрадахме."

КЪМ 1928 г. В БЪЛГАРИЯ вече има добре структурирана литературна критика. Николай РАЙНОВ е натрупал огромен творчески материал в безсънните нощи на ПАРИЖ. Веднага биват обнародвани негови самостоятелни сборници с поеми и мечтания, а сп. "ЗЛАТОРОГ" публикува негови изследвания и разкази. Счита се, че през тази година той следва и утвърждава Пенчо СЛАВЕЙКОВОТО начало в новата българска литература, последван от Гео МИЛЕВ. Поеми посветени на "Христофор КОЛУМБ", "Дон КИХОТ", "Свети ЙОАН", где не бистрят на дребно мистиката на Вечността, где не пропускат да докоснат българското. Сякаш липства авторска гледна точка, но тя е въплътена надълбоко изпод текста. Индиректното внушение на голямата литература, е неизследвана загадка. Тя е дотолкова неописуема, че едва ли някога ще бъде формализирана изцяло. Дали именно поради това най-големият литератор български от първата половина на двадесети век, и днес остава пренебрегнат и неизучаван в училищата? Още през 1932 г., Никола ВАСИЛЕВ се опитва да открие и изследва основните характеристики на неговото авангардно не само за онези време – но и за нашето настояще – националистическо творчество. През 1939 г. в днес напълно игнорирания сборник с разкази "СЧУПЕНИ СТЪКЛА", Николай РАЙНОВ всред мистична поетика воюва със съвремието свое, с игнорирането на човека в утробата на ГОЛЯМ ПАРИЖ, забързан към върховете на ТИБЕТ, информация за който по онова време пренася в ЕВРОПА една просветлена парижка танцьорка. Експериментирайки с усвоените инструменти на новата литература в сърцето на ЕВРОПА, Николай РАЙНОВ поставя своя инструментариум в услуга на цял един народ.

ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1927., Никола РАЙНОВ чете ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ КАТО ПРОФЕСОР ПО ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВАТА В ДЪРЖАВНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ. Това смайва софиянци, някога запокитили своя талантлив съгражданин чак в библиотеката в ПЛОВДИВ. Залата е препълнена, и това не са единствено студенти. Навик битуваше до неотдавна – да се ходи на лекциите на прочути нашенски професори. Не, не бе единствено знак на уважение, и още по-малко снобизъм. Това бе любопитството на една епоха, стремяща се да надникне в предстоящата. Новоназначеният професор всяка неделя преди обед "държи публична лекция за гражданството придружена със светлинни картини" по ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО. Самият ПАРИЖ е изкуство, и поради това – възпитава изкуство. Това са т.н. "тематични сказки", по вълнуващи гражданството и обществеността проблеми, които мнозина все още припомнят. Така неудачно подменени с масовите промиващи мозъка курсове по история на КПСС, марксистко-ленинска етика и естетика, и какво ли още не.

АКО НЯКОЙ ЗАПИТА, с какво най-вече помним този самоизградил се БАЛКАНСКИ ГЕНИЙ, мнозина биха отговорили – с неговата "ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО – ВЕЧНОТО В ИЗКУСТВОТО". Дванадесеттомен курс, днес библиографска рядкост. Продуцирана в епоха на черно-бяло печатно изкуство, поредицата удивлява с качествено представяне на големите майстори на света. Дали имаме подобен курс понастоящем? Нямаме – как да имаме. Щом няма подобна личност. Този основен курс по естетика, не остана неоплют от агентите на сталинизма, подложен на унищожение в библиотекарските и домашни аутодафета на страха. Курсът бил "идеалистически" – колко вредно – но кому? Курсът бил компилативен – а иначе - как? Коментирал най-вече творци на ЕВРОПА. Ами – иначе как? Точен последовател на Елана БЛАВАТСКА, Николай РАЙНОВ известно време е главен редактор на списание "ОРФЕЙ", орган на ТЕОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО в БЪЛГАРИЯ. Между 1929-1930 г., с подкрепа на дружеството, той успява да издаде серия от 24 наставленчески теософски брошури. Без да указва автор, но под номер. Неговото авторство остава шито-скрито. Дали такива са правилата на теософските сдружения? Напълно е възможно. Ако човек и неговата душа бъдат разглеждани като елемент на ВСЕМИРА, без значие е – доколко си автор – доколко – само един зловещ номер. Познавам един такъв варненец. Раздал се е до дупка.

С НАСТЪПВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ ПОДИР 09.09.1944 г., звездата на Професор Николай РАЙНОВ принудително загасва. Спешно пенсиониран, като му е забранено да изнася каквито да било лекции. От кланница и аутодафе го спасява фактът, че своевременно е ОТЛЪЧЕН ОТ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА поради неговите теософски експерименти, и че синът му БОГОМИЛ РАЙНОВ е активен участник в СЪПРОТИВАТА. Някога, един престарял варненски художник Чанко ПЕТРОВ, си припомняше с умиление за последните лекционни часове по ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО водени от Професор Николай РАЙНОВ: "В залата влизаше сякаш магьосник, който ни обайваше с аскетизъм, слово, визия и морал. Залата винаги бе претъпкана – не само със студенти." Защо напомням всичко това? За да отбележа, как връзката на ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА във всекиго оставя по зърно най-странна светлина-отблясък. Светлината на НЕИЗВЕСТНАТА ИСТИНА за ИЗВЕСТНИТЕ ВЕЧНИ БЪЛГАРИ.

Потребител:
Коментар:
1. Потребител: "от хазарски произхо Дата: 2009-03-02 17:30:36
Недостоверна редакторска вметка!
2. Потребител: Марчо Марчев Дата: 2009-03-02 20:16:51
Редакторът е Господ!
3. Потребител: "Попара с боб и чушк Дата: 2009-03-03 08:23:53
Погавряне с Чуждият Труд и поднасяне никому ненужни обидни предопределения - е система на османски импичмънт.

ГНЕВНАЯ РУСЬ - 14 МАРТ-2009.!

2009-06-21T07:12:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 136 - Коментари: 2
Гневная Русь - 14 март - 2009 г. !
Гневная Русь - 14 март - 2009 г. !
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ГНЕВНАЯ РУСЬ - 14 МАРТ-2009.!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ЛЕВИТЕ ОПОЗИЦИОННИ ПАРТИИ НА МАТУШКА РУС, а те не са една и две, са подали в КМЕТСТВОТО на МОСКВА нотис за предстоящо провеждане на "ДЕН НА ПРОТЕСТА", с предполагаемо участие на повече от 1000 човека, като се очаква да се присъедини и останалото градско безработно - но обществено високоосъзнато - московско множество.

МИТИНГЪТ трябва да започне на 14 Март 2009 г. в 14,00 часа, на ТРИУМФАЛНИЯ ПЛОЩАД. В демонстрацията се очаква да вземат участие профсъюзи, екологически организации, активисти на всякакви леви движения и представители на безброй инициативни групи.

ОСНОВНА ТЕМА на протеста е ПРЕДСТОЯЩОТО БЕЗОТГОВОРНО УНИЩОЖАВАНЕ НА "ЦЕНТРАЛНИЯ ДОМ НА ХУДОЖНИКА" В МОСКВА. Основна идея която се очаква да бъде прокарана, е ПРОВЕЖДАНЕ НА ГРАДСКИ РЕФЕРЕНДУМ. За защита на московчаните от все по-плътното застрояване и разграбване на градски поземлени площи.

ТОВА ИСКАНЕ стои пред градската управа от октомври миналата година, без положителен отговор. Поради това, още на 24.02. т.г. пред входа на ПАРКА ЗА КУЛТУРА НА ИМЕТО НА МАКСИМ ГОРКИ, "ЯБЛОКО" проведе митинг против саморазправата на едрия бизнес с ЦЕНТРАЛНИЯ ДОМ НА ХУДОЖНИКА, и въобще с МОСКВА.

На снимката: Това не е Лондон, а Москва.

Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Чорбаджи Нено Дата: 2009-03-03 16:57:28
Хей, днес е 3 март. Нямаше ли друг ден за тази тема. Туй си е чисто антируска статия навръх 3 март. Позор!
Или искаш да го духаме на американците? Тях ги изгониха отвсякъде, ние им се навираме гъзом!
2. Потребител: "Попара с боб и чушк Дата: 2009-03-04 09:22:34
Онова - което ни очаква - ама да не ни го сторят отново братушките!

ВСИЧКО ЗА ПРОДАН

2009-06-21T07:10:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 178 - Коментари: 4
Всичко за продан
Всичко за продан
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ВСИЧКО ЗА ПРОДАН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЕПУБЛИКА ИНДИЯ И ЧАСТНИ ЛИЦА, са започнали тежки преговори с известен американски колекционер, щото да бъде спрян търгът над комплект лични вещи на МАХАТМА ГАНДИ, чието място навярно е единствено в музей в неговата родина. Неотдавна бе официално обявено, че джебен часовник, знаменитите кръгли очила, чифт протрити сандали, чашка за чай и чиния за ориз, собственост на разстреляния БОРЕЦ ЗА ГРАЖДАНСКИ ПРАВА И НЕЗАВИСИМОСТ НА ИНДИЯ, предстои да бъдат продадени на търг - не другаде - а в НЮ-ЙОРК. Нека не забравяме, че системата за ненасилие и съпротива в името на социални права и свободи, някога бе широко ползвана от МАРТИН ЛУТЕР КИНГ, също така разстрелян своевременно. Предчувствайки какво би могло да го очаква, тези мемориални вещи МАХАТМА ГАНДИ някога подарява за спомен на внучката на своя племенница и двама посетили го близки. От ръка в ръка, те преминават в ръцете на ДЖЕЙМС ОТИС, режисьор-документалист и борец за СВЕТОВЕН МИР. Изкаран на международен търг, мемориалният комплект би извадил доста свежи пари. Наистина, ДЖЕЙМС ОТИС заявява, че парите отиват в полза на квакерската организация "БРАТСТВОТО НА ПРИМИРЕНИЕТО", което следва постулатите на МАХАТМА ГАНДИ. Някога една подобна организация успя активно да работи успоредно с апарата на ООН досежно конвенцията UNCLOS-82, подкрепяйки пакет принципи създавани-следвани от групата на т.н. СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СТРАНИ, с прякото участие на професора по международно право Александър ЯНКОВ. Предполаганата да се изтъргува сума би била около 40 000 щатски долара, но подобни търгове крият прекалено много неизвестни.

ИНДИЙСКИТЕ ОФИЦИАЛНИ ВЛАСТИ И РЕЛИГИОЗНА ОБЩНОСТ предполагат, че реликвите на БАЩАТА НА НЕЗАВИСИМА ИНДИЯ трябва да се намират никъде другаде освен в НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ на ИНДИЯ. Контактите на ГЕНЕРАЛНИЯ КОНСУЛ НА ИНДИЯ в НЮ-ЙОРК с ДЖЕЙМС ОТИС не са дали положителен резултат. Независимо, че СЪДЪТ в ДЕЛХИ вече е излязъл с решение в полза на обществената фондация "НЕЙВИЖАН", основан от самият МАХАТМА ГАНДИ още през 1929 г.

ПО СЪЩЕСТВО тангиращ идеите на ЛЕВ НИКОЛАЕВИЧ ТОЛСТОЙ, през 1948 г., на възраст 78 години, ВЕЛИКАТА ДУША НА ИНДИЯ, по време на един мирен митинг е разстрелян от негов кръвен противник - религиозен фундаменталист.

Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Глупости Дата: 2009-03-05 00:21:38
Махатма Ганди не е убин от фундаменталист, а от индуски фанатик. Т.е. от религията на самия Ганди. В текста се внушава, че е убит от ислямист по непочтен начин. Всъщност, индусът не е бил съгласен с разделянето на Пакистан и Индия. Затова е стрелял. Самото разделение е по манипулацията на Англия, за да се избиват два народа, които говорят общ език. Поредната английска дипломатическа мръсотия.
2. Потребител: "от хазарски произхо Дата: 2009-03-05 08:53:48
Хайде сега - и от фундаментализъм разбираш - брей пудготвен чиляк - бря!
3. Потребител: Толстоист Дата: 2009-03-05 15:52:27
Слизаите до корените,господа националисти на всичко.Индусът убива Ганди защото именно Ганди е против разделението на Индия,а индусът националист е за разделянето и против индийците мюсюлмани -Ганди е за всеобща разумна религия-толстоизъм.
4. Потребител: Марчо Марчев Дата: 2009-03-05 16:00:56
Като цяло толстоистът май е най-прав. Но насилието в Индия е въведено като официална политика от Англия. Основната цел на Ганди не е борбата срещу световното насилие, а освобождението на Индия от английско робство.

ДИБИДЮС

2009-06-21T07:08:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 167 - Коментари: 1
Дибидюс
Дибидюс
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ДИБИДЮС
от
Хеми ВАРНАЛИС

ГРАДСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - ВАРНА, традиционно е фокус на всевъзможни артистични прояви. Понякога, докато биват откривани едновременно няколко художествени изложби на първия етаж, а на втория върви обичайната за галерийната сбирка експозиция, на третия етаж - характерен със загадъчен магизъм, отзвучават дитирамби на поети.

ТАКА Е И ДНЕС. Една малка по обем - но внушителна по майсторлък - експозиция от петдесетина (57!) актови фотографии, повечето изпълнени чрез съвременен полихромен печат върху полиуретанови дъски, задушевно напомня за съкровената интимност на Жената. Пътуващата национална изложба "ЕРОС-2008", е тръгнала от столицата, за да представи нашироко из страната не само духа на едно съвсем разкрепостено време, но и, че това фатално за мнозина артисти ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, не се свени да разголи ВСЕВЕЧНАТА ИСТИНА ЗА ЖЕНАТА. Специализиран форум, който от петнайсет години събира майсторите на актовата фотография, за да напомни, каже и покаже. Всъщност Светът - не започва ли - и не свършва ли - със Жената и - единствено с Нея!?! А, как се мъчат да ни убедят - чужденци със обеци, че това съвсем не е така. О, не! Никакви псевдогенетични експерименти не биха могли да обърнат ПРИРОДАТА НА НЕЩАТА из корен. Всички от тях, простете, намирисват на ГЕННО-МОДИФИЦИРАН ФАШИЗЪМ.

В ДВЕТЕ ЗАЛИ на "ЕРОС-2008" личат сравнително голямоформатни творби, в които отсенките на черно-бялото преобладават, а заедно с това и лириката на онази съкровена интимност, без която подобни постижения са невъзможни. Тук се видят имената и на няколко варненци - Димитрина ВАСИЛЕВА, Надежда ЦВЕТКОВА, Ангел НЕНОВ и Веселин НЕДЕВ. Каза се, а имаше и пресконференция, че с подобна фотография в региона на СТАРА ВАРНА се занимават едва десетина човека. Дано да не е така.

Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Наблюдател Дата: 2009-03-20 14:50:48
Дибидюс, пък нищо не се вижда, а... Дай нещо по така.

ЩЕ СЕ ОТВОРИ И ЧЕТЕ САМО АКО ...

2009-06-21T07:06:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 114 - Коментари: 2
Ще се отвори и чете само ако...
Ще се отвори и чете само ако...
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЩЕ СЕ ОТВОРИ И ЧЕТЕ САМО АКО ...
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ПРЕДИ ДВОИЦА ГОДИНИ, се навършиха СЕДЕМДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ПРОФЕСОР АСЕН ЗЛАТАРОВ. Първи български биохимик, несравним приятел на българската академична младеж. Никой не сети да го спомене. Дори мастити учени – пишман патриоти - пренебрегнаха неговата памет. Да не говорим за държавата. Нейните дертове са съсредоточени – Хм! - наш човек да оглави НАТО. Паметта за ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, а това е то – ДЪРЖАВНОСТТА, е нейна най-последна грижа. ПРОФЕСОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ почива набързо - и бая загадъчно - от рак в УНИВЕРСИТЕТСКАТА КЛИНИКА на ВИЕНА, (22.12.1936!). Считана за едно от най-престижните медицински заведения в света по онова време. Освен лекари и медицински сестри, около тялото се суетят и неколцина българчета. Тук е и секретарят на БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ЛЕГАЦИЯ - някой си ТОЛЧЕВ - кум на професора. С поръчение. Да опише, прибере и отнесе в БЪЛГАРИЯ малкото лични вещи, останали край смъртното ложе на видния български учен. Подир това – при възможност - да изпрати домой и неговото бедно тяло. (Сколасва се на доброволни начала от анонимен шофьор-патриот!) Управата на болницата отказва да предаде ДВА ЗАПЕЧАТАНИ ПЛИКА С ПИСМА. Редно е да бъдат отнесени при нотариус. В тях би могло да се намира ЗАВЕЩАНИЕТО ЗА ИМУЩЕСТВАТА НА ПОКОЙНИКА. Под натиск на посолството и сълзите на неимоверно стъжнената госпожа ЗЛАТАРОВА, управата отстъпва. Оказва се, че това са писма писани (6.12.1936!), малко преди операционната намеса. Едното писмо е до неговата съпруга. Второто писмо се оказва ДУХОВНО ЗАВЕЩАНИЕ ДО БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ. По-късно в СОФИЯ, в неговото работно бюро биват открити ОЩЕ ДВЕ ПИСМА-ЗАВЕЩАНИЯ под формата на свитък. Ученият е бил наясно със своята съдба. Мъчително е да се четат тези излияния на неподправена патриотическа искреност. Още по-мъчително е да установиш, че и този наш ОТЕЦ БОЛГАРСКИ - май-май-май! - съвсем напразно се е борил.

EXTRACTS:

"Имаше още какво да кажа: аз дадох само частица от това, което можех да дам ..."

"Обичах младежта – тая, която учех. В уроците си давах целият себе си ..."

"Обичах и народа: демократ съм в пълното съдържание на това велико понятие ..."

"Само война да не дойде! А има могъщи подпалвачи ..."

"Бях твърде зает през живота си, та не ми остана време да се занимая с интересите си, със здравето си, със суетата си ..."

"Искал бих в една последна лекция на студентите да им кажа няколко прости, но важни неща: любов към труда, любов към истината, любов към народа ..."

"Искал бих на тая младеж да кажа да скъпи българската реч: какво богатство, какво чудо, каква сила е тя! ..."

ПРОФЕСОР ДОКТОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ е роден в ХАСКОВО.(04.02.1885!) Баща му Христо ЗЛАТАРОВ, съратник на ДЯКОН ЛЕВСКИЙ, е народен поборник, дългогодишен заточеник в АНАДОЛА. Човек с изключително широки кулкултурни интереси - аптекар, съдия, адвокат и народен представител - успява и предава на своят син своята лична любов на националист към род, родина и наука. През 1903 г. Асен ЗЛАТАРОВ е студент по химия, философия и литература. Следващата година напуска страната за да следва в ЖЕНЕВА, където среща Жан ЖОРЕС, и слуша лекции по политическа икономия при големия натурфилософ професор Емил ЮНГ. След завършване университета на ЖЕНЕВА през 1907, се прехвърля в ГРЕНОБЪЛ, където получава докторат. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е перспективна за ЕВРОПА земеделска страна. Доктор ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ се насочва да специализира химия на хранителните продукти в МЮНХЕН. След кратко учителстване в ПЛОВДИВ, през учебната 1910-1911 става асистент по химия в СОФИЙСКИЯ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ, където през 1935 получава тогата на редовен професор. Голям приятел на СССР, получава особена известност всред борческата студентска младеж, чрез своята книга „В СТРАНАТА НА СЪВЕТИТЕ“, актуална и понастоящем. Печата неуморно – макар хаотично - по всички въпроси на двадесети век. Отпечатва над 10 научно-популярни брошури, и три белетристични книги под псевдоним "АУРА". Редактор и издател на безброй вестници и списания, с характерната за онова време алена отсянка. Председател на ХИМИЧЕСКОТО ДРУЖЕСТВО, председател на "ДОМЪТ НА ИЗКУСТВАТА" - София. През 1932, в цялото царство бива тържествено чествана неговата 25 ГОДИШНА НАУЧНА И ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ.

ДНЕС ПРИНОСИТЕ НА ПРОФЕСОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ, забравени напълно, за съжаление остават неизследвани. Примерът му на народностен професор крее някъде до началото на седемдесеттях години на отминалия век, в поведението и словото на доценти – на които бе забранено да бъдат професори, че да имат същият злокобен край. Семето, което Професор ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ бе посял – независимо от непоносимия тоталитаризъм – бе дотолкова витално, та кълни чак тук-там и понастоящем. Професор, подир когото студентите вкупом тръгват на демонстрации – вместо към танцувални зали.

ЗАЩО НАПОМНЯМ ВСИЧКО ТОВА? Кой го е еня днес, за ЗАВЕТИТЕ НА ПРОФЕСОР АСЕН ЗЛАТАРОВ, когато вместо звучен български в академичните кулоари все повече звучи агарянска реч? Ами защото неотдавна присъствах на един пестеливо филмиран забележителен фарс, целево подготвен от целеви фарсови варненски "академични" фигури. Дотам смехотворни, че чак жалки. И, ми идваше да скокна, да викна, че и да крекна – НЕ СЕ ПОДАВАЙ НА МЕНТЕ-ПРОФЕСОРАТ ШЕФЕ ВАРНЕНСКИ – ПО-ДОБРЕ ХУБАВО НИЩО ОТКОЛКОТО ПОЦАПАНО НЕЩО. Но, единствен ПРОФЕСОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ БИ МЕ РАЗБРАЛ. А той отдавна не е между живите ...

Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Националист Дата: 2009-04-03 17:55:44
Чувал съм други работи за Асен Златаров. Ке ги прове!рим!
2. Потребител: Д-р Херцел Дата: 2009-04-04 16:46:16
Чувал си на Баба си - онази работа. Стига с този антисемизъм, че започва да мирише на Ку-Клукс-Клан.

ДИПЛОМИРАНЕТО НА ПОЕТА

2009-06-21T07:03:00.001+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 106 - Коментари: 6
Дипломирането на поета
Дипломирането на поета
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ДИПЛОМИРАНЕТО НА ПОЕТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

В ГОДИНИ НА НАЦИОНАЛНИ ИЗПИТАНИЯ, светът обръща поглед към своето минало. Далечно или близко – то е вечна надежда и упование. Казваме си - може би нещата не стоят така отчайващо сложно. Но, нещата на живота често остават недоизяснени, и поради това – все по-трудно доказуеми. Подобен е случаят с гибелта на великия руски поет, Александър Сергеевич ПУШКИН. (26.05.1799 – 29.01.1837!) Обстоятелствата около неговия едва ли не публичен разстрел, винаги се приемат с горчивина. Видни пушкиноведи не престават да се съкрушават, от опосредственото представяне на СЛУЧАЯ ПУШКИН, за банална битова драма. Дали наистина е така? Налице е била системна разправа с поевропейчената войнстваща със САМОДЪРЖАВИЕТО руска интелигенция от онова време. Дали е бил замесен Дворът, претендиращ да управлява половината свят? Май наистина така ще се окаже...

В РАННОТО УТРО на 04.11.1836, Александър Сергеевич ПУШКИН, както и няколко негови съратници, бива удостоен с т.н. "ДИПЛОМ". Практика на документално оклеветяване на личния живот на мнозина, с оглед разтрогване бракът на заможни руски семейства. Пренесен от запад, този маниер на оклеветяване намира плодородна почва всред петербургското висше общество, където византийското начало е в кръвта на РОМАНОВЦИ.

ПУШКИН не получава "ДИПЛОМ" за пръв път, но този е достоверно злостен. Холандският аристократ ДАНТЕС, засекретен доносник при РУСКИЯ ДВОР, отдавна прекалено открито преследва дворцовата дама Наталия НИКОЛАЕВНА - съпруга на Александър СЕРГЕЕВИЧ. Огорчен за пореден път, великолепният поет изпраща секунданти. ПУШКИН е кадрови военен, и не е стрелец за пренебрегване. Карал е офицерство в ЦЕНТРАЛЕН КАВКАЗ (1820!). Работата е дотолкова сериозна, че приемният баща на ДАНТЕС, холандският пълномощен министър ХЕКЕРН посещава ПОЕТА. Изплашен до смърт, договаря отлагане на предстоящия дуел с едно денонощие.

ДАНТЕС ще да е бил не по-малко изплашен от перспективата да бъде пушнат край ПЕТЕРБУРГ, на когото отдавна е писнало от неговите публични авантюри. Тръгват трескави преговори. ПУШКИН е мек, учтив, а непреклонен. Дуелът е отложен – но ще бъде. На 06.11.1836, ХЕКЕРН отново се явява в дома на Александър СЕРГЕЕВИЧ. Потънал в "бащински" сълзи, той следва старата дипломатическа практика на задържане на нещата. И договаря нова отсрочка от цели две седмици време. Някои изследователи свързват това бавене на нещата с очакваното кимване с глава на ВСЕРУСИЙСКИЯ ИМПЕРАТОР. Александър СЕРГЕЕВИЧ е имал неблагоразумието да го оскърби публично. Преговорите чрез трето лице продължават. На 17.11.1836, - успех! – ДУЕЛЪТ бива изцяло отменен. ДАНТЕС е побързал да поиска ръката на сестрата на съпругата на ПУШКИН. Вече са роднини – за какво да се стрелят. Александър СЕРГЕЕВИЧ е принуден да даде устно и писмено дума, че ДАНТЕС се е отзовал като човек "БЛАГОРОДЕН" И "ЧЕСТЕН" . В писмо до своят баща, (Сергей ЛЬВОВИЧ!), в края на декември същата година ПУШКИН твърди, че "ДАНТЕС Е ДОБРО МОМЧЕ". Наивен, както всеки поетически подреден талант, ПУШКИН открива в ДАНТЕС рафинираният гамен, но не и платеният международен екзекутор. Тръгва преписка. Дръзкият ПУШКИН пише на ХЕКЕРН: "...цялото поведение на този нехранимайко е ръководено от Вас." Допускал ли е, че зад всичко това стои ДВОРЪТ? Следва още по-оскърбително писмо до ХЕКЕРН, (26.01.1837!), и холандецът внушава на ДАНТЕС - СЕГА ТОЙ ДА ПРИЗОВЕ ПУШКИН НА ДУЕЛ. Играта на дипломата е усешна. За обществото оскърбен вече е ДАНТЕС – не ПУШКИН. Екзекуцията ще бъде успешна. Тази промяна в тактиката на школувания холандски дипломат говори повече за провеждане на някаква предварителна програма, отколкото за случайно стечение на сърдечни обстоятелства. Зад фигурата на ДАНТЕС, неговият приемен баща ХЕКЕРН провежда политиката на ДВОРА към един от любимците на трона. Понякога интересите на властващите са еднакви.

ПО СВОЯТА СЪЩНОСТ всеки пореден "ДИПЛОМ" представлява майсторски скроена политическа декларация насочена срещу ЦАРЯ-САМОДЪРЖЕЦ. В него хитро се преплитат, изискани дворцови клюки и долнопробни инсинуации. Най-често свързани със сериозните парични дарения каквито КОРОНАТА прави при всеки подходящ случай. Неотдавна Александър Сергеевич ПУШКИН, е получил императорска премия в размер на 45 000 златни рубли, за неговите литературни приноси и поевропейчването на РУСКИЯ ЕЗИК. Как е била похарчена тази значителна за всяко едно време сума е легенда. Но незабавно, подир получаване на "ДИПЛОМА", (06.11.1836!); чийто текст си позволява интимно да свързва името на ЦАР НИКОЛАЙ ПЪРВИ с това на придворната дама Наталия НИКОЛАЕВНА; ПОЕТЪТ НА ПОЕТИТЕ писмено изисква от министъра на финансите КАНКРИН, "да приеме в интерес на хазната" неговото родово имение КИСТЕНЕВО. Министър КАНКРИН отказва подобна сделка. Желанието на ПОЕТА за обществена реабилитация угасва.

КРАСАВИЦАТА НАТАЛИЯ НИКОЛАЕВНА не пръв път е обвинявана в онова, на което не всяка съпруга е способна. Александър СЕРГЕЕВИЧ не е обръщал внимание на хорската завистия. Подир поредната ДИПЛОМИРАНА АТАКА, почвата за съмнения е пренаситена. Скандалът се разраства. При това, с помощта на холандския посланик, окуражаван от шайка обезумяла за имоти и власт върхушка. Хаотизмът на личен живот на висшата класа, често води до трайна дестабилизацията на обществото, а резултатите винаги са плачевни. Процес продължаващ до тогава, докато кръвнат барикади.

В ЛИЧЕН РАЗГОВОР С ЦАРЯ, (23.01.1837!), очевидно прекалено публичен, Александър Сергевич ПУШКИН си позволява да заяви: "...Вас Самият подозирам в ухажване на моята съпруга." Над ПУШКИН надвисва презрението на ЦАРЯ, омразата на ДАНТЕС, насмешката на самия холандски посланик. Често-често навестявани от двама стари сплетници – князете ГАГАРИН и ДОЛГОРУКОВ. Потомственият руски и съветски дипломат Г. В. ЧИЧЕРИН, (1872-1936!), уверено твърди; а той е имал пряк достъп до царските архиви: че по предания в неговото семейство, "ДИПЛОМЪТ" е подготвен, редактиран и написан, от Ф. И. БРУНОВ (1797-1875!). Руски дипломат и офицер за особени поръчки при ГРАФ ВОРОНЦОВ, с когото Александър Сергеевич ПУШКИН има лична разправия по време на неговото пребиваване-заточение в ОДЕСА (1823!). Още по време на ЦАР АЛЕКСАНДЪР ВТОРИ, бива изтъкнат истинският повод за връчването на този фатален "ДИПЛОМ" – интересите на рода НЕСЕЛЬРОДЕ.

ПРИМИТИВНО И ПОГРЕШНО Е СТАНОВИЩЕТО, че ЦАРЯТ лично е поръчал ликвидирането на ПУШКИН. Макар окръжението около НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО да е било крайно притеснено от факта, че влиянието на ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ, КУЛТУРНИ И СОЦИАЛНИ ВЪЗГЛЕДИ НА МЛАДИЯ ПОЕТ ВИСОКИЯТ ГРАЖДАНИН И МИСЛИТЕЛ АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН, върху бъдещата вътрешна и външна политика на РУСИЯ издълбоко ще притеснят местното дворянство. Целта на този "ДИПЛОМ" е повече от ясна – ЦАР и ПОЕТ да бъдат сблъскани и раздалечени. Други изследователи считат, че като член на литературния клон "ЗЕЛЕНАТА ЛАМПА" от тайната ложа "СЪЮЗ ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕ", Александър СЕРГЕЕВИЕЧ е засегнал нечии крупни финансови интереси. Дали е внесъл своят десятък в общата каса, не се знае. Тези неща остават шити-покриви. Во веки веков …

РАЗБИРА СЕ - НЯМА КАК - ЦАРЯТ да не научи за семейните терзания на поета. ПУШКИН бива специално поканен на бал в двореца на ВОРОНЦОВИ-ДАШКОВИ, където бива призован на разговор насаме от ЦАР НИКОЛАЙ ПЪРВИ. Дали ПОЕТЪТ е паднал на колене не е известно, но е доказано, че остава напълно убеден в жестоката несъстоятелност на хвърлената ръкавица. И, тръгва достойно на явна и отчаяна смърт. Без да вдигне изпреварващо ръка с пистолет. Това успява да стори "ХОРОШИЙ МАЛЬЧИК" ДАНТЕС.

Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Националист Дата: 2009-04-05 08:39:14
Статията е едно елегантно обобщение за съдбата на твореца в авторитарното общество. За съжаление нещата не са се променили и до днес.
2. Потребител: "Попара с боб и чушк Дата: 2009-04-05 11:09:22
Нещо да добавиш за Нагорный КАРАБАХ!?!
3. Потребител: Хеми ВАРНАЛИС Дата: 2009-04-05 11:14:36
За питдисет стутинкиш - толкузъ!
4. Потребител: "Попара с боб и чушк Дата: 2009-04-05 11:15:18
Нещо да добавиш за Нагорный КАРАБАХ!?!
5. Потребител: "Попара с боб и чушк Дата: 2009-04-05 13:34:01
Не е колегиално - да се трият коментари ...
6. Потребител: Админ Дата: 2009-04-05 13:59:08
Ние избягваме да трием коментари, но няма да допуснем цинични обиди на лична основа. Препоръчваме на наши симпатизанти да не правят вулгарни коментари. Защото утре може и към тях да отправят лъжи и клевети. Което и е подсъдно по смисъла на НПК.

И МОРИС ДРЮОН СИ ОТИДЕ

2009-06-21T07:01:00.001+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 101 - Коментари: 1
И Морис Дрюон си отиде
И Морис Дрюон си отиде
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
И МОРИС ДРЮОН СИ ОТИДЕ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

МОРИС ДРЮОН /на снимката - като по-млад/ ПОЧИНА. Във века на безцензурното превъплъщаване на СВЕЩЕНОТО СЛОВО в кодирани електронни импулси - па да става що ще, Морис ДРЮОН бе незабележимо потулен. Въпреки това, безусловно за всички остатъчни нашенски ителектуалци от края на ДВАЙСТИ ВЕК, той бе - и остава - интелектуална значимост и писател-знаменитост.
Морис ДРЮОН - историк, автор на тежки исторически сериали, някои от които филмирани, бе автор и на знаменитата "ПАРТИЗАНСКА ПЕСЕН", с която Френското Съпротивително Движение влизаше в бой с немския фашистки окупатор. През така далечната 1948 г., Морис ДРЮОН получава знаменитата ПРЕМИЯ ГОНКУР за своят роман-трилогия "СИЛНИТЕ НА ДЕНЯ". Негови произведения са обнародвани и у нас, в СТАРА МАТИ БОЛГАРИЯ, още по време на калпавия тоталитаризъм - упорито утвърждаващ фундаменталното в световната култура.

РОДЕН В ПАРИЖ - 1918 г., син на руснак - актьорът Лазар КЕСЕЛ (СИБЕР) от Оренбург, свършил със себе си поради имигрантска безизходица в НИЦА на 21 годишна възраст. Възприет от втория си баща като роден син, но и по политически съображения, Морис приема фамилията на своя осиновител. Автор на повече от 35 романа, много от тях крупни сериали от по няколко тома, Морис ДРЮОН се радваше на уважение в целия свят. Между 1973-1974 г., той бе забележителен министър на културата на РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ. От това време се знаят неговите особени симпатии и професионален интерес, към древната и тракийска българска култура. Цели 14 години той бе постоянен СЕКРЕТАР НА ФРЕНСКАТА АКАДЕМИЯ ЗА ИЗКУСТВА. През 2007, покойният Морис ДРЮОН бива избран за СТАРЕЙШИНА НА АКАДЕМИЯТА - НАБЛЮДАВАЩ РАЗВИТИЕТО И ТЕНДЕНЦИИТЕ ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ИЗКУСТВА ВЪВ ФРАНЦИЯ И ПО СВЕТА, а освен това главен редактор на знаменития АКАДЕМИЧЕН РЕЧНИК НА ФРЕНСКИЯ ЕЗИК. Морис ДРЮОН си отиде на 91 годишна възраст - възраст и на светци, и на безумни иконоборци.

Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Българин Дата: 2009-04-19 19:24:40
Голям писател, но далече от Димитър Димов и от Димитър Талев, ама ние сме си все по чуждото

ЗА ВАПЦАРОВ – КАТО ЗА СВЕТЕЦ

2009-06-21T06:58:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 130 - Коментари: 6
За Вапцаров - като за светец
За Вапцаров - като за светец
(C) 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА ВАПЦАРОВ – КАТО ЗА СВЕТЕЦ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

/на снимката: Гарнизонното стрелбище, до сегашното НДК в София, където е разстрелян поетът/

КАКЪВ СВЕТЕЦ, би подхвърлил всеки смотаняк-интересчия, чист терорист е това. Така е, би отвърнал един близък мариман от борбата с тероризма, и все пак едва ли е така. В отговор на всички безсърдечници допуснали, не само поругаване над Поета от измислен списовател биологично белязан по рождение. Защото поругаване на чий да е гроб, и особено на гроба на Никола Йонков ВАПЦАРОВ и на разстреляните заедно с него, едва ли прави чест някому. Освен на погребалната агенция, която гледа да свърши работа, че да си вземе парите.

ТОВА ЮРУШ ВЪРХУ ГРОБИЩАТА не е пръв път. Поне за Стара ВАРНА – където всичко си се помни. Още в началото на четиридесетте тук бе посегнато върху традиционните варненски гробища в Третата ЧАСТ на МОРСКАТА ГРАДИНА. Площите били необходими за разширение на ВАРНЕНСКОТО ПРОМИШЛЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ – днес нийде невидно. Подир това върху КАТОЛИЧЕСКИТЕ ГРОБИЩА, с тяхната изящна архитектурна и историческа значимост. Съществувала опасност от прясна поява на холерна епидемия непроявена от времето на КРИМСКАТА ВОЙНА (1850-1855 г.!). Хайде и на ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ГРОБИЩА, (Къкуви съ тие вражи англичени туа!?!), превърнати безскрупулно в баскетболна площадка. Несъмнено същото предстои и, на настоящите ЦЕНТРАЛНИ ВАРНЕНСКИ ГРОБИЩА.( Моловете вече са ги обградили!) Където хитрецът Бай Тодор СТОЙЧЕВ от Село АКСАКОВО-Варненско, се е намърдал на първа линия баш. Като как? Като както навремето успя да национализира и усвои, една от личните къщи на едрия за онова време търговец на платове Васил ПОПОВ – в пъпа на Стара ВАРНА, че да си издигне блок за партийна употреба. Бай Тодор СТОЙЧЕВ бе изключително мил човек. Докато минаваше през центъра на ВАРНА, за да отседне в ложа в НАРОДНИЯ ТЕАТЪР където да подремне подир боен партиен ден почти без никаква охрана, (Един човек – нищо не е!), не пропускаше да се пипне за пистолета в джеб, срещнеше ли заблуден поет по корсото. А, ВАРНА-ГРАД е богат на поетични хаймани.

ЩО ДА СЕ ЧУДИМ ПОДИР СЪДБАТА НА ГРОБА НА ВАПЦАРОВ. То не е нищо друго, освен остатъчното политическо задание на епоха – где нивга няма да отмине. Да се премахват родови спомени, попиляват таланти, въздигат мошенарии, и изтриват сакрални знаци. Позамислете си се. Всеки от Вас би открил поне половин дузина слабоизвестни случаи на АНТИКУЛТУРАЛНА БАЙГАНЮВИШКА РУГАТНЯ ДОВЕЛА В УПОТРЕБА СМЪРТТА НА МЪЧЕНИЦИ.

БЕ ОЩЕ НАШЕ ВРЕМЕ, време още БАЙ ТОДОР ЖИВКОВО, когато ПАРТИЗАНСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ започнаха да ги избутват из поставните места - нанавътре – из гората, че да не бият много-много на очи. Зер, богаташи почваха да пъплят из БЪЛГАРИЯ. Как да инвестират – като знаят - колко много сме будна черга и бунтовна? И, докато будността лека-полека замира под напъна на помиярски ветрове дигитални за "ОПТИМИЗАЦИЯ" на образованието – с други думи казано – за ограничаване на пиетета към народняшко образование; то бунтовността разгеле – качва се. Па макар и обандитена.

Види се … Види се … Види се …

НА УВАЖАЕМАТА КАТЯ ЗОГРАФОВА – уредник на музеят "ВАПЦАРОВ" в столицата; на който дните му – няма как да не са преброени; може да й е национално тежко, и до смърт компетентно тъжно.

Какво от това?

На уважаемите членове на асоциацията на възпитаниците на ВНВМУ "Никола ВАПЦАРОВ" – Варна, днес презряни бедстващи пенсионери, може да не им е все едно.

Какво от това?

Наистина НАЦИБОЛГАРИНЕ, какво от това, че все още някой някъде притежава и държи на СЪВЕСТ ПОБОРНИЧЕСКА И РОДОВА ПАМЕТ БОЛГАРСКА? Какво от това, СОКОЛЕ МОЙ, че отколе – тайно, и отново – явно, сме ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ?

Какво от това?

В крайна сметка всичко е ЛИЧНА СМЕТКА И ОПТИМИЗАЦИЯ НА ГРОБИЩНИТЕ ПЛОЩИ. И – разбира се – СУХА ПАРА. Щото времената станаха такива – СОКОЛНАЦИБОЛГАРИНЕ – и Мама на Тате без пари вечер вече не дава.

Карай да върви!

КАРАЙ ДА ВЪРВИ - ЛИ! Едва ли е в това работата. И, едва ли това е истинният път на безсмислено присламчване към ЕВРОПА, в интерес на нейни си икономически коридори. Порочно "цифрово оглупяване", направило всичките позатрупани по време на не така отдавнашния реален живков социализъм А-ЛА ХРУШЧОВ-БРЕЖНЕВ вулгарни атрибути на нашият мръсен БАЛКАНИЗЪМ, отново да блъвнат на светло. Което просто е едно жалко невъзпитание. Отработвано от ВЕЛИКИТЕ СИЛИ НА ЕВРОПА през вековете. Щото винаги, винаги - О! – винаги, когато тоз’ нашенски народец стъпи на пътя на самовъзпитание и идеалистичен просперитет, все някой ще се застъпи да го "освобождава".

Я - от федерално иго.

Я – от православна вяра.

Я – от прекалено много интелектуалци на глава от населението.

Я – от неприети в шайката поети …

ЧЕТА "ОТ ПЕР ЛАШЕЗ ДО РОДНАТА КАЛ", от Катя ЗОГРАФОВА, и дивя се.

Не на фактите – всичко е до болка ясно.

Не на писанието – било е още по-обширно.

Ами, на редакторите на – вонят на посттоталитарен цензуриращ все и вся страх. Претупали на две – на три материала на уредника в музея на ВАПЦАРОВ в столицата – накълцали го – помачкали го. Отчели се пред народ и култура. Турили многоточие – там където бая са отсекли – от пуста кумова срама.

Натикали Шарън СТОУН в горното дясно каре, да се състезава с проблематиката на Никола Йонков ВАПЦАРОВ.

Натикали Койна РУСЕВА – в каре в долу десен ъгъл, само и само да ни лиснат в лице – отново и отново, АВАНГАРДНАТА ЗАПАДНА ЧИФТЕ КУЛТУРА. Която както да се пъни, подобен на ВАПЦАРОВ няма да измъти. За покойника – снимка три на четири.

Толкоз.

О, не!

И Франсоа ВИЙОН е бил престъпник по тогавашния кантар на нещата, но никой не го е поругавал подир петдесет и кусур години. Що да кажем за държащото вече столетие поругаване над съвременната българската интелигенция – освен ако не си драснал зад граница да миеш кенефи докато правиш изкуство; започнала със саморазправата през двадесеттях години на двадесети век – уж без знание на ЦАРЯТ; стръвно продължила по време на четиридесетте дни подир ДЕВЕТИ; преминала през подругаването на оцелелите ЩЪРКЕЛОВ и ВЕЛЧЕВ, продължаваща с "реконструкцията" на ВАРНЕНСКАТА ПОЩА – глътнала кой знае колко евро. При която бяха унищожени последните остатъци от вътрешната барелефна украса повествуваща за миналото на КРУМ и КУБРАТ – дело на украинския българин Михайло ПАРАСЧУК!?!

О, не!

ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА, и ако не спрем да се ръфаме с мъртъвците на БЪЛГАРСКАТА СЛАВА далеч подир тяхната греховна смърт, един прекрасен ден нашите деца ще се окажат последните мохикани на НЯКОГАШНОТО УНИКАЛНО БЪЛГАРСКО ПЛЕМЕ. А ТОВА, ВЕЧЕ Е ЗАПОЧНАЛО.

ЧРЕЗ УНИЩОЖЕНИЕТО НА ГРОБОВЕ И МОГИЛИ. Чрез игнориране на творци и постижения.

Чрез възбрана върху органично пръкнали висши учебни заведения. Никола Йонков ВАПЦАРОВ ЛИ? О, той просто бе подведен от "благонамерени" спонсори. Които с единия крак бяха на разположение на СЪВЕТСКА РУСИЯ, а с другия крак удряха паркета в КАБИНЕТА НА ГЕШЕВ. И, ако прокуратурата не се самосезира по подобни очевадни случаи за гроб на мъченици, не зная кой би могъл да го стори.

Никола Йонков ВАПЦАРОВ (24.11.1906 - 23.07.1942г.!) наистина бе комунист.

От непорочните.

Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Запознат Дата: 2009-04-19 19:18:37
Какъв е проблемът,че Вапцаров е комунист? Почти всички френски писатели и общественици в борбата с фашизма са били комунисти. Същото се отнася и за Италия. То и затова с антикомунизъм я докарахме до последно място в ЕС.
2. Потребител: Чорбаджи Нено Дата: 2009-04-20 18:24:38
А сега пък, комунист, антикомунист, българин, македонец, извънземен. А кой прави истински модерен анализ на стихотворенията му? Никой. Някакви самозванци като Валери Стефанов и Владимир Атанасов станаха професори, ама нямат и една хилядна от таланта и духа на Вапцаров. И авторът не го прави.
3. Потребител: Звездоброец Дата: 2009-04-20 18:54:41
Чорбаджи Нено,направи го ти анализа!
4. Потребител: Българин? Дата: 2009-04-21 10:02:30
Вапцаров е бил просто момче. Говорел е на чист български език, виждал е, че няма македонски език, а по Зова на Коминтерна се е писал за македонец.
5. Потребител: До Чорбаджи НЕНО Дата: 2009-04-22 13:08:31
Авторът няма претенции за меродавност. Вапцаров е на всички - възмущението - за малцина ...
6. Потребител: До Чорбаджи НЕНО Дата: 2009-04-26 10:42:36
Ти прочел ли си поне по диагонал - за какво става дума, бе Чорбаджи?

IN MEMORIAM ПАНАЙОТИС ГУДЖАМИТИС - 1941-2003

2009-06-21T06:56:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 108 - Коментари: 0
IN MEMORIAM ПАНАЙОТИС ГУДЖАМИТИС - 1941-2003
IN MEMORIAM ПАНАЙОТИС ГУДЖАМИТИС - 1941-2003
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
IN MEMORIAM
ПАНАЙОТИС ГУДЖАМИТИС - 1941-2003
от
Хеми ВАРНАЛИС

БЪЛГАРСКИЯТ ХУДОЖНИК И ГРЪЦКИ ПАТРИОТ ПАНАЙОТИС ГУДЖАМИТИС (1941-2003.!) бе слабо познат на масовата публика, но дълбоко уважаван от артистичната гилдия, и познавачите-колекционери. Не само от Варна. Не единствено от столицата. Най-вече - по света. Вчера, в залите на галерия "ЛАРГО", семейството на художника напомни за Него и за Себе си, чрез 14 акварела и няколко забележителни пейзажни масла от Добруджа, твърде напомнящи стила ДОБРУДЖАНСКИ. Панайотис ГУДЖАМИТИС разкрива посмъртно изключително майсторски си пиетет към модерността на акварела. ("Пейзаж от парка на Хемингуей.") Безхитростна първична живописна материя, изключително трудна за овладяване и майсторлък.

Когато в началото на петдесеттях години на отминалия век семейството на ГУДЖАМИТИС емигрира по политически причини, от съседна ГЪРЦИЯ в нашенска БЪЛГАРИЯ, той е едва седем годишен. Завършва българско средно образование , и ВИСША ЖИВОПИС при изключителния професор Ненко БАЛКАНСКИ.

По централно разпределение попада в ТЪРГОВИЩЕ, където създава групата на тамошните художници, "оставайки за дълги години директор на градската художествена галерия "Никола МАРИНОВ". Неговото продължително пребиваване в ТЪРГОВИЩЕ е навярно свързано и, с регионални ограничения налагани на чужденците от тоталитарната власт. При която демокрацията винаги бе и остана "НАРОДНОДЕМОКРАТИЧЕСКА". С начеване на нови "промени", Панайотис ГУДЖАМИТИС, заедно със своето семейство, се премества във ВАРНА.
ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ на т.н. "ОБЩИ ИЗЛОЖБИ", където се правеше опита за официализирана артистична равносметка всяка една отминала година, Панайотис ГУДЖАМИТИС бе известен със своето целево третиране на вечната тема за античната богиня НИКЕ. На вчерашната посмъртна изложба отново откриваме една маслена НИКЕ, но това е "НИКЕ" пресъздадена от неговата дъщеря ЕКАТЕРИНА.

БОЛГАРИЯ - МИЛА МАТИ!

2009-06-21T06:54:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
БОЛГАРИЯ - МИЛА МАТИ!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

КОЛКОТО ДА БЕ МРЪСНО ТОТАЛИТАРНОТО МИНАЛО, то все пак не си позволи да направи книжарниците и книгите в тях недостъпни за редовия гражданин. Това се отнасяше както за "класиците" на марксизма-ленинизма, така и за световните нови и стари класици. Преводаческата дейност бе под пара, и това което наистина липсваше, бе литература по астрология - а cтролябия. Неофициална цензура, разбира се, имаше. Съсредоточена в ръцете на съответните главни и помощник-редактори. Та си позволяваха, да си се гаврят с хорския труд.

ЕДНА ПОДОБНА КНИГА, бе излязлата в средата на седемдесеттях години на миналият век, под перото на знаменития български журналист Христо Г. БЪРЦИЗОВ, "НЯКОГА В СОФИЯ".(БП-1970.!) .Днес тази книга струва на бит-пазар стотинки, но патриотизмът който тя излъчва, би могъл да се сравни единствено с органичния патриотизъм на Георги Стойков РАКОВСКИ. Книгата е пълна с многоточия, и читателят би могъл да си представи, какви златни страници са ни спестени. Питам се - защо!?!

СТАРА СОФИЯ, по подобие на СТАРА ВАРНА, е била и остава и понастоящем подчинена на МЕЖДУПАРТИЙНИ БОРБИ. Тези борби именно - диктуват ЦЕНЗУРА. В един или друг вид. С повод и без повод. Каквото да си мислим, независимо от шумно провъзгласената забрана на цензура по време на знаменития фашистолог Желю ЖЕЛЕВ, такава понастоящем съществува. За да тежи и дотяга със своите си честно казано - прекалено общински механизми. Където една самозвана "КОМИСИЯ ЗА КУЛТУРА", десетилетия под ред оглавявана от бивш тоталитарен кадър, си позволява да игнорира местни майстори, за сметка на столичната литературна канава. И това се прави, не единствено поради икономически съображения. Прави се, поради ИДЕОЛОГИЧЕСКА ЗАКОСТЕНЯЛОСТ, ТОТАЛИТАРНА ИНЕРЦИАЛНОСТ И ЛИЧНОСТНИ ПРЕДУБЕЖДЕНИЯ. Зер, преди трийсетина години време - този или онзи - не се поклониха на когото требе. Сега, Той - все си е на власт - и ето на - ще си отидете безименни литератори в необезсмъртената история на СТАРА ВАРНА - този град на пребиваване на всеки изритан от столицата цървулан.

АНАЛИЗИРАЙКИ СИСТЕМАТА НА ЦЕНЗУРА, Христо Г. БЪРЗИЦОВ не пропуска да подхвърли - през онези тежки тоталитарни времена, че цензурата бива основно:

А/ САМОЦЕНЗУРА - от страх да не те сурвакат;
Б/ РЕДАКЦИОННА ЦЕНЗУРА - осъществявана от самопобъркани от мунщровка и страх да не им изстине стола, вътрешни редактори.
В/ ДЪРЖАВНА ЦЕНЗУРА - за която - поради специфика - рядко се говори.
Какво бихме могли да добавим? Малко бихме могли да добавим, щото проблемът е толкова сериозен, че различни журналистически формации по света не престават да тръбят - И ДА СИ ПОМАГАТ.

КОМПАРАТИВНО бихме могли да сравним поредицата книги "СТАРА ВАРНА" на един местен списовател, който проблеми с цензурата няма. Неговите критики са толкова аморални, че са насочени единствено към същността на НЯКОГАШНИЯ АНТИЧЕН КАПИТАЛИЗЪМ В СТАРА ВАРНА - ако той би могъл да се нарече така.

СПОМЕНАВАЙКИ В ЗАГЛАВИЕТО жалните слова на Геория Стойкова РАКОВЛИ, няма как да не докосна някои особени моменти от историята на ИНТЕЛРЕКТУАЛНИЯ ЕЛИТ НА ПРЕДДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКА СОФИЯ. Когато не се е работило по проекти. Но, когато се е творяло на лична отговорност.

ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ДВАЙСТИ ВЕК, проблемата БЪЛГАРИЯ-ЕВРОПА е особено актуална. Авторът на знаменитата някога народностна драма "БОЯН МАГЕСНИК", днес напълно забравена, за да не кажа възпретена, Иван ГРОЗЕВ, публикува прекалено авангардната за онези времена "БЪЛГАРИЯ - ДУХОВНО ОГНИЩЕ НА ЕВРОПА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ". Невероятно, но темата ни тревожи и понастоящем. Без да си вземем особената бележка, че ЕВРОПА СИ ПОЗВОЛЯВА ДА НИ ИЗОБРАЗЯВА КАТО ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН КЕНЕФ. И, ако е права, то навярно ще е поради това, че НАЛИЧИЕТО НА ОБЩИНСКИ КОМИСИИ ЗА КУЛТУРА не решават нито регионални, нито национални проблеми, а решават иждивението на своите членове.

--
Hemy Varnallis

РЕЛИГИОЗНИТЕ ЗАНИМАНИЯ - ЛИЧЕН - НИКОГА ОБЩЕСТВЕН ПРОБЛЕМ

2009-06-21T06:51:00.001+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 106 - Коментари: 0
РЕЛИГИОЗНИТЕ ЗАНИМАНИЯ - ЛИЧЕН - НИКОГА ОБЩЕСТВЕН ПРОБЛЕМ
РЕЛИГИОЗНИТЕ ЗАНИМАНИЯ - ЛИЧЕН - НИКОГА ОБЩЕСТВЕН ПРОБЛЕМ
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
РЕЛИГИОЗНИТЕ ЗАНИМАНИЯ - ЛИЧЕН - НИКОГА ОБЩЕСТВЕН ПРОБЛЕМ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ЩАТ ФЛОРИДА принадлежи към най-южната част на т.н. CHRISTIAN BELT /ХРИСТИЯНСКИ ПОЯС/. Регион подсигуряващ управленския апарат на САЩ с дълбоковерующи /Сами си знаят!/ чиновници, сенатори и президенти. И въпреки това, едно специално решение на образователния окръг САНТА-РОЗА, си позволява да забрани "ДА СЕ УСТРОЙВАТ И ИЗПЪЛНЯВАТ МОЛИТВИ ПО ВРЕМЕ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ИЛИ ДА СЕ ПРОВЕЖДАТ УЧИЛИЩНИ МЕРОПРИЯТИЯ В МЕСТА С РЕЛИГИОЗНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ." ДАЛИ ГОСПОД-БОГ би останал доволен от всичко това?

ВЪПРЕКИ ХАОТИЧЕСКАТА ПОЧТИ ПОЛИЦЕЙСКА ПОДРЕДЕНОСТ НА ЩАТСКОТО ОБЩЕСТВО, в областта на гражданското мислене САЩ остават ненадминати. Д-р Бенджамин СТИВЪНСЪН, адвокат на флоридското отделение на АМЕРИКАНСКИЯ СЪЮЗ ЗА ГРАЖДАНСКИ ПРАВА И СВОБОДИ, счита, че "съдът правилно е постановил, РЕЛИГИОЗНОТО ВЪЗПИТАНИЕ ДА ОСТАНЕ ПРОБЛЕМ НА РОДИТЕЛИТЕ И РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ." Именно този съюз, в средата на 2008 г., от името на двама все още анонимни ученици, дава под съд образователната система на окръг САНТА РОЗА. Учащите са обвинили училищната администрация, в прекалено редовна пропаганда на религия, и провеждане на всевъзможни религиозни ритуали по време на учебни занятия.

КАНДИСАЛ НА КРАЙНОТО СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, ЕД ГРЕЙ - представител на образователния департамент на САНТА РОЗА се надява, че това не е окончателна забрана за двустранно сътрудничество на училищата с извъншколски групи. Решението на съда се е оказало напълно КОНСТИТУЦИОННО, без да поставя под съмнение "религиозната свобода на учащите."

ОТ СВОЯ СТРАНА ПРЕПОДОБНИЯТ БАПТИСТКИ ПАСТОР МАТ КОЕН, специалист по проблемите на образованието на щат ФЛОРИДА, е безкрайно възмутен. "Представителите на окръга не успяха да защитят нашите права."

ВСИЧКО ТОВА НАПОМНЯ органическите усилия, на настоящия нашенски образователен министър, устойчиво възразяващ СРЕЩУ ВЪВЕЖДАНЕ НА ВЕРОУЧЕНИЕ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА. И, славното време - 15.09.1945 г., когато кварталният свещеник бе отстранен от ЛИТУРГИЯТА НА ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН - за да бъде изпратен на бригада в ХАИНБОАЗ. Има го там - с кирка в ръка - на един стар чернобял покъсан кинопреглед. Прожектиран толкова нарядко, че все едно - никакъв го няма.

НЕФТЕНИ РАЗЛИВИ ВЕРСУС НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ

2009-06-21T06:48:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 135 - Коментари: 0
Бог да пази България от Азов
Бог да пази България от Азов

НЕФТЕНИ РАЗЛИВИ
ВЕРСУС
НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ
от
ИНЖ. БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ

ПЪЛЗЯЩОТО ФУНДАМЕНТАЛНО ОТОМАНСКО БЕЗГРИЖИЕ; към проблемите на опазване на морето от замърсяване с вредни токсични вещества и организми; няма как да не доведе до помисъл, че мнозина управленци предполагат вовеки ще пребъдат. Независимо от изключително опасния импакт върху природната и околна среда, която всяка политика на инерциални безобразия придвижва. Само че, за двадесет и първи век, това е не е така безопасно. Не само за олигарсите, но и, за всички по пирамидата надолу.. Поради преразходване на жизнени и енергийни ресурси, краят на света без съмнение наближава Както и, заради изчерпване методите за забаламосване на масите. Отдавна всичко е крайно в тази безкрайна вселена, докато всяка претворена технологична мисъл е, не повече от поредно рушение на натуралния жизнен цикъл на човека. Така стоят нещата, и с нефтените разливи в Черно Море. От ден в ден все по-тежки. Все по-ретроградни. В разрез с всякакви регионални интереси. И особено - с нашенските. Край бреговете на Мати Болгария лежат главните маршрути от Украйна и Русия - към Босфора и Дарданелите, на все по-тежките нефтоналивни танкерни превози. Нефтените разливи от кораби, терминали и тръбопроводи, поразяващи глобално общественото здраве, са коронна неприятност за всяка една брегова държава. Странно е, че никой не се размърдва, че да сме готови. Регистрираните случаи в глобален план нямат чет, а поразиите са толкова значимо интегрирани в биосферата на планетата наричана Земя, че замърсяват целият останал свят. За щастие целокупному народу, тяхната регистрация по нашето крайбрежие щастливо приключи още на 22 април 1982, чрез отстраняване на едно популярно служебно лице. От това време опасности от замърсяване с нефтопродукти по бреговата зона на Черно Море няма надлежно регистрирани. Освен приказки на дребно, и празни обещания на едро. Резултиращи в престъпно прикриване на инциденти.

ПРЕЗ РАННИЯ ПЕРИОД на създаване на националната системата за опазване на природната среда у нас, (НРБ вече прехвърляше трансгранично към Кралство Дания над 100 000 тона промишлен прах!), България бе страна със съществен принос при структуриране на множество международни конвенции, свързани както с предпазване на Черно Море и Световния Океан от замърсяване с нефт, така и, за спасителна дейност на море. (Професор Александър ЯНКОВ бе един от създателите и дълги години оглавява Комитета по проблеми на морското дъно към апарата на “UNCLOS-82 UNO Convention”!) За бъде отговорено на специфичните изисквания на този задължителен международен механизъм, във времена на неразумни политически възбрани, България поддържаше противозамърсителен брегови контрол от Резово до Дуранкулак. Специално оборудван вертолет - базиран Варна, самолет “Пчелка” - базиран Бургас, рейдови катери и наземни транспортни средства, фиксираха всеки по0крупен разлив на море, а такъв се считаше всеки с площ над хиляда квадратни метра. Не е известно, в наше време някое ведомство да поддържа подобна ежедневна динамична мониторингова противозамърсителна система. (Що от тук - поизцапал си се с нафта!) Независимо, че броят на международните екологически ориентирани съглашения по море, на които България е страна, от ден в ден, да нарастват в брой и се казуално усложняват. Докато курортната индустрия експандира над границите на бреговия екологически еквилибриум.

ИСПОКОН ВЕКОВ, морето е сладък глобален бизнес, (Хуго Гроциус - ХVII век!), който рядко харесва да бъде контролиран от апарата на държавата, (Пиратския епос за Червената Брада!), макар да е сравнително хубавко кодифициран. Именно този бизнес, изпреварвайки настоящето либерално време, доведе до разпад на екологическия контрол над морето още през ранните 1980.. За да има възможност, в наше време, да бъдат създадени безброй специализирани органи, основно оглавени по верски принцип. Проблемите се разводниха славно. Оперативният екологичен контрол по морето на практика присъства еденства единствено на книга. Изчаквайки възможно най-тежки бедствия, за да се намеси палиативно. До болка известно на едно остатъчно поколение, изконсумирано в опазване на екологическите интереси на нацията, по нейната не чак толкова дълга брегова ивица. Под натиск на внезапно бликналия едър бизнес, то бе обявено за некадърно и демодирало, в крайна сметка - натикано в миша дупка. Но, значителен обем ноу-хау продължава да крее в тази завинаги игнорирана прослойка. Ще го предадат ли някога някому? Да се разчита на внос е скъпо, рисково и ненадеждно.

На тези носталгични мисли, свързани с всичко онова на което е подложено и което очаква Българското Причерноморие, ме навежда случаят с неотдавнашната изключително тежка екологична катастрофа в района на плиткото Азовско Море (м/т "ВОЛГОНЕФТЬ-139"/11.11.2007.!). Дали е свързана с интересите на Република България? О, да! Обратно пропорционално на безкрайно широките усмивки, които раздават управляващите кръгове от прозореца на поредния незаконно построен конак, под припеви на чалга. Някога подобни широки усмивки, по време на брегова нефтена екологическа криза, (м/т "АМОКО КАДИЗ"- Монровия, Бретан, 16-17.03.1978.!), направиха да падне правителството във Франция. Поради критичната близост до точката на инцидента, повърхностното Румелийско течение ("Дяволско течение"!), настоящата тежка намеса на дейността на човека в еквилибриума на морската природна околна среда, фатално рефлектира върху интересите на Република България. За които така и не се разбра, дали някой се постара да защити конвенционално, че да падне някой лев в държавната хазна. Не, не е срамно и позорно. Такава е международната практика (м/т "ИНДЕПЕНДЕНТЕ"-Констанца/Босфора-1982.!). Осъвременено подобие на Чернобил, чрез внасяне по хранителната верига в човека, на непреработени въглеводороди за дълготрайно разграждане във времето. Макар жертвите – за сега! – да се броят предимно между екипажа на авариралия нефтоналивен танкер "ВОЛГОНЕФТЬ-139". Последван от още три сухотоварни кораба натоварени със сяра. Във водите на Азовско Море ударно попадат над 6 000 тона мазут, и над 7 000 тона непреработена сяра. В ареала на Азов загиват хиляди птици, (Кой да ги брои!), докато на брега 200 човека и 100 единици техника опитват що-могат да прикрият. Напразно нашенската морско-транспортна администрация, с презрителна кадетска лекота, игнорира опасността от този незапомнен случай на масово крушение на кораби по тези ширини. Твърдейки, че замърсяването няма да засегне нашите брегове, а при нужда би могла (Като нищо!) да изпрати “в помощ” почистващ кораб. Никоя от бреговите страни на Черно Море не разполага със съвременен специализиран плавателен съд, за нефтопочистване в открито море,.а това и не се практикува. Прословутата "Русалка"-Варна, можеби се родее с яхтата "Балкан", но тя би била полезна единствено в ареала на Евксиноград. Подобна адмнистративна самоувереност напомня само за едно. За безплатно раздадени моряшки книжки.

ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, някой би посочил, че не е наша работа. Бих запитал незабавно - а чия - освен на обитателите на Мати Болгария!?! Дали защото пишман-специалисти, подозрително настоятелно предлагат нейните скъпоценни брегове за нефтени терминали? Дали, защото сервилниченето "Запад-Изток-Запад" не е прекалено интензифицирано? Предстои драстично повторение на синдромът “Девненска низина” (Там някога се отглеждаше ориз!). Напълно деструктурирана плодоносна почва, пълна със скрити и явни шламоотвали. Готови да бъкнат при незначителен земетръс. Незначителната в квадратура, а толкоз моногоплодна територия на Република България, щедро се предлага за прокарване на стратегически нефто и газо тръбопроводи. Без оповестяване на сравнителна оценка за импакт. Без никакъв всенационален референдум. По реда на хаотична надпревара наричана "нов световен ред". Няма как да не попадне под съмнение опожаряването на горските масиви, като резултат на вадлежно проектирана Глобална икономика на катастрофите (Вж. Милтън Фридмън!).

СВЕТОВНАТА ПРАКТИКА доказва пълната безпомощност на човешките системи за борба с изкуствено причинени бедствия. (Минамата-1956., Севезо-1976., Бопал-1984.!) В случаят АЗОВ-2007., морето действа, докато човекът гледа и се тюхка. После медиите се заемат, че всичко да се забрави, под покров на мокри фланелки, и кампании със цветни балони за "светло екологическо бъдеще". Докато поколенията биологично дегенерират. Някога Петър Слабаков загрижено отбеляза: “Химия ядат – химия раждат.” Иначе, тук – там, където брегът е достъпен – фирмите-замърсители се правят, че почистват. Никога окончателно. Никога ефективно. Докато последствията закърняват.

Крупни екологически разливи в региона на Северния Медитеран, т. е. Черно Море, до краят на отминалата 2007., не са известни. Обаче за мнозина подобна катастрофа, бе предполагаема. Следователно би могла да бъде прогнозирана. И, при добро желание, чрез апарата на портовите власти, предотвратена. При наличие на съответни бази данни, подобно прогнозиране е достъпно, възможно, задължително и необходимо. Система, метод и процес, някога така сполучливо осуетени. Не е известно у нас понастоящем някой някъде да поддържа подобна междинна база данни. С оглед недалечно бъдеще, тя е крайно необходима.

Някога превенцията бе матрична, докрай ентусиазна. Придвижваха се разумно обезпечени държавни планове. Бяха обхождани безусловно всички кораби в пристанищата, и рейдовете на страната. Извършваше се рутинна проверка на конвенционалната корабна документация за превенция на нефтени разливи. Констативен оглед на общото екологично състояние на всеки кораб, независимо от неговите щатни сертификати. Поддържаше се визуален вертолетен контрол над цялата брегова ивица, и 12 мили в морето, за висок предупредителен статус. Инспекторите по морето ползваха доказан авторитет и компетентност, срещу нищожни заплати, без да бъдат задължително "морски лица". В резултат крупни нефтено-химически разливи не бяха допускани. За най-малък нефтен разлив - капитаните биваха призовавани на съд. И плащаха на НРБ солени глоби. Дали парите отидоха в бюджета на държавата? Как бихте могли да си помислите друго?

На хартия подобен контрол навярно съществува. Доколко ефективен – не е известно. (Липсата на критериалност е характерна за Балканите!) Зад фасадата на безброй полулегални фирми за морски транспорт, кипи глобално пиратство на нога. Готово да се превърне в устойчив modus vivendi. Такъв е случаят “Хера”. За който малко се писа, а бая пар? се смъкна. И, още се очаква да потъне, в бездънните джебове на спекуланти с трудната, рискова, свещенна професия на моряка, с нещастието и надеждата на хората.

От зле разбрана “моряшка” колегиалност, замърсяванията с нефт милостиво се прикриват, не се вписват с специалните корабни дневници, не се регистрират. (Придружено с подходяща доза пренебрежителна насмешка!) Счита се, за градивна екологична политика. В глобален план обаче, положението е все по-отчайващо. Независимо от турбулентно размножаващите се агенции за корабен и граждански надзор (В САЩ - 16 държавни институции по проблема!) Подобни катастрофи следва да се изучават, анализират, диагностицират и прогнозират, доколкото на море това е възможно - но възможно е! За тях се напомня в частният изследователски труд “ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА”, (ISBN-954-8530-17-1). Където върху стотина страници (www.heritage.varnalife.com) е изложено състоянието на проблема, от гледна точка на националните регионални интереси.

ЗАДЪЛБОЧАВАЩОТО СЕ ОТКУЛТИВИРАНЕ на всенационално консумативно безразли-чие, коренящо още в Татово време. Отсъствието на системен подход, системен анализ, системна диагноза и системна прогноза, по безусловно всички проблеми. В това число, и по сериозните проблеми на замърсяване с нефт, тежки метали и химикали, на някога благодатното Черно Море. Превръщането на това глобално безразличие, в плосък социален норматив. Майсторското насаждане на управляем хаотизъм, жестоко поразяващ младите генерации, (Животът е такъв – какъвто е!), преди да се научат да оцеляват. Превръщането на всеки творчески наченък в наукоподобна порнография. (Докторанти бол – прорицатели малко!) Конвертиране на екологията от върхова практическа наука, в евтин политически предизборен субстракт. Нахлуване на сиви транснационални капитали, превръщащи науките за природната околна среда в инвестиционна насмешка. Но, не в това е проблемът. Предстои ножът да опре до кокъл. По друг начин. С фатални цели, и гробовен резултат. Да му мисли курортната промишленост, зарината всред стопански и строителни отпадъци. Нефтоводните смеси, дори в минимална концентрация, са изключително канцерогенозни. Преминали по хранителната верига в човека, а това няма как да не се случи, тяхната поразяваща способност нараства стократно. О, защо, защо, защо нехаем!?!

Бог Да Пази България . . .

?
© 2007 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY

Без цензура: Публикуваме без променена запетайка позицията на най-изявения специалист в българската екология - д-р Богомил Аврамов. НационалистБг.ком има сравнително положително отношение към проектите "Южен поток" и "Бургас - Александруполис", но знаем, че мнението на специалиста винаги е необходимо!

В ИМЕТО НА ГЛОБАЛИЗМА

2009-06-21T06:44:00.001+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 126 - Коментари: 3
В името на глобализма
В името на глобализма
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

НЯМА КАК случайният читателя да не си припомни крещящия случай от последните дни на фиктивно разпадналия се СССР. Когато бригади подбрани ученици са изпращани “на младежки бригади”, за да разработват нелегални маково-конопени полета. В името на просперитета на “целокупното мирно човечество и международната работническа солидарност” (“Неделя”-1986.!) Така стояха по онова време нещата. Подир това дойде завръщането от Афганистан. Разгеле, у нас подобно нещо изобщо не би могло да се случи. Освен ... Освен онези няколко нещастни девойчета от СПТУТ в град Варна, набутали безотговорно изоставената бъчва с ацетоново лепило, (По онова време много вървеше!), в плодкомбината на някакво забутано село, докато учителката била по конушмак. После – в болницата за дезинтоксикация! Подобен ще да е и случаят, с разкритията за

НЕЗАКОННИ ТУХЛАРНИ в окръг Хонтон, провинция Шансъ, КНР /Китайска народна република/. Където има-няма хилядо деца в най-крехка ученическа възраст, са били принудени да работят, като роби. И това, в един на пръв поглед изцяло глобализиращ се Китай. Не, не може да не е сияело на хоризонта на скапаните примитивни тухларни, бляскавото бъдеще на социал-капитализма в Китай. Чрез който шепа хитреци се превръщат в супербогаташи, драснали надалеч по света. За да не се завърнат никога. Докато останалият народ активно духа супата на ежедневната робия, подпомагайки си с пръчици от бамбук. (Съвсем здравословно!) С други думи, властите умишлено са си затваряли очите. Отчитайки върхови народно-стопански постижения по стълбата нагоре – която винаги води надолу. Тази неотдавнашна новина се превърна в потвърден официоз. Обиколил забързано света и още по-прибързано загаснал. (Дипломацията знае своето!) Глобалният свят бе шокиран, но сви безпомощно рамене. Едва ли самите китайци. Те прекалено добре познават цената на настоящия подозрително интензифициран технологически възход. Превърнал селските партийни секретари във феодални работодатели. Засипал света с отпадна пластмаса и изтощени батерийки за фенерчета. За сметка на природните ресурси на богатата китайска земя. Уклончиво-социален. Потънал в мимикрия социално-политически компромис. Базиран на Маркс по волята на Мао. Интерпретиран като на шега от Милтън Фридмъновци и Компания.

БЕ ПОТВЪРДЕНО, че височайши служители на комунистическата администрация – президентът Ху и премиерът Вен, не са знаели що става по места. Въпреки че в съвременния дигитализиран свят всеки е навсякъде – макар не завинаги. Задължително за онези, в чиито ръце блестят ръчоците на трансглобализма. Успял фиктивно безболезнено (Нима!?!) да озапти, една подир друга, до зъби въоръжените някога “социалистически” държави. Методите са изпитани, изпипани, и доизпипвани. Един от тях е – нелегалната експлоатация на всякакъв дискриминиран труд. Вдигане на оборотите до пълно личностно затъпяване. Заплащане – по преценка. Дали китайските висши ръководители са знаели, що е тухларна? Дали са подозирали, доколко технологиите официализират неграмотността? Дали не съществува Китайски кодекс на труда и прочее съвременно Законодателство? Не може да не са наясно. В едва ли не последната тоталитарна държава-миксинг, (Лъсната до блясък – кой не би се възхитил!), управляющите така умело въртят фурнаджийските лопати, че мишките продължават да ловят котките. Доколкото не са измрели от недоимък. Местните власти? Но, какво са местните власти в една прекалено йерархизирана държава? Доказаната устна договореност между съответните собственици на тухларни и местните партийни величия е дала търсения резултат. (Някои от освободените деца дотолкова били освирепели - от глад и неквалифициран труд, че са забравили ... да говорят. Дали между тях е нямало чужденци?) Да си припомняме ли романите на Карл Май за Китай?

ВМЕСТО ДА БЪДАТ НАЕТИ ПО ДОГОВОР, работниците просто са били са отвличани. Подир това принуждавани да работят пряко сили. До пълно затъпяване. Бригади биологични машини за ТФР, на прехода към 21-ви век. На следствените органи е разрешено и се хващат на работа. (Ах, тези журналисти – къде ли не си тикат гагата!) Допълнително биват изнесени данни и за други подобни тухларни. Където лица на възраст между десет, (Напред – науката е слънце!), и осемдесет години (Грижа за пенсионера!) биват подлагани на “превъзпитателни” репресии - при прекалено скромен хранителен режим и почти никакви битови условия. И, що да сторят хората. За залък робуват. (Дали не е своеобразна мобилизация!?!) Подобно на нашите, пределно зле заплатени, строителни работници. Които като круши падат, от необезопасените строежи на щурнала да строи хотели България. Духне ли вятър нависоко. Не, не падат от глад хората. Нито от отчаяние. А, защото контролните органи струват стотина лева под маса - на ръка.

В Китай, като умно крачеща в крак с глобализма азиатска страна, с подобна дейност се занимават специализирани търговци на хора. (От векове!) В наше време и фирми. (Хонг-Конг и Макао!)

В България с подобна дейност се занимава неформалната каста от пишман-посредници. Със слаб хабер от високи строителни технологии, но с огромен опит в мамене в гюндюлюка. Па го правят масово - и безпощадно. Какво договорно начало!?! От где накъде порцион!?! Какви работни дрехи, обувки и предпазни каски – всеки за своя сметка да си купи! Инструментариум – също! (Магазините са пълни!) Разбира се, че става дума най-напред за малцинствата - най-напред. Що не се усеща где го водят и подвеждат. Но, и не само малцинствата. Българите вървим от болшинство - към малцинство. Не преставам да се питам, като как под турско българинът е бил баш-патриот, с многолюдна челяд. (Моят прадядо Хаджи Поп Костадин имал дванадесет сина!) Докато подир многократни освобождения, да оставиш поколение се превръща в непоносим лукс?

ПРОВИНЦИАЛЕН КИТАЙ практикува този вид нелегална робия, горе-долу десетина години. (Така се предполага!) Дали робията е прекратена? Разбира се. За да бъде законспирирана още по-дълбоко.

В Китай, дажбите с храна по подобни тухларни са проблем на спекула от страна на собственика - най-често председателят на някое местно Текезесе. /За по-младите - Трудово кооперативно земеделско стопанство, в което всичко е общо. Освен кражбата. А понякога и тя./

У нас, социалното застраховане е проблем на спекула на апарата. Да не говорим за мизерното пенсиониране, което дори при цените на живковизма, за нищо нямаше да стига. Безработицата е значителна, независимо от уверенията на министър под шоколадов масаж.

В тухларните на Китай, все пак е имало обща кухня.

В Република България, демократична колкото си иска и либерална колкото й посочат, за столови условия по грандиозните безсмислени хотелски строежи не може и да се помисли. Докато детският труд изобщо не е игнориран. Независимо от всевъзможните програми за защита настоящето, и “бъдещето” на децата. (На училище със семки за закуска!) По строежите работят безброй деца под 16 годишна възраст. Как ли е по нашенските селски тухларни, докато високоуважаемият господин Министър на образованието, просветата и още кой знае какво, публично опъва подарена хаванска пура!?!

Но... Никакво “но”! Защото, мила Европа, ние предпочитаме да бъдеш Майка – никога Баща. Независимо, какво предпочиташ.

СВЕТЪТ бързо забрави, за издевателствата в тухларните на Шансъ. Не зная, какво би направила ЕО, ако реши пристално да изследва наемането на детски труд в България. Но, и да дойдат наблюдатели – какво значение. Светът умее да свива рамене.

Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Сириус А Дата: 2008-07-07 06:55:19
Авторът е вероятно компетентен, но преднамерен.
Точно в Китай детският труд е забранен, а всеки нарушител отива директно в затвора с тежка присъда.
Истинската експлоатация на детски труд, включително педофилия има на Запад, а ние сме в момента на "Запад". Защо преди 10 ноември в България никой непълнолетен не работеше.
Най-сериозно е положението в "демократичните" държави в Азия и Африка. Това са те "благинките" на капитализма.
2. Потребител: До Сириус-А Дата: 2008-07-10 08:40:53
Да не си живковист!?!
3. Потребител: Карина Дата: 2008-07-14 17:55:38
Поздравявам автора за статията.
В България в момента има експлоатация на детски труд.
Защо има Закон за закрила на детето, Агенция за детето с ръководителка Ширин Местан, но нищо не се прави по въпроса?
А в Китай и Индия има най-много починали непълнолетни и даже малолетни по време на работа

Ъфшоризация - нищо по-полезно от това

2009-06-21T06:43:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 169 - Коментари: 0
Ъфшоризация - нищо по-полезно от това
Ъфшоризация - нищо по-полезно от това

Мати Булгарикус Балканикус

ДОКАТО НАРОДЪТ СИ СЕ ЧУДИ, що да чини с изкуствено недоходоносните бонове от безславната "масова" приватизация на Мати Булгарикус Балканикус, (Кой каза - Мяу!?!), реалният приватизационен процес продължава по пътища, непрогнозируеми дори за набързо нахитрялите десетпроцентни пазар-монетарни икономисти. Подобен е случаят и, - с Българска Телекомуникационна Компания ЕАД. (Търгувана – претъргувана!) На която не достигат не повече от един-два аршина спътникови връзки, та готовият на всичко за къшей хляб българин, да се превърне в настоящ гражданин на света. Под предлог за перманентна модернизация, (Подход загробил българското корабостроене, барабар с НРБ!), тя ментешки изтръгва безпрестанно последни стотинки от продраните кризисни джебове на своите телефонни абонати. Та, да си конферира за сметка роду, Евксиноград с Кестрич и Маями, като с какво да орне следващата морна есен. Само с коня, само с кравата или с кравата и Баба Катинка в браздата.

Държеливият със държелив български народец, порочно често доказван за неземно интелектуален, (До дупка партийному верен на всеки който успее навреме да го наяха!), как' се види, съвсем скоро ще бъде ощастливен с пореден телекомуникационен изтърсак. (Мющерии бол!) Я от Холандия, я от Британия, я от братска Византия. Предполагаемо финансово стабилен. Абсолютно международно неизвестен. Доколко благонадежден? Подобен на БМФ сървайз-компаниите по света. Където местният "съсобственик" задължително участва с изискуемия по закон единствен паунд; случайно останал да се търкаля в чекмеджето на неговата викторианска прабаба; та компанията да бъде регистрирана именно като "английска". С подобен тип трейд-тарикатлък по времена, когато НАТО бе все още лют враг номер едно: най-напред на Мати Булгарикус Балканикус, и едва подир това на СССР Сибириадис; задължително се откриваше "британска", пък иначе доволно българан-ганювска компания, да речем в някоя дървена будка по ембаркмента в Пирея. Система довела да пръкнат касови апарати дори в общинските нашенски кенефи. Независимо – дали стават за послужване по европейски. Как' се види от централната преса дузината крупни работодатели, в малката китна страна все още наричана България, някак задължително си се превръщат в трудно контролируеми ъфшорни компании. Без да дължат нещо на държавата, където развиват основна народополезна дейност. Но заплащайки фарисейска офшорна такса, ($5500/Annually - плюс менте директорски заплати!), в държавното чекмедже на някой потулен в апендикса на Световния Океан коралов остров. (Днес го има – утре го няма – поради цунами!) Където държат и банковите си "кореспондентски" сметки. (Сметната палата – има ли си достъп!?!) Колко жалко, че Варна Сити не успя да се вреди като ъфшорна зона, та да въдвори мечтите на Султанието от преди Кримската Война. (Липсват небостъргачи!) Макар навреме да ни докараха на крака онзи-ми-ти мистър Ричард Ран, дано отвори някому клепачи. Този подробен експерт по сива икономика не подозираше, че Делауер и Калифорния, са официални ъфшорни зони на Щатска Америка – ха де!?! (Какъв пай от баницата наричана България е лапнал – не е наше дело да се врем!) Новоизпечени регионални велможи, закалени в проектанските организации в бистрене на политика на дребно и пиене кафедакис на аванта, се бяха втурнали можеби да сторят единственото свястно нещо, за този апетитен международен град. (Пък попаднали - на когото трябва!?!) Пропуснали да забележат че Народът, тръпнещ в очакване на пореден окупатор, (Българану – едва тогива му хомот улеквъ!), всяко добре поднесено нещо очарователно бързо превръща в превъзходно оплюто нищо. За все още изцяло държавните и фиктивно еднолични посттоталитарни менте-монополи, проблемът е единствен: как да бъдат многократно завишени цените на стоки и услуги Народу, че да не гъкне фуквайки панически по кофите със смрад. (Служба “Чистота” никаква я има – ама Народо - къде по-екзактен!) Ако човек се захване да следи онова, което се има за местни медии, че всичко в Стара Варна е дотолкова наред, че за производство на традиционни стоки и услуги, все по-рядко става дума. (Рушнати са възлови заводи – на тяхно място – Молове в строеж!) Водка, кроасани и препечени хлебчета за "Макдоналдс" по транснационални рецепти, за съвременна деиндустриализирана България, не са никакво нам производство. Така търсените някога на международния пазар, прочуто евтини местно производство среднотонажни и тежкотонажни товарни кораби, отдавна никакви ги няма. Онова, за което се пенят от време навреме медиите – бъдете сигурни – заложено е в проект и желязо още по Бай Татово Време. (Недооценен от Папа Горбачов – що да рекнем за самите нас!) От глобални политико-административни джунгурбаши, за кадърно професионално корабостроене едва ли остава реално трудово-творческо време. (Производство на речни шлепове на море - хе-хе-хе!) Кой луд да строи кораби, когато би могъл да спекулира с валута? Теоретизацията е дотолкова симптоматична, че напомня незавършено АОНСУ кандидатствано с диплом от ПУЦ. Далеч преди пускане на вода на челния 100 000 тонен нефтоналивен танкер, от който щяха да се строят без особен напън юнашки дузини, на огромен плакат в помещенията на ДСО "Корабостроене", щатните партай-другари бяха бутнали в ръцете на Другарят Тодор Живков огромен корабен щамбайн с надпис "Пълен-Напред", докато стрелката сочеше "Пълен-Назад". Не бе грешка. Бе важно оценъчно предупреждение по време на луда надпревара за задгранични командировки. (От тях капеха хубавки йени!) Довели до съвсем религиозния спор, като на чии именно корабостроителници КК "Г. Димитров" - Варна би следвало да заприлича. (Собствен облик – няма нужда!) На Блом-Фос, на Хитачи-Зосен, на Кайзер-Фрейзър, или още по-добре на пояпончената Сточная-Гданска, където все пак стачно движение съществуваше, и все още съществува.
ПОУКАТА:

*

Мати Болгария е страна, която не иска да прилича на Самата Себе Си.

*

Българите харесват да приличат на своите поредни поробители.

*

Абе, Братия Болгаре – що за хора сме си ний!?!

ПОДОБНА Е РАБОТАТА с електрическия ток, произвеждан от ядрена централа, (Стиснала гъз – да не гръмне!), замърсила чак кубетата на храм-паметник "Александър Невски", (Научни изследвания-1984.!), по време – когато за това се говореше под лейкопласт. И, да не вярваш в суеверия, няма как да не потънеш във възможно най-груб мистицизъм? Ще излезе, че Патриарх Максим, Сам Господ-Бог успява и го пази.
Подобна е работата с питейната (Ха де!) чешмяна вода, която от време на време (При петролна криза!) бълва интимни порции газьойл превръщайки ни в дизели, в очакване на нефтодобив от шелфа – своевременно концесиониран задокеану.
Подобна е работата и с задължителното всенародно здравеопазване, доведено до жалка подкупна цигания, и сивоикономическа подкрепа – на ръка.

Не е ли така и, с пенсионното дяло? Където Правителството си позволява да се пазари с потопените в широмашия майки и бащи, на които и да могат ползотворно да работят – не им се разрешава? (Сегрегация по възраст!)
Не е ли така и, со школното образование национално? При което най-висок дерт е своевременното рушване на училища-възрожденски паметници, при повик за доограмотяване на шофьори-самоубийци?
Не е ли така и, със жестоката пътно-безпътна обстановка? За която пари има – колкото за лодки за разходки?
Как стоят нещата с депата за всякакви отпадъци, в т.ч. тези за радиоактивни мръсотии? Бездомните безплатно си се трудят – “Чистота” лапка - ОК! Но дали достатъчно безопасно за тях и обществото?!?
Как стоят нещата с горските пожари на засадени с доброволен бригадирски труд вече половинвековни крайградски гори?!? (За Рила и Пирин нещата ясни – паднал гръм – толкоз!) Ами със самозапалващите се “предвидливо” заключени влакове?!?
Как стоят нещата с безочливо замърсеното море? С безцелно избиваните със скутери делфини?!?

*

Подигравателни просешки пенсии за цял народ прекалено баламски пропилял здраве, живот и време за достигане на европейски икономически показатели, (Тоталитарни – Брях!), в интерес на настоящи идеологически спекуланти? (До един екс-партийни секретари – Мамата!)

*

Ненаказуеми безкнижни шофьори-убийци, довели до отчаяние майки и бащи, фукнали да правят кеф на задграничен куйтулук, търсещи сметка от един потънал в отчаяние баща?!?

*

Показни публични разстрели, при невъзможност някой да се справи с тях?

Не преставам да питам-разпитвам, защо бе тази безсмислена гавра с Тодор ЖИВКОВ, който доказано съвестно си гледаше държавническата работа, бюро и стол?!?
Не преставам да питам-разпитвам, – какво е това нашествие от всевъзможни бамбашка религии, които няма не успява да възпре дори Българското Мюсюльманство?!?
Не преставам да питам-разпитвам, какви са тези ченджове с Църковни Имоти - Христов залък и Народна кръв - заделяни от къшея баят хляб на Българина през веко-вете?
Как ни подвеждаха, че “VOGUE”, PLAYBOY” и “POPULAR SCIENCE”, са чиста проба Идеологическа Диверсия. (Бая-бая ся услади!)
Как ни подвеждаха, че Рокът е явление упадъчно. (Чалгата не е!)
Как ни подвеждаха, че да притежаваш западна кола, е повече от подозрително.
(Да я имаш – днес е задължително!)

*

Някога Идеологическа Диверсия нямаше - има я понастоящем.

*

Някогашната Идеологическата Диверсия, бе мед и масло с пандишпан – сегаш-ната опасно-отровна.

*

Някогашната Идеологическа Диверсия - днес банална Реалия Балканска, с която никой не желае да се занимава.

НЯКОЙ НЯКЪДЕ - ОТВИСОКО, предсмъртно развеселено и докрай ехидно, ни подвежда подир прескрипциите на небеизвестния продавач на алтернативни финансови технологии, мистър Джей Вей Кей. "Оздравителни доклади", прилежно подвързани в естествена кожа, предлагани на прилична цена, ($100+$8 Shipment/Mail).

Предназначени за сенчестата част на една зряла през вековете световна икономика. Никога официален работен инструмент на управляващи партии. Мистър Джей Вей Кей. навярно и днес снабдява желаещите, с камуфлажни "истински" паспортни документи ($555+$25 Shipment/Door-Door), от майсторски закрити държавици. Над които така жестоко е бръснала безпощадната метла на всевъзможни социално-финансови експерименти, че ето на - вече не съществуват. Докато паспортите им, своевременно изкупени като отпадък, електронизирани според изискванията на ООН, успешно служат за камуфлаж. Тури ли ти някоя шантава барета автомат под брада. (Боже-Господи Всевишний!) Древни финансови тарикатлъци, днес бълвани по телефон, GSM и ИНТЕРНЕТ, подмамващи старци и баби, т.е. Нашите бащи и майки – но и всинца нас. Решили, да чопнем по нещичко от благините на Либерално Демократическия КапитализЪм. Едва ли някой би могъл да установи, чии са всъщност напомпваните насила ъфшорни капитали в дребната възлова прифронтова държавица Мати Булгарикус Балканикус. Странно е, че в една докрай смрадна постоталитарна действителност, навлизането на ъфшорен капитал не само не се ограничава, ами се толерира. (Що стана с Вальо Обществената Топлина!?!) Още малко, и да ни строят в редици, за да изманифестираме развявайки флаговете на НАТО, ЕО и САЩ, изревавайки опияняващо:"OFFSHORE SI - YANKEE NO ! " Щото иначе – небостъргачи – на нанай. (Тръбопроводите – и без манифестации ще тръгнат!) То се знае, Мавзолей ще се намери. Ако се наложи – нов ще се построи. (Он' затова биде съборен – за да бъде построен отново!) Ала, моля – моля – моля, какъв флаг тогива ке развеем, щом Властта стане окончателно ъфшорна?!? С толкоз малко готованско можене, и толкоз много пътешестване - за сметку роду, това няма как да не случи. И тогава - Буйрунус Алабаш-Екмек.

ВСЕКИ АЛТЪН-ПРОГНОЗИСТ, от екипа на Професор Боян Боянов, (МАУП-Киев в Балчик – в Перник печките, и през лятото парят!), би могъл да обоснове, предположи и разположи. Вместо победоносната конница на Генерал Колев - втора ръка байонети, танкети, самолети и корвети, от екологизираща се Европа. Колко и какви са постъпленията от надписаното по кръчмарски в Нещото наричано Държавен Бюджет, в сравнение с времена, когато технологиите не бяха така съвършени? Никой не е допускан дори да надникне в тефтера, що за народна пара тръгва към ъфшорните зони и, какво остава в страната? Кой и защо периодично постановява драстично повишаване таксите за всевъзможни комунални услуги, че и постановява, като как да се събират. Никога в интерес не на потребителя. Винаги в интерес на грабителя. Сладко-сладко обещал да гарантира на населението елементарен жизнен стандарт и просперитет, срещу кроткото удоволствие да бъде умничко изцеждан. (Комуто не отърва – вън от страната!) Не повтаряйте за високите изисквания на ISO. Може да съществуват, но единствено в папките на администратори. За обикновеният български человечец, притиснат към земята от всякакви ъфшорни апетити, подобни стандарти са онова вездесъщо, което не го ползва, но го задължава да крепи на безработният си гръб огромни административни мастодонти, предназначени да пълнят джебовете на малцина.
Играта вместо да спре, та да започнем мъжки да работим, продължава.
Как ще завърши?
Никак иначе – освен по Балкански . . .

ТОПЛИ НЕФТОПРОВОДНИ НОВИНИ

2009-06-21T06:40:00.001+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 167 - Коментари: 1
Топли нефтопроводни новини
Топли нефтопроводни новини
(c) 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТОПЛИ НЕФТОПРОВОДНИ НОВИНИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ОЩЕ В СРЕДАТА НА ТАЗИ ГОДИНА (09.06.2008!), ощастливените с нефтопровод жители от село КРЦАНИСИ, ГАРДАБАНСКИ РЕГИОН, ИЗТОЧНА ГРУЗИЯ, внезапно се усещат, че докато им втълпяват че печелят – хубаво ги мамят. Те тръгват и потърсват среща с ръководителите на страната, ама те се оказват заети – щото Москва им е вдигнала хубаво мерника. При строежа на Азербайджан - Грузинската част от новия нефтопровод БАКУ-ТБИЛИСИ-ДЖЕЙХАН, обещаните поземлени компенсации едва ли някога ще бъдат изплатени. Селяците се втурват да пикетират сградата на ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ в ТБИЛИСИ заявявайки, че ще се откажат от своето грузинско гражданство, ако правителството не вземе под внимание техните претенции. Горките. Едва ли знаят, как това право се заплаща в АЛЯСКА, и изобщо по света. Срещу тях биват пуснати специалните части, които успяват и арестуват ... три върли селски жени. После всички знаем, какво последва.

НОВАТА НЕФТОВОДНА ТРЪБНА ЛИНИЯ очевидно е пределно стратегическа. От БАКУ до ТБИЛИСИ дължината е 442 километра, по-нататък през ГРУЗИЯ държи 248 километра, а през ТУРЦИЯ има някъде към 1060 километра. Вече добре натоварен, нефтопроводът пренася от АЗЕРБАЙДЖАН до ДЖЕЙХАН около 480 000 барела за денонощие, при годишен капацитет от над 50 милиона тона хубава азербайджанска нефт. Председателят на грузинското контраразузнаване, АВТАНИЛ ЙОСЕЛИАНИ, кадрови съветски разузнавач, е представил пред ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРУЗИЯ убедителни сведения, че не са изявени опасности от злонамерени диверсии. Умно вметвайки, че РУСИЯ няма интерес от такива, макар да би могла да си го позволи винаги, когато пожелае. Всъщност, БАКУ-ТБИЛИСИ-ДЖЕЙХАН, е само една от нишките водещи към нефтените терминали на пристанище ДЖЕЙХАН. Нишката идеща от МОСУЛ – собственост на турската компания „БОТАС“, а по-точно НИШКАТА КИРКУК-ДЖЕЙХАН, бе взривена още на 05.11.2008...

Дали съществува подобна опасност за МАТИ БОЛГАРИЯ? За сега – едва ли. Всичко все още е на фаза проектиране, а това означава – все някога ще се обзаведем и с нефтопроводи – че да ги забатачим. Както всичко останало в тази безпечна туристическа страна ...
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Саакашвили Дата: 2008-11-07 22:07:56
Аз казах, че ще има нефтопровод, а пък Путин каза - няма да има.

АНТИКРИЗИСНА АДМИНИСТРАЦИЯ

2009-06-21T06:36:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 167 - Коментари: 1
Антикризисна администрация
Антикризисна администрация
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
АНТИКРИЗИСНА АДМИНИСТРАЦИЯ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

СЪЩЕСТВУВА ЕДНА ДАДЕНОСТ, без която Варна никога няма да бъде същата. Това е Морето. И, заедно с него Пристанището. Някога дървена скеля, подир 1900 - все по-модерно и все по-репрезентативно. Порт Варна-Изток и Порт Варна-Запад, са онзи входно-изходен инструмент на националната икономика, без който - нея не би могло да я бъде. Дори в откровено кризисни дни, (1937-1947.!), Стара Варна разчита преди всичко и най-вече на износа през тази порта към широкият свят. В наше време, под мрачните облаци на задаващата се глобална финансово-политическа криза, Порт Варна продължава да държи национално първенство по финансова успеваемост. И, по персонални заплати, каквито преди политическите промени (1989.!), пристанищните служители и работници не биха могли да сънуват.

КАКТО МУ Е РЕД, в края на настоящата година, ръководството на Порт Варна отчита предначертаното и - свършеното. То представя, как нарастването на товарооборота надхвърля 37%, а нарастването на приходите цели 57%. Чистата счетоводна печалба отива към 2 500 000 лева, при особено крупни инвестиции в размер на 11 800 000 лева. При средносписъчен състав от 1639 човека за двата порта, а очевидно и порт Балчик, ръстът на работната заплата надхвърля 25% в сравнение с 2007..

ИНТЕРЕСНА Е ОТКРОВЕНО АНТИКРИЗИСНАТА ИНВЕСТИЦИОННА ПРОГРАМА на Порт Варна Изток-Запад. Само за ремонт на Яхт Клуба на името на незабравимия к.д.пл. Георги ГЕОРГИЕВ, са вложени над 500 000 лева. Закупен е огромен 100 тонен пристанищен гран за почти 6 000 000 лева, които за една-две години - в зависимост от трафика, като нищо ще се изплатят. Освен традиционни пристанищни съоръжения, за около 2 000 000 лева, доставен и внедрен е комплексен софтуер с оборудване за над 200 000 лева. На пръв поглед тази инвестиционна програма изглежда щедра, но прогностично тя е добре премерена. В тази програма не се включват специалните екологически проекти за следващата година, свързани с обработката на насипни товари, които начиная от Март-2009., ще бъдат осъществявани съвместно между Порт Варна Изток/Запад, Порт Гданск, и няколко италиански пристанища. За Варна-Запад се предвижда въвеждане в експлоатация на специфичен прахоуловител - собственост на Порт Варна. Очертава се в бъдеще, във връзка с нарастване на контейнерните превози в ареала на Черно Море, политиката на пристанищното ръководство още повече да наблегне на проблема с пристанищните контейнерни терминали.
Как?
Те си знаят как ...

Потребител:
Коментар:

1. Потребител: фен Дата: 2009-02-25 16:15:10
Бах си изкуфелия плагиатор.

2. Потребител: До т.н. "ФЕН" Дата: 2009-06-21 06:36:17
Не подозирай себе си - момко!

МЕЛАНИН - ОЗНАЧАВА СМЪРТ

2009-06-21T06:31:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 183 - Коментари: 4
Меланин - означава смърт
Меланин - означава смърт
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
МЕЛАНИН - ОЗНАЧАВА СМЪРТ
от
Хеми ВАРНАЛИС

ПРЕЗ ЯНУАРИ ТАЗИ ГОДИНА, съдът на град ШИЦЗЯЧЖУАН произнесе още една СМЪРТНА ПРИСЪДА във връзка с отравяне на малки деца с меламин съдържащ се в млечни продукти. На смърт е осъден ГЪН ЦЗИПИН позволил си да продава млечни продукти съдържащи меламин на млекопреработвателни компании. Това е втора смъртна присъда по спекулативно-криминален случай - ужасил целия цивилизован свят. Производствените мощности на СЪВРЕМЕНЕН КИТАЙ от тридесетина години насам не си знаят обем и силата. Ето защо и пораженията - като пъргав промишлен резултат - се усещат не само в КИТАЙ.

ПЪРВАТА СМЪРТНА ПРИСЪДА по това публично дело, е произнесена доста по-рано - на името на ЧЖАН ЮЙЦЗЮНЯ, обвиняван в производство и продажба на МЕЛАМИН за млекопреработватели. Още десетина съпричастни се отървават с присъди от няколко години до доживот. Общо в кюпа вървят 21 високопоставени менежери-далавераджии, от компанията "САНИЛУ": ТЯН ВЕХУА - 66 годишна топ-менежер; ВАН ЮЙЛЯН и ХАН ЧЖИЦИ нейни заместници, както и У ЦЗЮШЕН - отговорен за закупуване на млечни продукти. Те са обвинени в "СЪЗДАВАНЕ НА ЗАПЛАХА ЗА ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ С ОПАСНИ ЦЕЛИ", както и, за престъпления свързани с "ПРОИЗВОДСТВО И РЕАЛИЗАЦИЯ НА СУРОГАТНА ИЛИ ЛОШОКАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ".

ПО ВРЕМЕ НА СЛЕДСТВИЕТО, се установява, че само през август-септември 2008г., компанията "САНИЛУ" пласира 904 тона отровено с меламин мляко на прах в КИТАЙ и зад граница. Оказва се, че още 21 китайски компании са набутвали МЕЛАМИН за повишаване съдържанието на протеин в продукция за вътрешен пазар и износ. Сега се знае, че тази практика е прекратена. Но заводите - как да се затворят?

РАВНОСМЕТКАТА дава най-малко 6 починали БЕБЕТА от бъбречни разстройства - само в КИТАЙ, при подложени на лечение над 294 000 други БЕБЕТА. Компанията се задължава да заплати 902 000 000 юана - около 130 000 000 долара, на потърпевшите родители, но тези пари едва ли биха могли да върнат живот и здраве. Не е известно за поразените зад граница да се води следствие. Очаква се СЗО да каже своята последна дума. Предполага се, че по случаят тя работи съвместно с ИНТЕРПОЛ. В добавък - в КИТАЙ - са заведени още 17 подобни дела. Сиреч процесът се пернентизира. КНР - до днес развяваща червеното знаме на комунизма успоредно с безбройните банери на капитализма, провежда най-масовата и най-безуспешна операция по подобряване качеството на продуктите за хранене и производството на лекарства. Приятелите на КИТАЙ по света, а такива сме и ние, не се свенят да замаскират случаят и да го омаловажат, но фактите са други. Един тих химикализиран ЧЕРНОБИЛ. В тази връзка, в КИТАЙ очевидно не си поплюват.

ОЩЕ ПРЕЗ 2007г., там е екзекутиран бившият ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА КИТАЙ ПО НАДЗОР НАД КАЧЕСТВОТО НА ХРАНИТЕ И ЛЕКАРСТВАТА. Към датата на залавяне със СРЗ, той бе получил сума в размер на 780 000 долара за безхаберно издаване на ... лицензии. (Подобна е нашенската практика с лицензиране на фирми по ISO - 9001!) Бе достоверно установено, че в резултат на неговото безсрамно рушветчийство в КИТАЙ са починали 10 човека. Какви ли са резултатите у нас?

ПОДОЗРЕНИЯ ЗА СПЕКУЛАТИВНА ДЕЙНОСТ в хранителната и фармацевтическа промишленост на КНР възникват, когато в ПАНАМА загиват няколко десетки души в резултат на ползване на китайска зъбна паста съдържаща ДИЕТИЛ ГЛИКОЛ, използван за производство на антифриз, набутан като заместител вместо доста по-скъпият безопасен глицерин. Малко преди това в САЩ, няколко домашни котки и кучета почиват в резултат на консумация на специалната храна MENU FUDS, произведена от заразена с меламин китайска пшеница. През септември 2008., китайски бонбони "БЯЛО ЗАЙЧЕ" се оказват също така заразени - с МЕЛАНИН. Това постави под въпрос цялият фармацевтичен и хранителен износ на КИТАЙ, потвърдено от властите на ХОНКОНГ и СИНГАПУР, ПРЕЗ ЧИИТО ПРИСТАНИЩА ТЕЧЕ ИЗНОСЪТ НА ИЗТОК-ЗАПАД . Повече от 40 страни ПО СВЕТА консумираха тези прекалено вкусни бонбони, със закъснение - иззети от търговската мрежа. У нас не се изявиха подобни случаи. Българското МЗ предпочита да ни подсвирква с уста - с ръка под масата.

ОТРАЖЕНИЕТО НА ТОЗИ КРУПЕН МЕЖДУНАРОДЕН СКАНДАЛ все още няма публично отражение в КИТНА БЪЛГАРИЯ. Добрите дипломатически отношения са важни, и техният принос за потулване на публични сеири е съществен. Разговорите под сурдинка за СИРЕНЕ-МЕНТЕ, и за замърсени с нефт месни хранителни продукти обаче напомнят, че примитивните домашни технологии са за предпочитане. Което обяснява непрестанният интерес на чужденците, към заселване в МАТИ БОЛГАРИЯ. Особено през хаотичния двадесет и първи век. Странно, как все още никой у нас, не е набрал достатъчно смелост, поне да спомене за наличие на канцерогена МЕЛАНИН. Но, нашето съвремие направи от мъжете друго.

Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Къш Дата: 2009-02-16 21:17:02
Установено е, че най-некачествени в света са сирийските стоки, най-отровни - китайските /вкл детските играчки/, а най-опасни - с ръбове, остри върхове и пр са турските. А ние сме ползватели № 1 в света и на трите вида.
Когато американците разбрали за някакво оловно отровно съединение в няколко вида китайски играчки, за продажба в САЩ, стоките били изтеглени от магазините, но съдебни дела имало не само срещу китайските производители, а и срещу търговската мрежа, допуснала продажбата.
За нашата държава това е съвсем редно да стане, но е непознато.
2. Потребител: "Попара с боб и чушк Дата: 2009-02-17 17:23:43
Нещата стават и у нас - с огромно историческо закъснение. Колкото повече наблюдавам бездействието на Българският Парламент, толкова по-ясни ми стават обстоятелствата по деветосептемврийските "безпричинни" масови разстрели ....
3. Потребител: "Попара с боб и чушк Дата: 2009-02-18 11:41:18
Мъ къквий съ тез пудхвърляния зъ братский китайский народ - Ъ?
4. Потребител: Антимий Вторий Дата: 2009-02-18 14:30:09
Имам едни стари младежки обувки наречени "Трандафор" - от времето на Вълко Червенков - за три намаления през една година станаха от 15 лева на 4.50 лева. Още ги нося. Стават за почукване по главата!

ПИРАМИДА ВИСОКА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА

2009-06-21T06:29:00.001+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 171 - Коментари: 2
Пирамида висока 8 милиарда $
Пирамида висока 8 милиарда $
(C) 2009 - Bogomil Kfijfl Avramov-Hemy
ПИРАМИДА ВИСОКА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА
от
Хеми ВАРНАЛИС

СЪЩЕСТВУВА ТЕОРИЯ, че безусловно всичко на този лъжовен свят, заедно с Божията Света Опека, притежава йерархичен характер с аналог на египетска пирамида. Такива са и финансовите пирамиди. Все повече популярни инструменти за обогатяване на едри спекуланти, чрез послужване с дребни вложители. Тези финансови пирамиди рухват незабавно, започне ли да дриблира стоковата борса. Попаднала в поредна финансова криза, АМЕРИКА бърза да се отърве - колкото се може по-скоро от повечето от тях, чрез специфичен правно-изпълнителен механизъм, на който светът не престава да се удивлява.
Подобен е случаят и, с рухналата пирамида на Алън СТЕНФЪРД, успяла чрез забаламосване на дребни играчи, да натрупа официално над 8 000 000 000. Колко са останалите - никой не може да каже. Поне за сега. Алън СТЕНФЪРД е един от най-богатите хора на света.
Миналият вторник, КОМИСИЯТА ЗА ЦЕННИ КНИЖА И БОРСИ (SEC) на САЩ, предназначена за задържане на крупни борсови спекуланти - прекрачат ли границата на Закона, предяви иск към 58 годишният Алан СТАНФОРД, находящ се едва на 605. място в стравочника ФОРБС със своите лични 2 000 000 000 долара. Става дума за рухване на неговата банка СТЕНФЪРД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЕНК, както инвестиционната СТЕНФЪРД ГРУУП КЪМПАНИ, и консултантската къща СТЕНФЪРД КЕПИТЪЛ МЕНЕЖМЕНТ. Тяхната дейност е замразена, а на техните топ-менежери е постановено да не напускат населените места до второ разпореждане. В тази връзка, Линда Четмън ТОМСЪН, началник на отдел в SEC заяви: "Стенфърд заедно със свои приятели и родственици е организирал мошеническа схема основана на фалшиви обещания и фалшиви данни за доходоносност на вложените инвестиции". Работата е в това, че чрез мрежа агенти, СТЕНФЪРД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЕНК е продала т.н. депозитни сертификати на обща сума 8 000 000 000 долара. Дребна сума за щатските мащаби, но не и за сравнително бедните вложители. Банката е предлагала на потенциалните инвеститори необосновано висока - необезпечена - доходност, чрез своя собствена "УНИКАЛНА СТРАТЕГИЯ". Уверенията - от А до Я - включват обещания че всичко е напълно безопасно, т.к. постъпленията се инвестират в доказано ликвидни финансови инструменти, докато за състоянието на пазара следи нонстоп-команда от 20 видни аналитици. На практика пристигащите все по-крупни вложения са влагани в недвижимост и частни компании собственост на приближени на СТЕНФЪРД, съгласно основният комунистически принцип - принципът на личната преданост и общата отговорност. От своя страна, прекалено опитният Алън СТЕНФЪРД тайно инвестира крупни суми в пирамидата на Бернард МЕДОФ, която съвсем неотдавна рухна. Независимо от това, следвайки своята "УНИКАЛНА СТРАТЕГИЯ" - такива се намират бол-бол в ИНТЕРНЕТ, СТЕНФЪРД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЕНК продължава да успокоява своите клиенти твърдейки, че няма никаква връзка с операциите на МЕДЪФ. Комисията SEC - едно финансово ФБР, осланяйки се на заклети финансови специалисти установява, че това твърдение е изцяло недостоверно. Предприемат се стъпки, които водят до закриване на банката и всички структури свързани с нея.

Коментар:
1. Потребител: Калъчката Дата: 2009-02-19 10:25:14
Само калъчката ще ги оправи.
2. Потребител: "Попара с боб и чушк Дата: 2009-02-19 13:34:52
Тази криза ще пипне за гушата и нашите олигарси - вече става - дано докрай!

Воден стрес - за цяла Европа

2009-06-21T06:25:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 148 - Коментари: 1
Воден стрес - за цяла Европа
Воден стрес - за цяла Европа
(c) 2009-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ВОДЕН СТРЕС - ЗА ЦЯЛА ЕВРОПА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ЕДИН НЕДОСТИЖИМ за българската медия съвместен доклад на ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА ОКОЛНА СРЕДА и НАДЗОРНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЕКОЛОГИЯ ПРИ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ твърди, че настава време, когато не единствено ИСПАНИЯ и ИТАЛИЯ ще се намират под ВОДЕН СТРЕС. Импактът тръгва и по останалите паневропейски пространство-територии.

ЖАКЛИЙН МАКГЛЕЙД - директор на агенцията, твърди: "СВРЪХЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ Е НЕПОНОСИМА".

Резултат от климатични промени, негодно водоснабдяване, разрастване на настоящи и бъдещи агломелиорации, безобразно курортно строителство, поганско отношение към природната околна среда. Според ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА, перспективата е в АЛТЕРНАТИВНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ: ползване на безусловно всички отпадни и дъждовни води, което в недалечно време ще бъде наложено по законодателен ред. Така, биха могли в определена степен да бъдат изпреварени фатални кризисни явления - свързани с фактическото отсъствие на води във вече съществуващи преексплоатирани водоизточници. Докладът обръща внимание върху ПАГУБНОТО ЗА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕВРОПА КУЛТИВИРАНЕ НА БИОЕНЕРГИЙНИ ПОСЕВИ, свързано с повишена консумация на води - за разлика от традиционното земеделие. Изход би следвало да се търси в комбинирано и балансирано агропроизводство при пестеливи иригационни методи, които биха били природосъобразни. Научно установено е, че около 40 процента от загубите на вода са резултат от пропуски и изтичания от зле поддържани през годините водоснабдителни системи. Препоръките вървят в посока на ограничение на нелегалното водоползване, строго законодателство, високи глоби, спешен ремонт на съществуващите водопроводни мрежи, и тяхното спешно осъвременяване. Всичко това означава нова паневропейска и национална водно-ресурсна политика върху основа на ефективно ценообразуване. Всъщност, това то - което си мечтаеха водоснабдителните барони - да не изостават от сивите барони на сметосъбирането. Но, здравето и благосъстоянието на нациите е онази насъщна необходимост, която трудно понася спекулативни компромиси.

Доказано от Историята многократно.

Коментар:
1. Потребител: Водата или водката Дата: 2009-03-18 18:40:35
Не можах да разбера кое няма да стига на европейците: водата или водката?

АНДРОННИЯТ КОЛАЙДЕР - НАДЕЖДА ИЛИ ЗАПЛАХА!?!

2009-06-21T06:23:00.001+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 112 - Коментари: 3
АНДРОННИЯТ КОЛАЙДЕР - НАДЕЖДА ИЛИ ЗАПЛАХА!?!
АНДРОННИЯТ КОЛАЙДЕР - НАДЕЖДА ИЛИ ЗАПЛАХА!?!
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
АНДРОННИЯТ КОЛАЙДЕР - НАДЕЖДА ИЛИ ЗАПЛАХА!?!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

На 30.04.2009 г., бе пуснат под земята последният петдесет и трети по ред електромагнит, необходим за възстановяване работата на авариралия през eсента на 2008 г., ГОЛЯМ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР на границата на ШВЕЙЦАРИЯ и ФРАНЦИЯ. ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ "CERN - Jeneve," ще може да възобнови своите фундаментали изследвания - общо взето - своеобразно надбягване с Времето на Времената. Този най-мощен в световната история на науките ускорител на елементарни частици, е резултат от многогодишно сътрудничество на учени, инженери и техници от 80 страни по света, в т.ч. и научни работници от БАН. В неговия 27 километров тунел дълбоко под земята, се създават условия за сблъсък на потоци протони достигнали скоростта на светлината. Управлението на тези електронни потоци се извършва, чрез система свръхмощни електромагнити. КОЛАЙДЪРЪТ е проектиран да имитира процеси свързани с проблематиката на ТЕОРИЯТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА. Подложена на недоверието на съвременната наука от т.н. АНТИАЙНЩАНИСТИ. Между които и известния български физик изобретател: от УНИВЕРСИТЕТА В ГРАЦ, АВСТРИЯ; Д-р Стефан МАРИНОВ. Човек от хилядолетия се стреми към контакти с ГОСПОД-БОГ. Твърде е възможно - най-накрая - това да стане достижимо. Само няколко дни след официалното пускане на КОЛАЙДЪРА миналия септември, един от електромагнитите излиза от контрол и вдига температура над 100 градуса над абсолютната нула. В тунелът навлиза течен хелий - изполван за охлаждане на магнитите. КОЛАЙДЪРЪТ е изведен от режим. Все още не е изяснено и остава загадка, как при пълна автоматизация и повече от три осигурителни системи, това би могло да се случи. В резултат на тази авария излизат от строя още 53 електромагнита. Тяхното възстановяване се постига, но отнема време и е изключително скъпо. Възстановяване на нормалната работа на изключително сложното подземно съоръжение, навярно ще се случи към края на септември 2009 г. Докато първите експерименти с насрещни потоци протони се очакват едва към краят на октомври. Странно е, как множество държави на правителствено равнище участват в тази нуклеарна авантюра. Тя не е първа в историята на съвременната наука. Подобни съоръжения осъществени на частно, в значително по-малки мащаби в САЩ, са своевременно спрени.

По РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО - ГОЛЕМИЯТ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР, ще бъде преднамерено спрян (!?!). След това ще бъде въведен в автономен автоматичен режим, за да работи - предполагаемо без прекъсване - до есента на 2010. Тогава, когато ще започнат експерименти с една друга уредба известна като ALICE, за която знаем твърде малко. Дали двете ядрени устройства са проектирани за сихронна дейност, или единствено за дублаж, това не ни е известно. Но, религиозни фундаменталисти твърдят, че И ТОВА ГО ИМА В БИБЛИЯТА, както случая 11.09.2001.

ПУСКАНЕТО НА КОЛАЙДЪРА в употреба, е сериозно предизвикателство за човечеството. Преди всичко и най-вече, защото е създаден без допитване на широката общественост по света, и в частност до народите на ШВЕЙЦАРИЯ и ФРАНЦИЯ, респективно на НАРОДИТЕ НА СЪВРЕМЕННА ЕВРОПА. Зли езици твърдят, че неговата работа ще завърши с тотална космична катастрофа, предхождана от земна - която вече е започнала. Рядко някой свързва зачестилите земни трусове в ИТАЛИЯ и на БАЛКАНИТЕ, като резултат от глобални експерименти. Още преди десетина години, с настъпване ЕРАТА НА ИНТЕРНЕТ, от мнозина бе поискано да включат по желание и добра воля компютрите си за работа по изследователска задача, за която дори компютрите на НАТО се оказват слаби. Мнозина го сториха. Струва ми се, ставаше дума за безплатно едромащабно програмно обезпечаване именно на ГОЛЕМИЯ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР. На който мнозина се радват и възхищават. Макар, да не са виждали нищо повече от дъска за брегови сърфинг. И, както на всеки покрив е настанена по някоя-друга клетъчна станция за безжична връзка, като нищо да станем елементи от КОЛАЙДЪРЕН ЕКСПЕРИМЕНТ, който като нищо би ни издухал при ГОСПОД-БОГ.

На снимката: Известният фонтан на Женева
Коментар:
1. Потребител: Стефан Пламенов Дата: 2009-05-04 16:33:57
"Зли езици твърдят" - не е точна и обективна информация. Освен това, пропуснат е най-известният "антиайнщанист" в България Георги Стойчев, навремето изгонен от Дубна,заради откритото си несъгласие с теорията на Айнщайн. С тази "теория" не може да се обясни аберацията на светлината около звездите,както и неточно изчисление до Марс,където американците бяха изгубили "Вояджър"-а си.
2. Потребител: "от хазарски произхо Дата: 2009-05-05 09:03:19
Пропуснат е г-н Стефан Пламенов - в справочниците отсъства ...
3. Потребител: юнаците от "Свобода Дата: 2009-05-10 16:59:18
Освен това - Ейн-щайн е само един Евреин!

NABUCCO - под въпрос

2009-06-21T06:18:00.001+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 107 - Коментари: 3
NABUCCO - под въпрос
NABUCCO - под въпрос
(c) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
NABUCO - ПОД ВЪПРОС!?!
ог
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ОКОЛО СЕДМИЦА продължи международната среща на високо равнище в ПРАГА, под надслов "ЮЖНИЯ КОРИДОР - НОВИЯТ КОПРИНЕН ПЪТ." В крайна сметка окончателният предварителен документ за предстоящо международно съглашение, остана неподписан от три бивши съветски републики: КАЗАХСТАН, ТУРКМЕНИЯ и УЗБЕКИСТАН. От своя страна Азербайджан, Египет, Турция и Грузия останаха привърженици на ГАЗОПРОВОДА НАБУКО, чиято задача основно се изразява в ДОСТАВКА НА ГОРИВА ОТ ПРИКАСПИЙСКИЯ ГЕОГРАФСКИ РЕГИОН - ЗАОБИКАЛЯЙКИ РУСИЯ. Официалното подписване на КРАЙНИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ се набелязва към средата на тази фискална година.

ТОЗИ БЪДЕЩ СТРАТЕГИЧЕСКИ ТРЪБОПРОВОД, който няма как да подмине МАТИ БОЛГАРИЯ, /В нашите медии нищо се не чува!/, цели да намали зависимостта на газ-енергийните-консуматори в ЕВРОПА от вечно затруднената със своето икономическо бъдеще РУСИЯ. Неговата пропускна способност се очаква да бъде около 30 МИЛИАРДА КУБОМЕТРА ГАЗ ГОДИШНО, и ако РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ успее добре да си оплете кошницата, няма как народо да не живне. В което нашего брата твърде много се съмнява. Все пак, такова огромно количество газ, не се обезпечава така лесно, както би могло да изглежда върху книга. Търговските отношения с ИРАН са подложени на международни санкции, производствените мощности на АЗЕРБАЙДЖАН са недостатъчни, а РУСИЯ строи транссибирски нефто и газопроводи в посока на КИТАЙ. Така че, както преди година време един наш събрат отбеляза на страниците на прословутия "ДЕТОНАЦИЯ", "ИМА ПЪЛНИ - НО ИМА И ПУСТЕЕЩИ ГАЗОПРОВОДИ."

ПОСОКАТА НА НАБУКО е през РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ и БАЛКАНСКИТЕ СТРАНИ, достигайки РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ. Цената на проекта е някъде над 7,3 милиарда долара. "Nabucco должен пройти через Турцию и балканские страны до Австрии. Реализация проекта оценивается в 7 миллиарда долларов." Консорциумът реализиращ проекта, се води като Nabucco Gas Pipeline International, и в него влизат добре известните OMV, MOL, TRANSGAZ. BULGARGAZ, BFTAS и RWE. Частни компании защищаващи първоначално национални интереси, а щом тръгнат нещата превключващи на транснационални т.е. глобални.

ПРОЕКТЪТ "НАБУКО" ще конкурира ПРОЕКТЪТ "ЮЖЕН ПОТОК" на руския GAZPROM, за който се знае, че ще пропълзи по дъното на ЧЕРНО МОРЕ, и ще излезе някъде по нашите брегове, в посока СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО и ЕВРОПА. На пазара на нефтопродукти РУСИЯ играе такава решаваща роля, че конкуренцията навярно ще бъде изключителна. "За "ЮЖЕН ПОТОК" се знае, че ще прехвърля над 47 милиарда кубометра природен газ годишно, и че ще бъде осъществен в периода между 2015 - 2024 години.

КОЙ КАТО НАС. Два нови газопровода, и доксан-докуз нефтопроводи. Какво ли да бъде качеството на обслужването по безбройните курорти тогива - Ъ!?

Коментар:
1. Потребител: Kardam Kardonoff Дата: 2009-05-19 09:09:00
Така при съвременната високотехнологична цивилизация - хеми сърби - хем боли - хем народо гладен-бос ходи ...
2. Потребител: Питащ Дата: 2009-05-19 11:17:56
От снимката не става ясно ще минава ли Набуко през България? Какво ще плащаме и колко ще спечелим?
3. Потребител: Kardam Kardonoff Дата: 2009-05-19 15:46:55
До питащ:
Кьор мусун табелата бе, чоджум!
Повеке ке плащаме - по малко ке печелим - а при първа възмогжност - никък!

КИСЕЛО МЛЯКО ПО ПАСТЬОР

2009-06-21T06:13:00.000+03:00

THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow

България над всичко
Прегледи: 119 - Коментари: 5
КИСЕЛО МЛЯКО ПО ПАСТЬОР
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
КИСЕЛО МЛЯКО ПО ПАСТЬОР
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

В НАЧАЛОТО НА ДВАЙСТИ ВЕК, Институт ПАСТЬОР се ползва с извоюван авторитет на водещ. В неговите анали биха могли да се открият, сякаш между другото, и, безброй проучвания по проблемите на КИСЕЛОТО МЛЯКО. През 1920 г., един каталанец някой си ИСАК КАРАСО, неизвестно как установява връзка с Института, и основава в БАРЦЕЛОНА малка фирма за производство на КИСЕЛО МЛЯКО. Така наречената подкваска, БАЙ ИСАК поръчва и доставя от ИНСТИТУТ ПАСТЬОР в ПАРИЖ. Времената са въртопни. Търсенето е огромно. Фирмата напредва. БАЙ ИСАК, по всяка вероятност български евреин, я нарича на името на своя невръстен син ДАНИЕЛ – ДАНОН по каталански. Подир време, ДАНИЕЛ-ДАНОН заминава за МАРСИЛИЯ, където да изучава търговски и правни науки. Времето е кризисно, но препоръчвано като целебен феномен, киселото мляко все повече и повече се търси.

ПРЕЗ 1929 г., ДАНИЕЛ ИСАК КАРАСО, прехвърля регистрацията на фирмата в ПАРИЖ, където я превръща в публично дружество с ограничена отговорност. По време на ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, обявен за "МРЪСЕН ЕВРЕИН", той зарязва всичко, и се прехвърля в САЩ. Където войната е война, но бизнесът завинаги е бизнес. Фирмата започва да рои клонове из съседните страни на САЩ, а подир ВОЙНАТА – и по другите страни на света. Та чак, в наше време, в МИЛАТА НИ ТАТКОВИНА - РОДИНАТА НА КИСЕЛОТО МЛЯКО - МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА, от където някога е тръгнал щамът за закваси БАРЦЕЛОНА, ПАРИЖ, НЮ-Йорк, ТОКИО И СВЕТЪТ, така, че у нас - почти да не остане. Само че Времето на Времената лети ли лети. Икономиката се променя към глобално, а заедно с това и ВКУСА НА КИСЕЛОТО МЛЯКО – от ден в ден все по-блудкаво безвкусен. Макар да ни уверяват, че технологиите са за по-хубаво.

ДАНИЕЛ КАРАСО доживява щастливите дни на честване на ДЕВЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА НА КОМПАНИЯТА; понастоящем оглавена от някой си Франк РИБО; като почетен президент на ДАНОН, които така и не се усетиха у нас. Неотдавна, преуморен от финансови и лични успехи, достигнал едва 103 годишна възраст, старият ДАНИЕЛ КАРАСО напусна този тъй лъжовен свят. Доказвайки, че ЖИВИТЕЛНИТЕ КАЧЕСТВА НА КИСЕЛОТО МЛЯКО съществуват, и са истинни – стига да можеш да си го озволяваш ежедневно. Защото, достъпът до тази някога МАСОВА ОБИЧАЙНА БЪЛГАРСКА ХРАНА, днес е въпрос на възможности и престиж.
Коментар:
1. Потребител: По бели гащи Дата: 2009-05-26 01:15:35
Какви 103 години, с тези мижави заплати няма да доживеем до пенсия, а с тези мизерни пенсии ще умрем на първата година от глад. Тройната ламя изяжда коричките и на възрастните. Доган да се пържи в ада! А Кобургът и Станишев - да се пържат в ислямския Джендем!
2. Потребител: Kardam Kardonoff Дата: 2009-05-26 08:51:02
Пържат се - ама на Хаваите ...
3. Потребител: Carmina BULGARANA Дата: 2009-05-26 08:53:02
Става дума за нещо съвсем съществено:
А - Задължителната социална пенсия за безусловно всеки жив възрастен в Република Бълтгария;
В - Полагаемата се трудова пожизнена пенсия за онзи упражнявал труд в Република България.
СБОРЪТ ОТ ТЕЗИ ДВЕ СУМИ ДАВАТ ИСТИНСКАТА ПЕНСИЯ КОЯТО СЛЕДВА ДА ПОЛУЧАВА ЕДИН ВСЕ ОЩЕ ЖИВ ПЕНСИОНЕР В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!
4. Потребител: Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ Дата: 2009-05-26 09:49:18
ЧРЕЗ ПЕНСИОНИЗЪМ – КЪМ ЕВРОПЕИЗЪМ
от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

КОГАТО, под оглушителен медиен шум Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито одна клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се сети, че ЕО следва да поеме сериозни гаранции на екуализация по отношение на милион-два пенсионери. Нещастни трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях не подозираше, (Бе забранено и да помислят!), че изведнъж ще рухне. Оказа се; (От това едва ли се интересуват европейските комисари, посещаващи страната, че да похапнат на корем - животът всекиму е труден!); че независимо от клаузите на безброй международни конвенции за човешки права и свободи, ратифицирани, както от правителството на покойния Тодор ЖИВКОВ, така и от многобройните правителства от 1989. насам; социалната осигуровка на тези остатъчни безпомощни люде, бе и остана в ръцете на държавата. Която не се посвени да ги сегрегира по европейски, чрез закон, в две основни групи:
Пенсионирани преди 1999. година, и
Пенсионирани подир 1999. година.
Първата група, около 2 000 000 души, (Устойчиво намаляват!), получава пожизнени трудови пенсии, пресмятани върху база около 90 евро.
За втората група пенсиите биват пресмятани върху база около 130 евро. Останалото е методика.
Някакви особени съображения? Нищо друго – освен политически презумпции. Нищо друго, освен дребен балкански сметкаджилък. Предназначен, още по-добре да напълни гушите на ръководителите на всевъзможните посткомунистически имитационно-демократични партии и партийки, общо над 300 на брой, докато кабинетът остава чист.
Освен, че е изключително несправедливо, подобно положение е изцяло нетърпимо, и отдавна е изправило нашите бедстващи бащи и майки пред дилема – или пред кофите с боклук – или далеч от материалния свят. Безочливо сегрегиране напомнящо първите стъпки на твърде добре уреденото пенсионното дело в Нацистка Германия. Предшестващо концлагерните методи за избягване на социални катаклизми. Да напомняме ли, че само за първото тримесечие на 2008. самоубийствата в Стара Варна надхвърлиха цифрата сто?
Налага се мнение, че практически Република България оцелява, както се види, за сметка на орязване на неизвестно где пропадналите тоталитарни фондове. Включили в себе си отчисления от трудови натрупвания, не само от времето на тоталитаризма, но и всички онези многобройни осигурителни фондове безпощадно национализирани и укрупнени, (1947.!), от начинаещата комунистическа власт на Георги ДИМИТРОВ.
Физикално прегладнели старци подхвърлят, че включването на покойния Огнян ДОЙНОВ в екипа на съмнително изчезналия Робърт МАКСУЕЛ, би могло да бъде свързано именно с управление на изпарилите се тоталитарни, а всъщност всенационални пенсионни фондове. И наистина. В началото на осемдесеттях години на миналия век, на борда на своята моторна яхта „Southern Breeze“, Роберт МАКСУЕЛ доста дълго гостува на Тодор ЖИВКОВ, на котва в морето недалеч от Евксиноград. А той бе, както е известно, съвършен експерт по пенсионно осигуряване.
ПРЕЗ МАРТ 2007., един самотен петчленен инициативен комитет, базиран в град Варна и оглавен от инж. Петър Стоянов ПЕТРОВ, сезира главния омбудсман на Република България г-н Гиньо ГАНЕВ, представяйки подписка от 452. жалващи се пенсионери, между които висшисти и преподаватели от висши учебни заведения. Хора, за които новите методи на бизнес-организация и печалбарство са недостъпни, а възрастовата граница от 35 години, подир която мнозина остават на улицата, е невъзвратима. Да не говорим за фокусите, които местното Бюро по труда прилага, за да докаже, че безработицата в региона със всеки изминат час успешно намалява.
Омбудсманът, мъдър мъж и държавник, бивш председател на Народното Събрание, си позволява да отговори уклончиво:
Това не е в неговите задължения;
В Народното Събрание специализирана комисия, (Без да бърза!), се труди по проблема;
Предстои „широка обществена дискусия по проблема“.
Демоде комунистически практики, целево предназначени за забаламосване на
обществеността, на която й е отнет не само хляба, но и думата. И напомнят, че около два милиона българи отдали себе си за да бъде изградена промишлена България, а понастоящем безсмислено разорена, на този свят - са напълно излишни. И, че тяхното место е пред кофите за смет – и никъде другаде. Ако все още са живи.
В ОТКРИТО ПИСМО до министъра на социалните грижи г-жа Емилия МАСЛАРОВА, един изтъкнат варненски икономист доцент Д. Стоянова, призовава министърката да предприеме спешни мерки и „да слезе на земята“, като осъвремени пенсиите на останалите живи от последните два милиона наивници на България. Налице е уравниловка +- 10%, която държи пенсионерите от преди 1999. на прага на бедността (За България около 75 евро за месец!) Писмото така и не се видя в медиите, макар да е „открито“.
КОНСУМИРАЙКИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ, инж. Петър ПЕТРОВ, заедно с група граждани, изпращат жалба до Европейския Съд в Стразбург (№ 19208/07), за която все още няма данни за отговор.
Пор
5. Потребител: типичния буламач-политика Дата: 2009-06-04 16:49:15
Ама еврейска история - хем няма да пишеш на латиница - хем никого политически да не засегнеш -хем няма да ти плащат - пък и патриот трябва да останеш - в добавък ...

2009-05-08T17:32:00.001+03:00

България над всичко
Прегледи: 109 - Коментари: 4
Карла Бруни - като новатор и мишена
Карла Бруни - като новатор и мишена
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
КАРЛА БРУНИ - КАТО НОВАТОР И МИШЕНА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

С ВИСОКОУВАЖАЕМАТА МАДАМ КАРЛА БРУНИ, все по-често-често си се случват странни неща. Я уникална фотография ще изчезне - я някой ще изкара някой лев от устойчивата привлекателност на знаменитата дама. Някой някога бе казал - не е лека короната - дори от картон, макар това все по-често да се забравя. Особено, що се отнася до нашата си местна власт. Едва вчера стана ясно, че цял лаптоп-компютър с всевъзможни фотографии, на скъпата на уникалния народ на РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ височайша дама, е изчезнал при грабеж от апартамент в центъра на ПАРИЖ, където полиция от всякакъв вид има бол-бол. Нещастният лап-топ се е намирал в дома на брата на бившия съпруг на КАРЛА, при това, тъпкан със семейни фотографии от минало време. Тук, в СТАРА ВАРНА, Бай Ганю ВАРНЕНСКИ незабавно заключи - РЕВНОСТТА ИЗПЕПЕЛЯВА ЛЮБОВТА. И, не знам, какво точно искаше да каже. Характерното за Инж. Бай Ганю ВАРНЕНСКИ и БАЛКАНСКИ е това, че докато се цели нависоко, пада все по-на-ниско. Абе човек - где се вреш! Става дума за ПЪРВАТА ДАМА НА ФРАНЦИЯ! Утре ще се юрнат при теб чуждата вещ да търсят, а ти няма как да не си тъпкан с компютри. Сега сме едно цяло БАКО, не само с цяла ЕВРОПА, но в частност - и - с РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ.

ФАТАЛНОТО ОГРАБВАНЕ е открито едва на следващия ден. Стотици снимки на почитаемата дама, заедно със снимки на нейния по-преден съпруг професора по натур-философия Рафаел АЙНТХОВЕН, попадат в ръцете на неизвестен извършител. О, времена - о нрави! Колко грижи за парижката полиция. Какво напрежение за ФРЕНСКОТО СЮРТЕ.

ПО ВРЕМЕ НА ТОВА ЗАГАДЪЧНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, Мадам Карла БРУНИ, се оказва на посещение в КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, заедно със своя настоящ съпруг президента на РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ - люлката на свободата - високоуважаемия Никол САРКОЗИ. Където при официалната среща с монархическата двойка, Мадам БРУНИ си позволила да не стори реверанс, както това се изисква, а разцелувала КРАЛИЦА СОФИЯ по двете бузи - както това става на ШАНЗЕЛИЗЕ. Стъпихосаните дворцови ибрикчии направиха ГОВОРИТЕЛ НА ИСПАНСКИЯ ДВОР да даде изявление, пред журналисти и други лица, като омаловажи случката подчертавайки, че "РЕВЕРАНСЪТ НЕ Е НЕОБХОДИМОСТ, А Е САМО ДВОРЦОВ НАВИК И ПРИВИЧКА."

НО, ЩО ДА СЕ СТОРИ. Имперският етикет може да е нещо съвсем закостеняло, но пред националния интерес, и той става все по-алтернативен ...

Потребител:
Коментар:

1. Потребител: Основен играч Дата: 2009-05-04 23:12:40
Кой управлява Франция сега? Погледнете идеалното тяло на Карла и еврейското излъчване на Никола и кажете!

2. Потребител: До "Основен играчко& Дата: 2009-05-05 09:00:50
Абе стига с това антиеврейство - то не остана материал неоплют за еврейство - всеки интелектуалец е евреин - в това чисто и ТИ самият - доколкото би могъл да бъдеш интелектуалец - освен търговец.

3. Потребител: Голяма работа Дата: 2009-05-05 13:05:34
Голяма работа е Карла Бруни! Господ всичко й е дал.

4. Потребител: юнаците от "Свобода Дата: 2009-05-07 13:20:58
Хубава еврейка - а!?! Щоту има и грозни - а!?!

2009-04-28T17:59:00.000+03:00

Прегледи: 62 - Коментари: 1
На война - като на война
На война - като на война На война - като на война
(c) 2009 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
НА ВОЙНА - КАТО НА ВОЙНА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

КАКТО БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ ДЪРЖАВНИ ОТБРАНИТЕЛНИ СТРУКТУРИ, надлъж-нашир през Времето ва Времената, и агентажът на ЦРУ генерира и ползва успешно твърди методи за добив на информация. В това ни убеждават не само от време навреме - уж случайно - подхвърляни на медиите факти, но и достойната за уважение холивудска продукция, която не се свени - макар нарядко - да тури пръст в раната на оперативния шпионаж. Само че, за разлика от БАЛКАНИТЕ, на територията на САЩ съществуват безброй ГРАЖДАНСКИ АСОЦИАЦИИ - независимо от кой край на света си пристигнал. Някои от тях доста активни. Други прекалено компетентни. Трети - съвсем богати. И, държавните структури - няма как - съобразяват се с тях.

С ВСТЪПВАНЕ В ДЛЪЖНОСТ на президента Барак ОБАМА стана ясно, че съществува решение на правителствено равнище, щото агентажът на ЦРУ ползващ силови методи за разпит, да не биват подлагани на съдебно преследване. Очевидно такова ще има - не може да няма - но по вътрешен път, без отчет пред масовата медия. Защото става дума за нещо съвсем професионално. Гражданските асоциации веднага писнаха, че подобно решение е "нарушение на международното законодателство". Това стана ясно, подир пространно интервю пред ВВС на специалният експерт на ООН по проблема на мъченията Манфред НОВАК. Който не пропусна да заяви, че САЩ, като страна по КОНВЕНЦИЯТА ПРИ ООН ЗА ЗАБРАНА НА МЪЧЕНИЯТА, са задължени да проведат разследване по отношение на това, кой и как е извършвал мъчения - кой и как ги е прикривал. Несъмнено става дума за затворниците в ГУАНТАНАМО. Които предстои да бъдат разселени - не в САЩ - не по родните места - ами в ЕВРОПА. Малка АЛБАНИЯ вече приюти неколцина - представяни за "божи кравички" от ВВС.

АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТ ОБАМА, не пропусна да обнародва четири секретни държавни документа възприети от АДМИНИСТРАЦИЯТА БУШ, където детайлно са описани разрешените методи за разпити провеждани от агентажа на ЦРУ. Манфред НОВАК навярно се позовава именно на тях. Подир което от трибуните на ООН призова да бъде проведено НЕЗАВИСИМО РАЗСЛЕДВАНЕ, за да бъдат възмездени жертвите на "ПОДСИЛЕНИТЕ РАЗПИТИ", чрез парични компенсации.

В ОТГОВОР ПРЕЗИДЕНТЪТ Барак ОБАМА публично заяви, че на агентажа на ЦРУ подобни обвинения няма да бъдат предявявани. Иначе казано НА ВОЙНА - КАТО НА ВОЙНА.

На горната снимка - Манфред Новак
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: "от хазарски произхо Дата: 2009-04-28 11:33:50
Тоз Ъврамуф ся прави нъ многу кумптентин - ут многу кумпитентни сми нъ туй диридже.
Мъ ний многу кумпитентин - мъй инфурмирану кучету му с куче - а-а-а ...